Когато мама и тати се разделят
Поради доста аргументи с бащата на щерка ми се разделихме. И двамата се обичахме доста, и двамата вярвахме в думите „ за цялостен живот ”, само че от един миг нататък нещата просто престанаха да вървят безпрепятствено.
Внимавахме да не се караме пред детето – изчаквахме дребните часове за неприятните диалози или излизахме на терасата.
За петгодишната ни щерка той отпътува далеко напълно ненадейно и внезапно. Нейният обичан тати към този момент нямаше да живее с нас.
Тук единствено отбелязвам някои от въпросите, които ми е задавала тя, откогато татко ѝ си отпътува. Признавам, че за мен беше голямо предизвикателство да давам отговор без да рева, без да нарушавам вярата ѝ в него и да изградя в убеденост, че тя е най-обичаното дете на света.
Къде е тати? Кога ще си пристигна?
Може би позволих неточност, само че обясних, че тати е отпътувал за малко при баба. Минаха се няколко седмици и всеки ден се задаваше същият въпрос – по кое време ще се върне? Когато към този момент нямаше накъде, пък и аз самата бях по-спокойна, обясних, че сме се разделили и няма към този момент да живеем дружно.
Ама по какъв начин по този начин? Защо?
Обясних, че към този момент ни е мъчно да живеем дружно. Не ни е прелестно, не сме щастливи и не ни е занимателно. Ако живеем настрана, ще бъдем още веднъж щастливи. Истината е, че тя към момента не може да проумее за какво с татко ѝ в никакъв случай няма още веднъж да бъдем дружно, още повече виждайки, че даже и в този момент видимо се разбираме добре.
Мина се този интервал. Дойде идната фаза.
Ти за какво изгони тати?
Всеки път когато ми задаваше този въпрос ми се подгъваха коленете. Не желая толкоз малко момиченце да разбере през какви етапи могат да преминат двама възрастни в една връзка. Не желая да ѝ описвам какъв брой мъчително и мъчно ми е било, какъв брой доста съм страдала, до момента в който стигна до това решение през годините. Пък и тя е множеството време с мен. Вярвам, че не е вярно да я акордирам по какъвто и да е метод срещу татко ѝ, разказвайки за някои наши неприятни моменти. Според мен детето би трябвало да пораства с вярата, че е обичано и от двамата си родители, а всички наши различия остават на назад във времето. Отговорът на въпроса за какво го „ изгоних ” лиши няколко дни, на няколко стадия, с няколко сякаш почтени диалога посред ни.
Тати постоянно ли ще обича мен най-вече?
Абсолютно! Каквото и да се случва сред нас, каквото и да се случи в живота ни оттук нататък, тати ще те обича вечно и най-вече на света. Сигурна съм, че този простоват факт ще вдъхне на щерка ми кураж и ще ѝ дава сили да се оправи с всички провокации.
Аз ли съм отговорна, че тати си потегли?
Другият въпрос, от който ми спираше сърцето. Самата аз пострадвам от възприятие за виновност и ми е доста значимо детето ми да не страда от същото. Отне ми ужасно доста време да отговоря на този въпрос. Процесът на осмисляне продължава и до през днешния ден. Не е отговор, а лекуване и за двете ни.
Ти обичаш повече батко Митко? На него единствено му се усмихваш и приказваш благо, а на мен ми крещиш и се караш.
Това беше, когато срещнах закъснялата обич на живота си. Дъщеря ми не даваше да приказвам с него по телефона, не трябваше да му се усмихвам, да излизам по срещи и да му споделям пред нея, че го обичам. Пълна, мрачна, детска ревнивост. Процесът за преодоляване на ситуацията лиши четири-пет месеца. Не без помощта на непознатия досега батко. Почти всяка вечер за доста дълъг интервал от време споделях на щерка си какъв брой доста я обичам и за какво. Посочвах ѝ съответни ежедневни нейни дейности, които ме карат да я обичам още повече. И постоянно, когато се сетя, прибавям, че съм супер щастлива че я има, че тя е най-невероятното хлапе на света.
Кога ще се съберете отново с тати?
От една година съм влюбена в различен човек и ми проличава отвред. Дъщеря ми към този момент с неспокойствие чака братче или сестриче. И внезапно този въпрос. Хайде отново пояснения по какъв начин в този момент обичам баткото, какъв брой съм щастлива, по какъв начин ние с татко ѝ не живеем дружно от дълго време и всеки от нас е траял по своя си път. Тати също е благополучен. Той към момента няма другарка, само че има други неща, които го карат да се усмихва всеки ден.
Когато ти ми родиш братче или сестриче, то ще бъде мое, твое, на батко Митко и на тати?
Ето до къде води от време на време моята лаишка частна процедура като детски психолог. Въртях се много време към въпроса, тъкмо по какъв начин стават бебетата, най-после даже по детски обясних по какъв начин сперматозоидите срещат яйцеклетката. За тази тематика мисля, че е доста рано, само че децата на шест са необикновено любопитни. Оказа, че даже и това не е помогнало, тъй като след всички мои приказки, сега се знае, че бебетата хем напряко ги носят щъркелите, хем порастват в корема на мама.
Това беше последният въпрос на щерка ми, от предходната седмица. И си споделям: за какво не, това бебе ще е в действителност на всички. Няма някогашни дами, няма някогашни съпрузи. Свързани един път и дали живот на децата си, ние оставаме дружно вечно.
Изобщо, бъдете готови за най-разнообразни въпроси от страна на децата си. Ако решите да се разделите с колегата си, бъдете мощни, пробвайте се да запазите чист облика на другия родител в очите на вашите деца. Убедена съм, че колкото и да ни е мъчно да устоим на персоналната си болежка, отчаяние или боязън, си коства да покажем мощ и любов пред още по-уплашените си и комплицирани деца.
Късмет и знайте, че раздялата не е страшна сама по себе си. Тя може да се трансформира в прелестна опция всички ние още веднъж да бъдем щастливи.
Автор: Ели Ангелова
