Отчитат срив на най-важния данък в България - ДДС
Пореден месец приходите от най-големия източник за хазната - Данък добавена стойност, са по-малко от миналогодишните
В края на септември те доближават 11.607,8 милиарда лева, което съпоставено със септември 2022 година, е понижение от 145,3 млн. лева (1,2%), сочат данните на МФ за осъществяването на бюджета.
От пролетта насам непроменяемо постъпленията от налога върху добавената стойност изостават като причина за това са по-ниските приходи от този данък върху вноса.
В същото време при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната се регистрира растеж на приходите по отношение на предходната година, само че той не е задоволителен да компенсира по-слабия импорт, написа в. Сега.
Обясненията на МФ за намалелите приходи от Данък добавена стойност при вноса е въздействието на по-ниските спрямо предходната година борсови цени (в долари) на суровините, а те съставляват съществена част от вноса ни от страни отвън Европейски Съюз. В допълнение въздействие оказва и самият курс на щатския $, както и спадът на количествата импортирани артикули, включително и на суровия нефт.
МФ отбелязва, че през миналите месеци на годината се следи намаляване на заявения Данък добавена стойност при всички групи артикули.
Така чистият размер на приходите от Данък добавена стойност от импорт към септември е 4,466 милиарда лева, като понижението е с 16,1% (858,9 млн. лева.) по отношение на същия интервал на миналата година.
По принцип въздействие върху Данък добавена стойност от вноса оказва и отсроченото начисляване на данъка от вносителите на артикули като железни руди и произведения от метали от трети страни, което към края на септември възлиза на 962,3 млн. лева Тази сума обаче е с 305,3 млн. лева по-малко по отношение на предходната година, тъй че не е причина за сериозния спад на косвения данък върху вноса.
Постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната към септември са 7,141 милиарда лева и съпоставени с данните за същия интервал на предходната година те нарастват с 11,1 % (713,6 млн. лева.).
Ефективно импортираният Данък добавена стойност по сметките на Национална агенция за приходите се образува от налог по справки-декларации от покупко-продажби в страната и импорт от страни от Европейски Съюз, както и от в допълнение импортирани суми в резултат на проверки, показва МФ. Тези приходи са в размер на 15,221 милиарда лева, което е растеж от 4,6% по отношение на септември 2022 година От тях от ревизионни актове са постъпили 189,3 млн. лева или с 28 млн. лева по-малко от предходната година (12,9%).
По-малко от предходната година е и заявеният Данък добавена стойност за възобновяване и това се изяснява със спада в износа на български артикули от началото на годината. Възстановеният налог е в размер на 8,080 милиарда лева, което е с 42,5 млн. лева под възобновените суми към края на септември предходната година.
При всички останали типове налози се регистрират по-добри доходи от предходната година.
Корпоративните налози са с 16,7% повече, налозите върху приходите - с 15,9%. Повишават се постъпленията от акцизи от цигари и алкохолни питиета.
Изключение вършат приходите от акцизи от горива - за деветте месеца на годината те са 1,844 милиарда лв., с 1,7% (31,4 млн. лева) под събраните 1,875 милиарда лв. през същия интервал на 2022 година Този спад може да бъде пояснен и с намаленито количества импорт на недопечен нефт.
В края на септември те доближават 11.607,8 милиарда лева, което съпоставено със септември 2022 година, е понижение от 145,3 млн. лева (1,2%), сочат данните на МФ за осъществяването на бюджета.
От пролетта насам непроменяемо постъпленията от налога върху добавената стойност изостават като причина за това са по-ниските приходи от този данък върху вноса.
В същото време при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната се регистрира растеж на приходите по отношение на предходната година, само че той не е задоволителен да компенсира по-слабия импорт, написа в. Сега.
Обясненията на МФ за намалелите приходи от Данък добавена стойност при вноса е въздействието на по-ниските спрямо предходната година борсови цени (в долари) на суровините, а те съставляват съществена част от вноса ни от страни отвън Европейски Съюз. В допълнение въздействие оказва и самият курс на щатския $, както и спадът на количествата импортирани артикули, включително и на суровия нефт.
МФ отбелязва, че през миналите месеци на годината се следи намаляване на заявения Данък добавена стойност при всички групи артикули.
Така чистият размер на приходите от Данък добавена стойност от импорт към септември е 4,466 милиарда лева, като понижението е с 16,1% (858,9 млн. лева.) по отношение на същия интервал на миналата година.
По принцип въздействие върху Данък добавена стойност от вноса оказва и отсроченото начисляване на данъка от вносителите на артикули като железни руди и произведения от метали от трети страни, което към края на септември възлиза на 962,3 млн. лева Тази сума обаче е с 305,3 млн. лева по-малко по отношение на предходната година, тъй че не е причина за сериозния спад на косвения данък върху вноса.
Постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната към септември са 7,141 милиарда лева и съпоставени с данните за същия интервал на предходната година те нарастват с 11,1 % (713,6 млн. лева.).
Ефективно импортираният Данък добавена стойност по сметките на Национална агенция за приходите се образува от налог по справки-декларации от покупко-продажби в страната и импорт от страни от Европейски Съюз, както и от в допълнение импортирани суми в резултат на проверки, показва МФ. Тези приходи са в размер на 15,221 милиарда лева, което е растеж от 4,6% по отношение на септември 2022 година От тях от ревизионни актове са постъпили 189,3 млн. лева или с 28 млн. лева по-малко от предходната година (12,9%).
По-малко от предходната година е и заявеният Данък добавена стойност за възобновяване и това се изяснява със спада в износа на български артикули от началото на годината. Възстановеният налог е в размер на 8,080 милиарда лева, което е с 42,5 млн. лева под възобновените суми към края на септември предходната година.
При всички останали типове налози се регистрират по-добри доходи от предходната година.
Корпоративните налози са с 16,7% повече, налозите върху приходите - с 15,9%. Повишават се постъпленията от акцизи от цигари и алкохолни питиета.
Изключение вършат приходите от акцизи от горива - за деветте месеца на годината те са 1,844 милиарда лв., с 1,7% (31,4 млн. лева) под събраните 1,875 милиарда лв. през същия интервал на 2022 година Този спад може да бъде пояснен и с намаленито количества импорт на недопечен нефт.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ