МРРБ отново опитва да прокара Закона за ВиК
Пореден районен министър се пробва да направи промени в областта на водоснабдяването и канализацията. За задачата е качен за публично разискване план на Закон за ВиК, който обаче по смисъл се разграничава доста малко от предходните два разновидността, които различен министър опита да прокара през 2022 и 2023 година Оттогава до момента обаче, поради множеството възражения на Омбудсмана на България, Националното съдружие на общините, както и Комисията за енергийно и водно контролиране, придвижване по текстовете нямаше.
Припомняме, че новият ВиК закон бе показан за първи път през ноември 2022 година, когато отпред на отрасловото ведомство бе служебният министър Иван Шишков. Той не пожъна триумф. Вторият вид на законопроекта бе качен за публично разискване през април 2023 година, само че основни промени в него нямаше. Тогава длъжностен министър още веднъж бе Иван Шишков и на процедура ведомството пренаписа личното си в началото предложение.
И двата разновидността предвиждаха опция за консолидация в бранша, само че бе въведен и напълно нов орган, който да контролира цените на ВиК услугите в страната. За задачата бе заложено делене на КЕВР на два обособени регулатора – енергиен и воден.
Промените обаче не се харесаха на КЕВР. Впоследствие и Сдружението на общините се разгласи срещу окрупняването на водния бранш. Омбудсманът на България пък заприказва за доста повишаване на услугите поради това.
Третият опит
Третият вид, който е качен в понеделник за публично разискване, всъщност и смисъл не се разграничава доста от предходните два. Заради това е доста евентуално и той да пожъне рецензии. В претекстовете е записано, че са взети поради мненията и рецензиите от предходните две разисквания, само че в таблицата с отразяването им се вижда, че доста дребна част на процедура са признати. Повечето са отхвърлени.
Промяна търпи името на „ Български ВиК холдинг “. В първия вид то се загатваше с формалното си название, а във вторият бе изменен на „ юридическо лице по смисъла на Закона за обществените предприятия “ или „ юридическо лице по член 48 от Закона “. Сега към този момент се показва като „ общественото дружество по член 48 от Закона “.
Прави усещане, че възнагражденията, които би трябвало да получават ръководителят и членовете на въпросния нов регулаторен орган, още веднъж са върнати съвсем в първичния вид на текстовете. Във разновидността от 2022 г. бе записано, че ръководителят получава хонорари в размер 90% от осем междинни месечни заплати на наети в бранша, според данните на Национален статистически институт, а членовете на комисията – 80 на 100 от осем междинни месечни заплати на наетите бранш ВиК. Във разновидността от 2023 година възнагражденията бяха понижени – надлежно за ръководителят бе 93 на 100, само че от три междинни месечни заплати, а членовете на комисията – 85% от три междинни заплати.
Сега обаче се вижда, че още веднъж са написани по-високи заплати. За ръководителя е планувано да получава 90 на 100 от осем междинни месечни заплати, а за членовете – 85 на 100 от осем междинни месечни заплати.
Проектопромените и в този момент включват делене на КЕВР. В новия вид пълномощията на Комисията са написани в няколко разнообразни раздела, свързани с утвърждението на бизнес проектите, на регулирането на цените на услугите и така нататък В осъществяване на регулаторната си функционалност Комисията:
контролира качеството на ВиК услугите;одобрява бизнес проектите на ВиК операторите;регулира цените на ВиК услугите;приема и разгласява съществени насоки за активността си;приема подзаконовите нормативни актове, планувани в този закон;одобрява общите условия на договорите за даване на ВиК услуги на потребителите;упражнява надзор и постанова наказания в случаите, планувани в този закон;разглежда тъжби на консуматори против ВиК оператори, свързани с осъществяването на общите условия на договорите за даване на ВиК услуги на потребителите;9. преглежда разногласия сред ВиК оператори.
При контролиране на цените на ВиК услугите комисията следи за:
съблюдаване от страна на ВиК операторите на правилото на единна цена на ВиК услугите, предоставяни на потребителите по типове услуги на обособената територия, като за услугата „ филтриране на отпадъчни води “ цената може да се дефинира диференцирано за групи консуматори според от степента на замърсеност;спазване на правилото на единна цена за продажба на вода на други ВиК оператори;съответствие сред икономическата част на бизнес проекта и предлаганите цени;възстановяемост на стопански обоснованите разходи;прилагането на стопански обоснована норма на възвръщаемост на инвестиции капитал;съответствие сред цените и действителните разноски за даване на ВиК услугите;социална търпимост на цената на ВиК услугите;прилагане на правилото „ замърсителят заплаща “;избягване на кръстосано субсидиране.
Уточнено е, че социална търпимост на цената на ВиК услугите е налице, в случаите когато нейната стойност, избрана на база минимално месечно ползване на вода за питейно-битови потребности от 2.8 куб. м на едно лице не надвишава 2.5 на 100 от междинния месечен приход на домакинство за съответната административна област. Доходът се дефинира по данни на Националния статистически институт на годишна база. Това конкретизиране е записано в специфичен раздел във разновидността от предходната година, само че в този момент е упоменато в Допълнителни разпореждания.
Новият вид вкарва напълно нова глава за понижаване на общите загуби на вода. Комисията дефинира оптималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви равнища за тяхното годишно понижаване въз основа на методиката. ВиК операторите, доставящи минимум 10 000 куб. м дневно или обслужващи минимум 50 000 души, правят оценка на мащаба на течовете и на капацитета за усъвършенствания на намаляването на течовете посредством потребление на рейтинговия способ на показателя за течове в инфраструктурата (ИТИ) или различен подобаващ способ, която дават на Министерството на районното развиване и благоустройството в период до 31.07.2025 година
Нова глава разписва и отговорностите на потребителите и реда за решение на разногласия. Потребителите, които са неизправни длъжници, носят отговорност за отговорностите си, като предоставящият услугата може да изиска издаване на заповед за осъществяване по член 410, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс без значение от размера на задължението.
Причинените повреди на ВиК системите, в това число на водопроводните и канализационните отклонения, се отстраняват за сметка на причинителя. Вреди и пропуснати изгоди се търсят по общия правосъден ред. Когато причинителят на повредата не се откри, отстраняването е за сметка на:
потребителя - за частите от ВиК системите, намиращи се в парцели, в които е осъществено присъединението със сградните съоръжения и/или вътрешните мрежи на потребителите;ВиК оператора - за частите от водоснабдителната и канализационната система, които са отвън имотите
Направени са и дребни промени в административно наказателната отговорност. Наказва се с имуществена глоба, в случай че не предстои на по-тежко наказване, юридическо лице, което:
експлоатира или употребява ВиК системи или построява такива без нужното за това съображение или в отклоняване от избраните условия - от 2000 лева до 10 000 лева.;повреди ВиК системи или наруши разпоредбите за употреба и регламентираните режими на тяхната работа, в случай че осъщественото не съставлява закононарушение по Наказателен кодекс - от 500 лева до 5000 лева
На ВиК оператор, който не е съумял да реализира годишните целеви равнища на индикаторите за качество, заложени в бизнес проекта, се постанова имуществена глоба в размер от 20 000 до 50 000 лева При наново осъществяване на нарушаването имуществената глоба е в троент размер. Комисията може да направи стимулирано предложение до притежателя на ВиК системата за повреждане на контракта със съответния ВиК оператор.
Мотивите
Някои от измененията са свързани с европейски наставления, като да вземем за пример ограниченията за понижаване на загубите, а други са в резултат на поети задължения по отношение на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Законопроектът е от извънредно значение, защото поради изчезналата консолидация сдруженията не могат да употребяват европрограми за ремонт на остарялата ВиК мрежа.
Основната цел е събирането на материята на водоснабдяването и канализацията в един законодателен документ. Сега тя е уредена в два съществени закона – Закона за водите (ЗВ) и Закона за контролиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ), която се добавя с уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. На подзаконово равнище уредбата е детайлизирана и разпръсната в голям брой подзаконови нормативни актове.
Към претекстовете е записано, че
препоръчаният план на акт води до влияние върху държавния бюджет, заради което към документите за Министерството на финансите е приложена финансова аргументация “.
Необходимите вложения в бранш водоснабдяване и канализация са обилни. Според данните в Стратегията за развиване и ръководство на водоснабдяването и канализацията в Република България за интервала 2014 – 2023 година, призната от Министерския съвет през 2014 година, инвестиционните потребности за реализиране на сходство, успеваемост и резистентност на системите са изчислени на 24.2 милиарда лева до 2038 година, като 11.7 милиарда лева са нужните средства до 2023 година
В допълнение, в Националния капиталов проект, признат с РМС на 31.03.2021 година, обновените стойности на нужните средства за реализиране на сходство с директивите на Европейския съюз в региона на питейните води и на отвеждането и пречистването на отпадъчните води са в размер на 13.7 милиарда лева, се показва в Доклад за цялостната предварителна оценка.
Припомняме, че новият ВиК закон бе показан за първи път през ноември 2022 година, когато отпред на отрасловото ведомство бе служебният министър Иван Шишков. Той не пожъна триумф. Вторият вид на законопроекта бе качен за публично разискване през април 2023 година, само че основни промени в него нямаше. Тогава длъжностен министър още веднъж бе Иван Шишков и на процедура ведомството пренаписа личното си в началото предложение.
И двата разновидността предвиждаха опция за консолидация в бранша, само че бе въведен и напълно нов орган, който да контролира цените на ВиК услугите в страната. За задачата бе заложено делене на КЕВР на два обособени регулатора – енергиен и воден.
Промените обаче не се харесаха на КЕВР. Впоследствие и Сдружението на общините се разгласи срещу окрупняването на водния бранш. Омбудсманът на България пък заприказва за доста повишаване на услугите поради това.
Третият опит
Третият вид, който е качен в понеделник за публично разискване, всъщност и смисъл не се разграничава доста от предходните два. Заради това е доста евентуално и той да пожъне рецензии. В претекстовете е записано, че са взети поради мненията и рецензиите от предходните две разисквания, само че в таблицата с отразяването им се вижда, че доста дребна част на процедура са признати. Повечето са отхвърлени.
Промяна търпи името на „ Български ВиК холдинг “. В първия вид то се загатваше с формалното си название, а във вторият бе изменен на „ юридическо лице по смисъла на Закона за обществените предприятия “ или „ юридическо лице по член 48 от Закона “. Сега към този момент се показва като „ общественото дружество по член 48 от Закона “.
Прави усещане, че възнагражденията, които би трябвало да получават ръководителят и членовете на въпросния нов регулаторен орган, още веднъж са върнати съвсем в първичния вид на текстовете. Във разновидността от 2022 г. бе записано, че ръководителят получава хонорари в размер 90% от осем междинни месечни заплати на наети в бранша, според данните на Национален статистически институт, а членовете на комисията – 80 на 100 от осем междинни месечни заплати на наетите бранш ВиК. Във разновидността от 2023 година възнагражденията бяха понижени – надлежно за ръководителят бе 93 на 100, само че от три междинни месечни заплати, а членовете на комисията – 85% от три междинни заплати.
Сега обаче се вижда, че още веднъж са написани по-високи заплати. За ръководителя е планувано да получава 90 на 100 от осем междинни месечни заплати, а за членовете – 85 на 100 от осем междинни месечни заплати.
Проектопромените и в този момент включват делене на КЕВР. В новия вид пълномощията на Комисията са написани в няколко разнообразни раздела, свързани с утвърждението на бизнес проектите, на регулирането на цените на услугите и така нататък В осъществяване на регулаторната си функционалност Комисията:
контролира качеството на ВиК услугите;одобрява бизнес проектите на ВиК операторите;регулира цените на ВиК услугите;приема и разгласява съществени насоки за активността си;приема подзаконовите нормативни актове, планувани в този закон;одобрява общите условия на договорите за даване на ВиК услуги на потребителите;упражнява надзор и постанова наказания в случаите, планувани в този закон;разглежда тъжби на консуматори против ВиК оператори, свързани с осъществяването на общите условия на договорите за даване на ВиК услуги на потребителите;9. преглежда разногласия сред ВиК оператори.
При контролиране на цените на ВиК услугите комисията следи за:
съблюдаване от страна на ВиК операторите на правилото на единна цена на ВиК услугите, предоставяни на потребителите по типове услуги на обособената територия, като за услугата „ филтриране на отпадъчни води “ цената може да се дефинира диференцирано за групи консуматори според от степента на замърсеност;спазване на правилото на единна цена за продажба на вода на други ВиК оператори;съответствие сред икономическата част на бизнес проекта и предлаганите цени;възстановяемост на стопански обоснованите разходи;прилагането на стопански обоснована норма на възвръщаемост на инвестиции капитал;съответствие сред цените и действителните разноски за даване на ВиК услугите;социална търпимост на цената на ВиК услугите;прилагане на правилото „ замърсителят заплаща “;избягване на кръстосано субсидиране.
Уточнено е, че социална търпимост на цената на ВиК услугите е налице, в случаите когато нейната стойност, избрана на база минимално месечно ползване на вода за питейно-битови потребности от 2.8 куб. м на едно лице не надвишава 2.5 на 100 от междинния месечен приход на домакинство за съответната административна област. Доходът се дефинира по данни на Националния статистически институт на годишна база. Това конкретизиране е записано в специфичен раздел във разновидността от предходната година, само че в този момент е упоменато в Допълнителни разпореждания.
Новият вид вкарва напълно нова глава за понижаване на общите загуби на вода. Комисията дефинира оптималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви равнища за тяхното годишно понижаване въз основа на методиката. ВиК операторите, доставящи минимум 10 000 куб. м дневно или обслужващи минимум 50 000 души, правят оценка на мащаба на течовете и на капацитета за усъвършенствания на намаляването на течовете посредством потребление на рейтинговия способ на показателя за течове в инфраструктурата (ИТИ) или различен подобаващ способ, която дават на Министерството на районното развиване и благоустройството в период до 31.07.2025 година
Нова глава разписва и отговорностите на потребителите и реда за решение на разногласия. Потребителите, които са неизправни длъжници, носят отговорност за отговорностите си, като предоставящият услугата може да изиска издаване на заповед за осъществяване по член 410, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс без значение от размера на задължението.
Причинените повреди на ВиК системите, в това число на водопроводните и канализационните отклонения, се отстраняват за сметка на причинителя. Вреди и пропуснати изгоди се търсят по общия правосъден ред. Когато причинителят на повредата не се откри, отстраняването е за сметка на:
потребителя - за частите от ВиК системите, намиращи се в парцели, в които е осъществено присъединението със сградните съоръжения и/или вътрешните мрежи на потребителите;ВиК оператора - за частите от водоснабдителната и канализационната система, които са отвън имотите
Направени са и дребни промени в административно наказателната отговорност. Наказва се с имуществена глоба, в случай че не предстои на по-тежко наказване, юридическо лице, което:
експлоатира или употребява ВиК системи или построява такива без нужното за това съображение или в отклоняване от избраните условия - от 2000 лева до 10 000 лева.;повреди ВиК системи или наруши разпоредбите за употреба и регламентираните режими на тяхната работа, в случай че осъщественото не съставлява закононарушение по Наказателен кодекс - от 500 лева до 5000 лева
На ВиК оператор, който не е съумял да реализира годишните целеви равнища на индикаторите за качество, заложени в бизнес проекта, се постанова имуществена глоба в размер от 20 000 до 50 000 лева При наново осъществяване на нарушаването имуществената глоба е в троент размер. Комисията може да направи стимулирано предложение до притежателя на ВиК системата за повреждане на контракта със съответния ВиК оператор.
Мотивите
Някои от измененията са свързани с европейски наставления, като да вземем за пример ограниченията за понижаване на загубите, а други са в резултат на поети задължения по отношение на Националния проект за възобновяване и резистентност.
Законопроектът е от извънредно значение, защото поради изчезналата консолидация сдруженията не могат да употребяват европрограми за ремонт на остарялата ВиК мрежа.
Основната цел е събирането на материята на водоснабдяването и канализацията в един законодателен документ. Сега тя е уредена в два съществени закона – Закона за водите (ЗВ) и Закона за контролиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ), която се добавя с уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. На подзаконово равнище уредбата е детайлизирана и разпръсната в голям брой подзаконови нормативни актове.
Към претекстовете е записано, че
препоръчаният план на акт води до влияние върху държавния бюджет, заради което към документите за Министерството на финансите е приложена финансова аргументация “.
Необходимите вложения в бранш водоснабдяване и канализация са обилни. Според данните в Стратегията за развиване и ръководство на водоснабдяването и канализацията в Република България за интервала 2014 – 2023 година, призната от Министерския съвет през 2014 година, инвестиционните потребности за реализиране на сходство, успеваемост и резистентност на системите са изчислени на 24.2 милиарда лева до 2038 година, като 11.7 милиарда лева са нужните средства до 2023 година
В допълнение, в Националния капиталов проект, признат с РМС на 31.03.2021 година, обновените стойности на нужните средства за реализиране на сходство с директивите на Европейския съюз в региона на питейните води и на отвеждането и пречистването на отпадъчните води са в размер на 13.7 милиарда лева, се показва в Доклад за цялостната предварителна оценка.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ