Ново европейско сребро за България
Пореден орден за България от европейско състезание донесе тимът ни по мъшинг от спортната секция към клуб “Сибирско хъски – България ”. За втора година спортистите, които се състезават със сибирските си хъскита, се пребориха за сребро. Във форума, проведен от Федерацията за спорт с впрегатни кучета в северния италиански град Салвазано Дентро, участваха 145 тима от 13 страни.
Вук се окичи със сребро. Снимки: Юлия Велкова
От 16 до 19 ноември състезателите направиха три старта и трябваше да се преборят с трасе от 18, 219 км всеки ден, с цел да дадат най-хубавото си време. Това направиха Ивелин Тодоров и неговият самоуверен любим Вук. Двамата не се поколебаха да минат трасето с всички сили с колело в категорията “Байкджоринг ”. Юнашки се бори и Ивайло Петров в категория с колело и две кучета, един до друг с пухкавите Коди и Рея.
Първият български тим финишира със сребърен орден, а другият зае достойното пето място при сериозна конкуренция. Пръв в категорията на Ивелин се класира французинът Дани Февр, а при Ивайло – италианецът Диего Буранело.
“Въртях педалите по тежкия маршрут, а Вук не се отхвърли макар жегата, която ни завари – температурата мина 20 градуса. Това е прекомерно рисково време за сибирско хъски, което извършва задачата си да тегли. Много ни оказа помощ това, че, виждайки късния старт първия ден, си взех вода в раницата със наложително съоръжение за подобен вид съревнование. Беше по-тежка, само че спирах, с цел да пие Вук, и да може да се охлади. Аз бях безусловно последният финиширал в топлото време и след мен стопираха надпреварата до следобяд, когато температурите паднаха и изискванията позволяваха участниците още веднъж да започват ”, описа пред “Труд ” Ивелин, ръководител на спортната секция към клуб “Сибирско хъски – България ”.
Той е един от пионерите у нас, които се занимават със спортовете с кучета и пробват да го разпространяват. За таза цел двамата със сиво-белия му другар дават сърце и душа на надпреварите, на които вземат участие най-малко няколко пъти в годината отвън рамките на страната. Най-голямото от тях е точно европейският шампионат, на който тази година хазаин бе Италия.
“Готвихме се интензивно през цялата година, като пропущаме лятото. Тогава температурите не допускат северна порода да прави физическо натоварване. Когато обаче пристигна сезонът, започваме преходи с колелото от най-малко 15 км в няколко следващи дни в седмицата ”, издава част от професионалните си секрети Ивелин.
Щедро раздава опит и на останалите си съотборници. Под мъдрото му управление предходната година първия орден за България от европейско състезание донесоха Лили и нейното надарено хъски Трули. Тогава двете също се окичиха със сребро.
Сред пионерите е и Ивайло. От години той практикува рисковите спортове с кучешка двигателна сила, като даже провежда първото у нас съревнование за впрегатни кучета. Този сезон Иво се пусна в категорията с две кучета, където блеснаха двамата му любимци Коди и Рея. Топлото време обаче не понесло на женската и тя била покрай топлинен удар, описаха българите за премеждията си. (Виж по-долу)
Те се надяват да могат да приложат насъбрания опит и да имат поддръжката на Българска републиканска федерация по кинология (БРФК), с цел да провеждат у нас четвъртото по ред интернационално съревнование за впрегатни кучета при започване на март следващата година.
В сложна обстановка
Истинският мъшър знае какво да направи
Ивайло, Коди и Рея започват и финишират дружно макар всички компликации.
Състезанието тази година е съществено тестване за Ивайло Петров. В средата на трасето още първия ден женското му куче Рея дава признаци, че ще получи топлинен удар поради горещото време. Налага се Иво да спре. В най-трудния миг, когато той не се отхвърля да продължи напред, качва женската върху колелото и продължава да кара. Покрай него минава различен играч от Дания, които все още е първи и с риск да загуби класиране, стопира да помогне на Ивайло. Прибира прегрялата Рея в количката, с която се състезава, и двамата с Иво вървят в комплект до финала, с цел да няма повече проблеми.
“Ей това е да си същински мъшър – да спреш и да окажеш помощ в неволя.. По принцип с колкото кучета стартираш, с толкоз би трябвало и да финишираш. Куче може да се остави по трасето единствено в по този начин наречените дроп пойнтове. Във всички останали случаи приказваме за дисквалификация ”, коментира обстановката Ивелин.
“Всичко, което ни се случва, ни прави по-силни, по-мъдри и по-цялостни! Завършихме едно същинско премеждие. Останахме 5-и в категорията с две кучета с доста проблеми още от първия ден. Рея бе покрай топлинен удар и се наложи да спрем, и да избутаме последните 3 км, носейки я на колелото. Благодаря на хората към финала за незабавно оказаната помощ. Останалите два дни продължихме единствено с Коди, който се оказа същински войник, поддържайки 18 км междинна скорост в продължение на 19 км от всеки стадий ”, споделя претърпяното и Ивайло.
Спънки
Коне и дивеч изкушават кучетата по трасето
Постигнатото време от трите стадия се калкулира и по този начин се оформя крайното класиране.
И до момента в който на пръв взор всичко наподобява тъкмо и ясно, има доста компликации, които посрещат състезателите в Италия. На първо място топлото време е затруднение, само че се появяват и много трудности по пътя си.
“Имаше много хора, колички с деца, пуснати кучета, даже коне, и дивеч. На втория ден от надпреварата против мен излезе кон, който Вук беше подготвен да преследва. Малката детайлност е, че благородното животно бе в противоположната посока, другояче можехме да го използваме за “заек ” ”, смее се Ивелин.
Конете не са единствените животни, изкушаващи четириногите да се отклонят от трасето, което може да коства скъпо време и даже да докара до случай. Всъщност пътят, по който карат състезателите минава около река, където има огромно многообразие на пернати и различен малък дивеч, описват българите от тима и не пропущат да отбележат – “знаем, че хъскитата, с изключение на впрегатни кучета, са и страхотни ловци и това може да ти изиграе неприятна смешка ”.
Вук се окичи със сребро. Снимки: Юлия Велкова От 16 до 19 ноември състезателите направиха три старта и трябваше да се преборят с трасе от 18, 219 км всеки ден, с цел да дадат най-хубавото си време. Това направиха Ивелин Тодоров и неговият самоуверен любим Вук. Двамата не се поколебаха да минат трасето с всички сили с колело в категорията “Байкджоринг ”. Юнашки се бори и Ивайло Петров в категория с колело и две кучета, един до друг с пухкавите Коди и Рея.
Първият български тим финишира със сребърен орден, а другият зае достойното пето място при сериозна конкуренция. Пръв в категорията на Ивелин се класира французинът Дани Февр, а при Ивайло – италианецът Диего Буранело.
“Въртях педалите по тежкия маршрут, а Вук не се отхвърли макар жегата, която ни завари – температурата мина 20 градуса. Това е прекомерно рисково време за сибирско хъски, което извършва задачата си да тегли. Много ни оказа помощ това, че, виждайки късния старт първия ден, си взех вода в раницата със наложително съоръжение за подобен вид съревнование. Беше по-тежка, само че спирах, с цел да пие Вук, и да може да се охлади. Аз бях безусловно последният финиширал в топлото време и след мен стопираха надпреварата до следобяд, когато температурите паднаха и изискванията позволяваха участниците още веднъж да започват ”, описа пред “Труд ” Ивелин, ръководител на спортната секция към клуб “Сибирско хъски – България ”.
Той е един от пионерите у нас, които се занимават със спортовете с кучета и пробват да го разпространяват. За таза цел двамата със сиво-белия му другар дават сърце и душа на надпреварите, на които вземат участие най-малко няколко пъти в годината отвън рамките на страната. Най-голямото от тях е точно европейският шампионат, на който тази година хазаин бе Италия.
“Готвихме се интензивно през цялата година, като пропущаме лятото. Тогава температурите не допускат северна порода да прави физическо натоварване. Когато обаче пристигна сезонът, започваме преходи с колелото от най-малко 15 км в няколко следващи дни в седмицата ”, издава част от професионалните си секрети Ивелин.
Щедро раздава опит и на останалите си съотборници. Под мъдрото му управление предходната година първия орден за България от европейско състезание донесоха Лили и нейното надарено хъски Трули. Тогава двете също се окичиха със сребро.
Сред пионерите е и Ивайло. От години той практикува рисковите спортове с кучешка двигателна сила, като даже провежда първото у нас съревнование за впрегатни кучета. Този сезон Иво се пусна в категорията с две кучета, където блеснаха двамата му любимци Коди и Рея. Топлото време обаче не понесло на женската и тя била покрай топлинен удар, описаха българите за премеждията си. (Виж по-долу)
Те се надяват да могат да приложат насъбрания опит и да имат поддръжката на Българска републиканска федерация по кинология (БРФК), с цел да провеждат у нас четвъртото по ред интернационално съревнование за впрегатни кучета при започване на март следващата година.
В сложна обстановка
Истинският мъшър знае какво да направи
Ивайло, Коди и Рея започват и финишират дружно макар всички компликации. Състезанието тази година е съществено тестване за Ивайло Петров. В средата на трасето още първия ден женското му куче Рея дава признаци, че ще получи топлинен удар поради горещото време. Налага се Иво да спре. В най-трудния миг, когато той не се отхвърля да продължи напред, качва женската върху колелото и продължава да кара. Покрай него минава различен играч от Дания, които все още е първи и с риск да загуби класиране, стопира да помогне на Ивайло. Прибира прегрялата Рея в количката, с която се състезава, и двамата с Иво вървят в комплект до финала, с цел да няма повече проблеми.
“Ей това е да си същински мъшър – да спреш и да окажеш помощ в неволя.. По принцип с колкото кучета стартираш, с толкоз би трябвало и да финишираш. Куче може да се остави по трасето единствено в по този начин наречените дроп пойнтове. Във всички останали случаи приказваме за дисквалификация ”, коментира обстановката Ивелин.
“Всичко, което ни се случва, ни прави по-силни, по-мъдри и по-цялостни! Завършихме едно същинско премеждие. Останахме 5-и в категорията с две кучета с доста проблеми още от първия ден. Рея бе покрай топлинен удар и се наложи да спрем, и да избутаме последните 3 км, носейки я на колелото. Благодаря на хората към финала за незабавно оказаната помощ. Останалите два дни продължихме единствено с Коди, който се оказа същински войник, поддържайки 18 км междинна скорост в продължение на 19 км от всеки стадий ”, споделя претърпяното и Ивайло.
Спънки
Коне и дивеч изкушават кучетата по трасето
Постигнатото време от трите стадия се калкулира и по този начин се оформя крайното класиране. И до момента в който на пръв взор всичко наподобява тъкмо и ясно, има доста компликации, които посрещат състезателите в Италия. На първо място топлото време е затруднение, само че се появяват и много трудности по пътя си.
“Имаше много хора, колички с деца, пуснати кучета, даже коне, и дивеч. На втория ден от надпреварата против мен излезе кон, който Вук беше подготвен да преследва. Малката детайлност е, че благородното животно бе в противоположната посока, другояче можехме да го използваме за “заек ” ”, смее се Ивелин.
Конете не са единствените животни, изкушаващи четириногите да се отклонят от трасето, което може да коства скъпо време и даже да докара до случай. Всъщност пътят, по който карат състезателите минава около река, където има огромно многообразие на пернати и различен малък дивеч, описват българите от тима и не пропущат да отбележат – “знаем, че хъскитата, с изключение на впрегатни кучета, са и страхотни ловци и това може да ти изиграе неприятна смешка ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ