Що е то соросоид? И кому пречи той в България?
Понятието " соросоид " е деец в компроматните войни. Да те нарекат по този метод значи да те посочат за " хигиеничен обстрел ". В началото обаче не беше по този начин. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на смешка по адрес на обществено разпознати фигури с културни искания, западни обноски, проявяващи почит към политически правилното говорене и основно - стоящи надалеч от наследената патриотарско-пролетарска визия за народ. Постепенно етикетът стартира да се изпълва с " класова жлъч " към представителите на една нова обществена група. Тази на появилия се " трети бранш ", който включваше Неправителствени организации (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И преди всичко - организации, финансирани точно от американския милиардер и човеколюбец Джордж Сорос, който след рухването на комунизма интензивно подпомагаше основаването на гражданско общество в европейските страни от някогашния руски блок.
" Соросоидите " и България
Да работиш в третия бранш, до момента в който другите два - страната и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш изсъхнал от общото тресавище. Да разполагаш с запаси без да участваш в локалната спекулация. Да стоиш на цивилен и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, сътрудници на някогашната Държавна сигурност и прочие да те обрекат на обществена маргинализация. В устата им етикетът " соросоид " към този момент звучеше като предизвестие - че не играеш играта по техните правила, и като обвиняване - че служиш на непознати ползи, а не на националния, за какъвто те признаваха само личния си интерес. Соросоид синонимично се сближи с предател и стартира да напуща неофициалната си приложимост. Готвеше се да влезе " на въоръжение " в битката за подмолна власт.
Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно послание към 2007 година от Валентин Фъртунов, създател и водещ на предаване, несъмнено, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в Европейски Съюз не е инцидентно, тъй като " соросоиди " се включва в журналистическия диалект на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на потребността им от езиково средство, с което без директно да се опълчват на българската геополитическа ориентировка да разрушават доверието в нея.
В това отношение потреблението на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва изключително уместно. Още повече, че неговият генезис не е локален, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след международната финансова рецесия и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, с цел да се излезе от всеобщия боязън и комплициране, да се откри провинен за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше разгласен за " гробар на Европа " и на християнската цивилизация. Войната с него бе преференциална за разнообразни политически и стопански субекти, само че най-активен се оказа някогашният му стипендиант и сегашен министър председател на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на " Отворено общество ", учредена от Сорос.
" Соросоидите " и България
Да работиш в третия бранш, до момента в който другите два - страната и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш изсъхнал от общото тресавище. Да разполагаш с запаси без да участваш в локалната спекулация. Да стоиш на цивилен и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, сътрудници на някогашната Държавна сигурност и прочие да те обрекат на обществена маргинализация. В устата им етикетът " соросоид " към този момент звучеше като предизвестие - че не играеш играта по техните правила, и като обвиняване - че служиш на непознати ползи, а не на националния, за какъвто те признаваха само личния си интерес. Соросоид синонимично се сближи с предател и стартира да напуща неофициалната си приложимост. Готвеше се да влезе " на въоръжение " в битката за подмолна власт.
Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно послание към 2007 година от Валентин Фъртунов, създател и водещ на предаване, несъмнено, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в Европейски Съюз не е инцидентно, тъй като " соросоиди " се включва в журналистическия диалект на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на потребността им от езиково средство, с което без директно да се опълчват на българската геополитическа ориентировка да разрушават доверието в нея.
В това отношение потреблението на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва изключително уместно. Още повече, че неговият генезис не е локален, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след международната финансова рецесия и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, с цел да се излезе от всеобщия боязън и комплициране, да се откри провинен за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше разгласен за " гробар на Европа " и на християнската цивилизация. Войната с него бе преференциална за разнообразни политически и стопански субекти, само че най-активен се оказа някогашният му стипендиант и сегашен министър председател на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на " Отворено общество ", учредена от Сорос.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ