С технологиите фантазията „полита“, но книгата си остава истинската магия
Популярният радиоводещ Михаил Дюзев споделя за цифровите си привички , има ли време за четене на аналогови книги , не помни ли се четенето и по какъв начин един план се пробва да връща хората към малко позабравеното наслаждение да разпрострат книга от хартия :
Колко подвластен сте от телефона си? По какъв брой часа на денонощие го ползвате?
Да, подвластен съм. Много от моите другари и сътрудници не си признават тази взаимозависимост. Сега част от „ модерното ” е да си аналогов. Въпреки че съвсем всеки заявява, че смарт телефонът му е единствено за работа, в действителност ние сме вторачени в екрана му съвсем непрестанно. Моето денонощие стартира в 5 сутринта и със събуждането пускам прегледа на международните новинарски и обществени медии. Ефирът на утринния блок на Дарик продължава до 10 сутринта, след което стартира подготовката за идната заран. Следобед се пробвам да открадна един час за отмора и презареждане, и може би това е времето до часа за лягане и заспиване, в което не виждам или пиша нещо в телефона или преносимия компютър. Така че, в случай че го сметнем - 7 часа сън, плюс един следобяд... останалите 16 часа съм във виртуалния свят.
Дали не прекаляваме с използването на мобилни устройства? Вече съвсем не може да бъде забелязана компания от хора, в която някой да не седи, забил глава в телефона си... Няма ли да забравим да поддържаме връзка обикновено?
В идващите генерации виждам сходни признаци, само че не считам, че ще забравим да поддържаме връзка обикновено. Все отново, изкуството, колкото и да минава в цифрови форми, изисква да бъде коментирано и оценено, и възприемано през погледа на „ другия ”. Културологичните явления би трябвало да бъдат „ обговорени ”. И това съгласно мен, не може да се случва в месинджър или в мейл. Част от магията е да видиш въздействието на една книга, текст или фотография през очите и думите, че и даже уханието на индивида против теб.
Дали мобилните устройства и лесният достъп до информация въздействат отрицателно върху желанието на хората да четат книги? -->
Със сигурност този развой е реалност при сегашните деца от 3 до 15 години. Книгата не може да им даде този полет на фантазията, който получават през екрана на смарт устройството си. Книгата изисква време и успокоение. Другото получаваш незабавно и е доста по-забавно. Аз се пробвам принудително да се принудя да намеря време за четене. Правя го и ми е прелестно, само че това става все по-рядко.
„ Забравя “ ли се четенето на книги или въпреки всичко можем да възстановим този табиет, даже в случай че сме го свели до най-малко?
Няма по какъв начин да се не помни чисто физически. То е като колелото. Книгите са прелестни и магични, само че от ден на ден време ще си остават на лавицата вместо в ръцете ни.
Защо са значими начинания като „ Библиотека на BNP Paribas ”? Каква концепция стои зад „ Библиотеката “?
Идеята е доста забавна, както всичко, в което е забъркан моят другар и сътрудник Константин Вълков. Струва ми се, че стремежът му е да ни върне към книгите благодарение на образното изкуство. Фотографиите и историите зад тях могат да ни накарат още веднъж да разлистваме аналогови страници. С неспокойствие чакам това да се случи.
Ако би трябвало да говорите на младежи, по какъв начин бихте ги подтикнали да посетят „ Библиотеката на BNP Paribas ”, пък и която и да е друга библиотека?
Те би трябвало да имат лидер и повествовател от плът и кръв до тях. Той би трябвало да им съобщи любовта към писаното слово с живите думи. Това може да бъде Учителят. Всеки един от нас има в спомените си по един учител, който е бил неговата „ светлина ” в прашната библиотека. Мисля че ние, като „ чиновници ” на живите думи и радио представители, можем да помогнем в това начинание!
Статията е основана с поддръжката на Депозити с бъдеще от БНП Париба.
Първокласна грижа за вашите спестявания.
Научете повече на
Колко подвластен сте от телефона си? По какъв брой часа на денонощие го ползвате?
Да, подвластен съм. Много от моите другари и сътрудници не си признават тази взаимозависимост. Сега част от „ модерното ” е да си аналогов. Въпреки че съвсем всеки заявява, че смарт телефонът му е единствено за работа, в действителност ние сме вторачени в екрана му съвсем непрестанно. Моето денонощие стартира в 5 сутринта и със събуждането пускам прегледа на международните новинарски и обществени медии. Ефирът на утринния блок на Дарик продължава до 10 сутринта, след което стартира подготовката за идната заран. Следобед се пробвам да открадна един час за отмора и презареждане, и може би това е времето до часа за лягане и заспиване, в което не виждам или пиша нещо в телефона или преносимия компютър. Така че, в случай че го сметнем - 7 часа сън, плюс един следобяд... останалите 16 часа съм във виртуалния свят.
Дали не прекаляваме с използването на мобилни устройства? Вече съвсем не може да бъде забелязана компания от хора, в която някой да не седи, забил глава в телефона си... Няма ли да забравим да поддържаме връзка обикновено?
В идващите генерации виждам сходни признаци, само че не считам, че ще забравим да поддържаме връзка обикновено. Все отново, изкуството, колкото и да минава в цифрови форми, изисква да бъде коментирано и оценено, и възприемано през погледа на „ другия ”. Културологичните явления би трябвало да бъдат „ обговорени ”. И това съгласно мен, не може да се случва в месинджър или в мейл. Част от магията е да видиш въздействието на една книга, текст или фотография през очите и думите, че и даже уханието на индивида против теб.
Дали мобилните устройства и лесният достъп до информация въздействат отрицателно върху желанието на хората да четат книги? -->
Със сигурност този развой е реалност при сегашните деца от 3 до 15 години. Книгата не може да им даде този полет на фантазията, който получават през екрана на смарт устройството си. Книгата изисква време и успокоение. Другото получаваш незабавно и е доста по-забавно. Аз се пробвам принудително да се принудя да намеря време за четене. Правя го и ми е прелестно, само че това става все по-рядко.
„ Забравя “ ли се четенето на книги или въпреки всичко можем да възстановим този табиет, даже в случай че сме го свели до най-малко?
Няма по какъв начин да се не помни чисто физически. То е като колелото. Книгите са прелестни и магични, само че от ден на ден време ще си остават на лавицата вместо в ръцете ни.
Защо са значими начинания като „ Библиотека на BNP Paribas ”? Каква концепция стои зад „ Библиотеката “?
Идеята е доста забавна, както всичко, в което е забъркан моят другар и сътрудник Константин Вълков. Струва ми се, че стремежът му е да ни върне към книгите благодарение на образното изкуство. Фотографиите и историите зад тях могат да ни накарат още веднъж да разлистваме аналогови страници. С неспокойствие чакам това да се случи.
Ако би трябвало да говорите на младежи, по какъв начин бихте ги подтикнали да посетят „ Библиотеката на BNP Paribas ”, пък и която и да е друга библиотека?
Те би трябвало да имат лидер и повествовател от плът и кръв до тях. Той би трябвало да им съобщи любовта към писаното слово с живите думи. Това може да бъде Учителят. Всеки един от нас има в спомените си по един учител, който е бил неговата „ светлина ” в прашната библиотека. Мисля че ние, като „ чиновници ” на живите думи и радио представители, можем да помогнем в това начинание!
Статията е основана с поддръжката на Депозити с бъдеще от БНП Париба.
Първокласна грижа за вашите спестявания.
Научете повече на
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ