Съсед разказва за убитите край хижа „Петрохан“: Те ми спасиха живота три пъти
Съсед, който е живял покрай хижа „ Петрохан “ , показа детайлности за убитите . Той разяснява, че основната им активност е била да гасят пожари и да снимат бракониери. Добавя, че три пъти са му спасявали живота . Ето какво гласи целият Фейсбук пост :
„ Живея на 1,5 км от хижа „ Петрохан “. Те бяха най-близките до мен съседи.
Да, бяха затворени. За пет години по този начин и не пристъпих отвъд бариерата. Не съм и упорствал. Много не знам за тях, по тази причина ще се ограничи с това, което знам.
Тук в планината животът е друг. Не можеш да разчиташ на спешна помощ, полиция, пожарна, пътна поддръжка, снегопочистване, сметоизвозване… Можеш да разчиташ само на съседите си.
Ивайло и Пламен (двама от загиналите) са ме спасявали три пъти – караха ме през преспите до болница с тежка хипертонична рецесия, погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година си счупих гръбнака. Помагали сме си взаимно безчет пъти. Така вършат съседите в планината.
Ето и „ закононарушенията “ им (за които знам), поради които съгласно всякакви мижитурки заслужаваха да умрат. Без пълномощия и действителни средства за постигането му се опитваха да трансформират нещо. Когато оградиха двора си със „ страшната “ им ограда, туристите трябваше да минават 50 метра настрана от остарялата пътека. През лятото тук идват десетки берачи на боровинки, на които патрулите напомняха да си съберат боклуците, когато си потеглят. Караха се и заснемаха бракониери. Гасяха пожари. Толкоз.
Щях да си търпя. По-лесно е, комфортно някак. Докато не изпълзяха всевъзможни мижитурки, да храчат завист или да изкарат някой лев/евро със сензационни заглавия. Един тип, заслужавали са да загинат…
Не. Те бяха хора. Съседи. Това, което заслужават след такава покруса, е мир на душите им.
Съболезнования към околните им. “
Присъединете се към нашия
Сандов, НАКЗТ и въпрос без явен отговор: по какъв начин и какъв брой пъти Министерство на околната среда и водите приключва едно съглашение?
