Левски гледа театро в Търново, после прави комитет
Популярният артист Иван Митев от Музикално-драматичния спектакъл „ Константин Кисимов ” във Велико Търново събра в две книги свое огромно изследване на театралната активност в старопрестолния град. Творбите си той е озаглавил „Театърът наименуван „Надежда“ и „Хроники от едно театрално столетие 1870-1970“.
„ Опитах се да събера на едно място всичко това, което е казано и писано за търновския спектакъл. Дори не допусках какъв необикновен космос е това осведомително благосъстояние. Когато се разрових в документите, останах изумен. Стигнах до архиви в Цариград и други градове. Стана ясно, че Търново е едно извънредно събитие в българската просвета, тъй като доста неща са направени за пръв път точно в остарялата българска столица. Има нещо доста забавно в цялостното развиване на културата на града, приказваме съответно за театъра. Защото в доста от градовете – Пловдив, София, театралната активност е основана от хора, които са пристигнали отнякъде, учили са в някаква страна и след това се завръщат и вършат спектакъл. А в болярския град всичко е дело на поданици. Така от 147 години от първото театрално зрелище в града, се развива богата театрална просвета и началото е обещано от локалните хора. Оказва се, че през 50-те, 60-те години на XIX-ти век Търново е бил измежду най-големите градове. Според пътешественици е имало към 35 хиляди индивида, които след Освобождението към този момент понижават, тъй като центърът на България се реалокира на друго място ”, споделя с вдъхновение Иван Митев.
Заедно със своя сътрудник Георги Василев и още няколко индивида, които им помагали при подготовката на книгите, разкрили нещо удивително, обвързвано с началото на театралното дело в старопрестолния град.
„ Когато Васил Левски идва в Търново, с цел да сътвори революционен комитет, той гледа зрелище на търновското читалищно театро. След което взема решение и основава комитета, като по-голямата част от артистите, които са играели в това зрелище, стават и членове на революционния комитет ”, разкрива именитият театрал.
Според Митев невероятното е, че има доста странна поредност на драмата. През 1863 година в болярския град идва Марин Дринов да направи читалище, което се трансформира в съществено културно средище. И младежите, които се включват в тази самодейност, по-късно вземат участие във въстанието.
„ Във въстанито на Велчо Джамджията, някои от тях са убити, други са избягали с цел да се спасят. Пет- шест години по-късно техните по-малки братя са в действителност тези момчета, 20-годишните, които основават читалище „Надежда“. За към година и половина то се трансформира в читалище – пример за земите освен в България, само че и за Сръбско, и Молдова. Такова самочувствие са добили тези 20-годишни момчета, че са имали „нахалството“ да поръчват костюми, декори, атрибут, перуки и така нататък от Виена, Будапеща, Лондон, Мюнхен…
Той и Георги Василев разкрили, че ген. Иван Фичев, който е от рода на Колю Фичето, е бил също актьор в търновския читалищен спектакъл. На търновска сцена са се изявявали още Коста Паница и Бачо Киро, който е бил от създателите.
„ След като в Търново основават театрото и излиза първата премиера на „Позорище Геновева“, Бачо Киро се връща в Бяла църква и основава първият читалищен селски спектакъл ”, разкрива Иван Митев.
С него Бачо Киро прави невероятни представления. Тъй като „Геновева“ е позволена от управляващите да се играе, той прави в Бяла църква зрелище, като играе Стоян челник. И това е доста сериозна работа, доста революционна! Но с цел да се заблудят управляващите, се стартира първо деяние с Геновева и след това минават непосредствено към значителното. И е имало необикновен резултат! Защото в пиесата „Геновева“, която е „началото на всички начала“, има една сцена, в която графинята споделя: „Иди обичани мой графе и се бий за свободата на Отечеството“/б.а. немското отечество/! А той й дава отговор „Аз отивам и моите братя ме чакат!“- т.е., вижте какъв е бил подтекстът на пиесата. Любопитното е, че когато локалният шеф на Търново Митьо Сарифа, откакто гледа едно зрелище, прави изказване: „Нашата свърши!“, което ще рече: българите се разсъниха! Освен това, тези хора вършат огромни жестове. Например читалището събира 500 гроша, с цел да изпрати Стефан Стамболов да иде да учи в чужбина.
Актьорът-изследовател с ненаситност споделя и друга любопитна история. Когато националните избраници се събират в Търново за първото учредително заседание и стартират работата върху Търновската конституция, локалните театрали играят пиеса на Васил Друмев. Пиесата е сложена пред елита на България, пред националните избраници. И тъй като е имало подобен необикновен отзвук, представлението продължава да се играе и за жителите. Те са играели в Конака,а по-късно и в учебните заведения.
„ Има още нещо забавно – когато стартират да строят първата театрална постройка в Търново, която е била и първата в България, актьорите играят и събират големи суми за времето си,и тъй като тогава още не е имало банки, са ги криели под леглото в стаята на един от участниците в първите представления. Тези пари са вложени в градежа на постройката. А тя е издигната на мястото на турското съдилище, където са съдени и доста български поборници и революционери като Стефан Караджа да вземем за пример. Разбрахме още, че на общо заседание градът е вземал решение по публични проблеми. И вземат решение да се построи театрална постройка навръх това място. Защото, както споделя Кисимов: „ Тук витае духа на доста български поборници и тук, в този спектакъл би трябвало да се играе доста прочувствено и доста героичен ”.
Известният търновец се занимава с актьорска активност от 1968 година, когато към момента е бил възпитаник. Завършил е ВИТИЗ и от 1980 година се изявява професионално на сцената. Изиграл е към 115 функции като първата е била Маргариди от „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Митев се е превъплащавал в облиците на Фердинанд, на Петручио в „Укротяване на опърничавата“, на Ралски в „Събота 23“ на Стефан Цанев. Играл е Цар Петър във „Величието на Асеневци“, а последната му роля е на Странджата в „Хъшове“ на Иван Вазов. Участва и в моноспектакъла „Покаяние“ за Поп Кръстю и Васил Левски. Иван Митев се е снимал и в 15 кино лентата.
„ Опитах се да събера на едно място всичко това, което е казано и писано за търновския спектакъл. Дори не допусках какъв необикновен космос е това осведомително благосъстояние. Когато се разрових в документите, останах изумен. Стигнах до архиви в Цариград и други градове. Стана ясно, че Търново е едно извънредно събитие в българската просвета, тъй като доста неща са направени за пръв път точно в остарялата българска столица. Има нещо доста забавно в цялостното развиване на културата на града, приказваме съответно за театъра. Защото в доста от градовете – Пловдив, София, театралната активност е основана от хора, които са пристигнали отнякъде, учили са в някаква страна и след това се завръщат и вършат спектакъл. А в болярския град всичко е дело на поданици. Така от 147 години от първото театрално зрелище в града, се развива богата театрална просвета и началото е обещано от локалните хора. Оказва се, че през 50-те, 60-те години на XIX-ти век Търново е бил измежду най-големите градове. Според пътешественици е имало към 35 хиляди индивида, които след Освобождението към този момент понижават, тъй като центърът на България се реалокира на друго място ”, споделя с вдъхновение Иван Митев.
Заедно със своя сътрудник Георги Василев и още няколко индивида, които им помагали при подготовката на книгите, разкрили нещо удивително, обвързвано с началото на театралното дело в старопрестолния град.
„ Когато Васил Левски идва в Търново, с цел да сътвори революционен комитет, той гледа зрелище на търновското читалищно театро. След което взема решение и основава комитета, като по-голямата част от артистите, които са играели в това зрелище, стават и членове на революционния комитет ”, разкрива именитият театрал.
Според Митев невероятното е, че има доста странна поредност на драмата. През 1863 година в болярския град идва Марин Дринов да направи читалище, което се трансформира в съществено културно средище. И младежите, които се включват в тази самодейност, по-късно вземат участие във въстанието.
„ Във въстанито на Велчо Джамджията, някои от тях са убити, други са избягали с цел да се спасят. Пет- шест години по-късно техните по-малки братя са в действителност тези момчета, 20-годишните, които основават читалище „Надежда“. За към година и половина то се трансформира в читалище – пример за земите освен в България, само че и за Сръбско, и Молдова. Такова самочувствие са добили тези 20-годишни момчета, че са имали „нахалството“ да поръчват костюми, декори, атрибут, перуки и така нататък от Виена, Будапеща, Лондон, Мюнхен…
Той и Георги Василев разкрили, че ген. Иван Фичев, който е от рода на Колю Фичето, е бил също актьор в търновския читалищен спектакъл. На търновска сцена са се изявявали още Коста Паница и Бачо Киро, който е бил от създателите.
„ След като в Търново основават театрото и излиза първата премиера на „Позорище Геновева“, Бачо Киро се връща в Бяла църква и основава първият читалищен селски спектакъл ”, разкрива Иван Митев.
С него Бачо Киро прави невероятни представления. Тъй като „Геновева“ е позволена от управляващите да се играе, той прави в Бяла църква зрелище, като играе Стоян челник. И това е доста сериозна работа, доста революционна! Но с цел да се заблудят управляващите, се стартира първо деяние с Геновева и след това минават непосредствено към значителното. И е имало необикновен резултат! Защото в пиесата „Геновева“, която е „началото на всички начала“, има една сцена, в която графинята споделя: „Иди обичани мой графе и се бий за свободата на Отечеството“/б.а. немското отечество/! А той й дава отговор „Аз отивам и моите братя ме чакат!“- т.е., вижте какъв е бил подтекстът на пиесата. Любопитното е, че когато локалният шеф на Търново Митьо Сарифа, откакто гледа едно зрелище, прави изказване: „Нашата свърши!“, което ще рече: българите се разсъниха! Освен това, тези хора вършат огромни жестове. Например читалището събира 500 гроша, с цел да изпрати Стефан Стамболов да иде да учи в чужбина.
Актьорът-изследовател с ненаситност споделя и друга любопитна история. Когато националните избраници се събират в Търново за първото учредително заседание и стартират работата върху Търновската конституция, локалните театрали играят пиеса на Васил Друмев. Пиесата е сложена пред елита на България, пред националните избраници. И тъй като е имало подобен необикновен отзвук, представлението продължава да се играе и за жителите. Те са играели в Конака,а по-късно и в учебните заведения.
„ Има още нещо забавно – когато стартират да строят първата театрална постройка в Търново, която е била и първата в България, актьорите играят и събират големи суми за времето си,и тъй като тогава още не е имало банки, са ги криели под леглото в стаята на един от участниците в първите представления. Тези пари са вложени в градежа на постройката. А тя е издигната на мястото на турското съдилище, където са съдени и доста български поборници и революционери като Стефан Караджа да вземем за пример. Разбрахме още, че на общо заседание градът е вземал решение по публични проблеми. И вземат решение да се построи театрална постройка навръх това място. Защото, както споделя Кисимов: „ Тук витае духа на доста български поборници и тук, в този спектакъл би трябвало да се играе доста прочувствено и доста героичен ”.
Известният търновец се занимава с актьорска активност от 1968 година, когато към момента е бил възпитаник. Завършил е ВИТИЗ и от 1980 година се изявява професионално на сцената. Изиграл е към 115 функции като първата е била Маргариди от „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников. Митев се е превъплащавал в облиците на Фердинанд, на Петручио в „Укротяване на опърничавата“, на Ралски в „Събота 23“ на Стефан Цанев. Играл е Цар Петър във „Величието на Асеневци“, а последната му роля е на Странджата в „Хъшове“ на Иван Вазов. Участва и в моноспектакъла „Покаяние“ за Поп Кръстю и Васил Левски. Иван Митев се е снимал и в 15 кино лентата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ