Еврото се превърна в „удобния виновник“ за високите цени на лекарствата
Хаосът в аптеките е действителен, само че аргументите са скрити в бюджети и реекспорт, а не във валутния курс
България посрещна първите си дни в Еврозоната не с фанфари, а с опашки и неодобрение пред гишетата на аптеките. Докато политиците обещаваха " техническа и плавна " смяна, касовите бележки описват друга история – цените вървят нагоре, а рафтовете за жизненоважни лекарства остават празни.
Но дали новата валута е действителната причина за повишаването, или еврото се употребява като комфортна димна завеса за остарели структурни проблеми?
Цената на " техническата " смяна
Сигналите за по-високи цени на медикаментите заляха обществените мрежи още в първите работни дни на 2026 година. В студиото на " Bulgaria ON AIR " Олга Кондратиева от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите и Пенка Георгиева от " Заедно с теб " обрисуваха картина на напрежение. Фармацевтите са безапелационни: " Ние не печелим повече, просто продаваме по-скъпо, тъй като получаваме стоката по-скъпо по веригата ".
Това пояснение обаче се сблъсква с икономическата логичност и формалните данни. Още в края на 2025 година бюджетът на НЗОК заложи 10% нарастване на средствата за медикаменти. Това значи, че повишаването е било планувано и бюджетирано още преди левът да стане история, като реакция на общата инфлация, а не като разследване от превалутирането.
Според Васил Ходжев от Регионалната фармацевтична гилдия в Бургас, " леко повишаване на медикаменти се следи всяка година в първите дни на януари и то няма връзка с въвеждането на еврото ".
Дефицитът: Стара болежка с нова валута
По-тревожният признак от цените е неналичието на медикаменти. Пациентите питат освен за какво заплащат повече, а за какво въобще не могат да намерят животоспасяващи препарати. Този проблем, комфортно приписан на " аптечния безпорядък " около еврото, в действителност е продължителен рецидив на паралелния експорт.
Забраната за експорт на избрани инсулини и антибиотици беше удължена до края на януари 2026 година, което потвърждава, че приключването на медикаменти към непознати пазари продължава да е систематичен пробив, независещ от валутата в портфейла на българина.
Спекула или неприятна подготовка?
Държавата продължава да твърди, че " контролът е засилен ". Реалността обаче демонстрира, че административната тежест се стоварва върху крайния клиент. Собствениците на аптеки сигнализират за нерешени проблеми с заплащанията от НЗОК и закъснение на софтуерната интеграция, което блокира работата им.
В последна сметка, потребителят заплаща цената на " съвършената стихия " – композиция от годишна инфлация, административна отпадналост на институциите и безконечния проблем с реекспорта. А еврото? То просто се оказа на мястото на събитието, с цел да поеме виновността.
България посрещна първите си дни в Еврозоната не с фанфари, а с опашки и неодобрение пред гишетата на аптеките. Докато политиците обещаваха " техническа и плавна " смяна, касовите бележки описват друга история – цените вървят нагоре, а рафтовете за жизненоважни лекарства остават празни.
Но дали новата валута е действителната причина за повишаването, или еврото се употребява като комфортна димна завеса за остарели структурни проблеми?
Цената на " техническата " смяна
Сигналите за по-високи цени на медикаментите заляха обществените мрежи още в първите работни дни на 2026 година. В студиото на " Bulgaria ON AIR " Олга Кондратиева от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите и Пенка Георгиева от " Заедно с теб " обрисуваха картина на напрежение. Фармацевтите са безапелационни: " Ние не печелим повече, просто продаваме по-скъпо, тъй като получаваме стоката по-скъпо по веригата ".
Това пояснение обаче се сблъсква с икономическата логичност и формалните данни. Още в края на 2025 година бюджетът на НЗОК заложи 10% нарастване на средствата за медикаменти. Това значи, че повишаването е било планувано и бюджетирано още преди левът да стане история, като реакция на общата инфлация, а не като разследване от превалутирането.
Според Васил Ходжев от Регионалната фармацевтична гилдия в Бургас, " леко повишаване на медикаменти се следи всяка година в първите дни на януари и то няма връзка с въвеждането на еврото ".
Дефицитът: Стара болежка с нова валута
По-тревожният признак от цените е неналичието на медикаменти. Пациентите питат освен за какво заплащат повече, а за какво въобще не могат да намерят животоспасяващи препарати. Този проблем, комфортно приписан на " аптечния безпорядък " около еврото, в действителност е продължителен рецидив на паралелния експорт.
Забраната за експорт на избрани инсулини и антибиотици беше удължена до края на януари 2026 година, което потвърждава, че приключването на медикаменти към непознати пазари продължава да е систематичен пробив, независещ от валутата в портфейла на българина.
Спекула или неприятна подготовка?
Държавата продължава да твърди, че " контролът е засилен ". Реалността обаче демонстрира, че административната тежест се стоварва върху крайния клиент. Собствениците на аптеки сигнализират за нерешени проблеми с заплащанията от НЗОК и закъснение на софтуерната интеграция, което блокира работата им.
В последна сметка, потребителят заплаща цената на " съвършената стихия " – композиция от годишна инфлация, административна отпадналост на институциите и безконечния проблем с реекспорта. А еврото? То просто се оказа на мястото на събитието, с цел да поеме виновността.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ