В Българската народна банка беше представен новият брой на списание ЛИК, посветен на българските пари
Тематичният брой на списание ЛИК на бе показан през днешния ден в Паричния салон в постройката на Българската национална банка (БНБ). Събитието се състоя със специфичното присъединяване на шефа на Българска народна банка Димитър Радев. Разговорът, въодушевен от изданието за литература, изкуство и просвета на Българската телеграфна организация (БТА), бе модериран от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев.
Участие в полемиката взеха основният редактор на списание ЛИК доцент Георги Лозанов, както и виновният редактор на ЛИК Яница Христова. Сред участниците бяха и двама от създателите в броя – проф. д.н. Пенчо Пенчев, учител в специалностите „ Стопанска история “, „ История на икономическите теории “ и „ Сравнителна политическа спестовност “ в Университета за национално и международно стопанство, и доцент доктор Юлия Захариева – основател и доайен на дисциплината „ Право на Европейския съюз “ в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Чрез видеовръзка в представянето се включиха събеседници от пресклубовете на Агенцията в страната и чужбина.
„ Този брой на ЛИК съдържа почтен роман за парите по българските земи, част от който е през архивите на Българската телеграфна организация с вести от три века - от края на XIX век до първата четвърт на XXI век “, сподели. По думите му по-голямата концепция на този брой е да се замислим за смисъла на парите въобще. Той означи, че в този брой на списанието могат да се прочетат доста хрумвания за смисъла на парите – улесняващо средство за замяна, опазване на стойност, доверие, еднаквост, принадлежност към общественост. „ Най-траен се оказва смисълът на парите като средство да изпитат индивида. И мерилото за тяхната стойност може да се окаже избавление или изменничество. Впрочем съгласно учени, с които разговарях, по днешните български земи сигурно е имало в обращение и тирски сикли (шекели) - 30-те сребърника, за които Юда предава Иисус “, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него по тази причина би трябвало да помним, че парите не са цел, а инструмент, който разкрива сърцето на индивида.
Приемането на еврото не е резултат на внезапен завой, а продължение на веднъж, по който България върви от доста години, уточни шефът на Българска народна банка. По думите му няма по-подходящо място за диалог, отдаден на българските пари, от Паричния салон на Българска народна банка. „ Това място ни припомня, че парите не са просто банкноти и монети. Те са въпрос на доверие. Ето за какво ниe освен приветстваме, само че и поддържаме самодейността на Българската телеграфна организация и списание ЛИК да оставят интелектуален знак от този значим миг – точно въвеждането на новите български пари “, сподели той.
„ Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година е историческо събитие и ние, с този брой на списание ЛИК, някак си влизаме в тази история “, уточни основният редактор на изданието. „ Списание ЛИК е списание за литература, изкуство и просвета. И на мен ми се коства, че тази позиция е доста основна в тази ситуация с минаването към еврото “, добави той. По думите му сме склонни повече да приказваме за парите като всекидневия обичай, вид обществено отношение. Но в действителност парите са артефакти, посредством които ритуализираме личната си културна еднаквост и във всеки миг стигат до всеки. А еврото е знак за нашата европейска културна еднаквост. Все приказваме за национална културна еднаквост, само че българската нация е част от една по-голяма културна идентификационна зона. Това е европейската просвета и по-специално западноевропейска просвета, изясни доцент Лозанов.
„ Това, което може да прочетете и да откриете в броя, са едни от фундаментите на появяването на валутата през годините. Започвайки още в края на 40-те години, когато част от българските пари са изтеглени и са вкарани в обращение нови. Преминаваме през промяната през 50-те и 60-те години, с цел да стигнем до включването ни във валутен ръб и приемането ни в еврозоната “, описа Яница Христова, виновен редактор на списание ЛИК. „ Гледайки обратно, сегашният миг наподобява доста по-подреден и проведен. И мисля, че това е добра вест за жителите и може да им дава вяра “, сподели още тя.
Раждането на парите в ново време в България предхожда раждането на страната. Не с името лев, само че такива са сечени преди Освобождението в Трявна, в Лом, в Шумен, както и в Панагюрище, където те са се наричали „ избор “ и са представлявали монети с четвъртита форма, описа. „ Българската модерност не стартира с Освобождението и с раждането на българската страна “, заключи проф. Пенчев, който приказва в своето ревю за парите през призмата на идентичността, културата и литературата.
„ Когато става дума за национална валута чувствителността е доста огромна, заради което националните знаци на евромонетите оказват помощ те да имат свое национално звучене “, уточни. Тя изрази вяра, че когато българските евромонети стартират да циркулират отвън територията на страната, българската национална страна може да предизвика интерес към историята зад тези знаци.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на Българска телеграфна агенция и техните събеседници от Варна, Самоков, Търговище, Шумен и Казанлък.
За българския лев са работили най-големите класици на родното ни образно изкуство, сподели художникът и графичен дизайнер, който взе участие от Варна в представянето. Той напомни, че измежду пионерите е Георги Яковлев Кирков, по-късно идват Димитър Гюдженов, Александър Божинов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Васил Захариев. Хора, които, по думите му, са стълбове в историята на българското изкуство. Според Трайчев банкнотата е значима за легитимността на държавните институции и за самочувствието на груповите консуматори.
„ Имахме достойнството и удоволствието на цялостен курорт да посрещнем еврото “, сподели ръководителят на Съюза на притежателите и хотелиерите в Боровец по време на представянето на новия брой на списание ЛИК. Тя се включи онлайн от хотел „ Рила “ в Боровец, на който е и изпълнителен шеф, и беседва с кореспондента на Българска телеграфна агенция в Самоков Иван Ласкин. „ Естествено нещо, което се случва за първи път, беше натоварено с много упования, да не кажа много терзания от наша страна по отношение на нашата подготвеност – дали системите ни ще сработят, дали гостите ще бъдат удовлетворени, дали ще имаме някакво закъснение “, добави още Томова. По думите й процесът към прекосяване към еврото е протекъл гладко, а към 02:00 часа в новогодишната нощ цялата разплащателна система е била в деяние.
Образът на Паисий Хилендарски, заимствуван върху гърба на българската монета от 2 евро, е заимстван от стенна живопис в храм „ Свето Успение Пресветия Богородици “ в Търговище, сподели за Българска телеграфна агенция историкът – основен организатор „ Най-нова история “ в Регионалния исторически музей (РИМ) в града. „ Композицията е впечатляваща, тъй като над облиците на двамата братя Кирил и Методий стоят изображения на св. цар Борис Покръстител и св. Паисий Хилендарски. Тази комбинация е изписана от художника Николай Ростовцев. Впоследствие тя впечатлява проф. Кирил Гогов, който е създател на редица български парични знаци. Сред тях е и към този момент излязлата от обращение банкнота от 2 лв., излъчвания 1999 година и 2005 година “, сподели уредникът в Търговищкия музей. Тя означи още, че през 2015 година в обращение влиза монета с номинална стойност от 2 лв., на която има еластичен вид на известния към този момент облик от двулевовата банкнота. Същият този облик се придвижва и върху монетата от 2 евро, посочи тя.
„ Икономическите изгоди от въвеждането на еврото в България никой не може да ги отхвърли, в случай че се води един почтен диалог. Много е значимо да задълбочаваме интеграцията си в Европейския съюз (ЕС) “, сподели преподавателят по философия и политология в Шуменския университет „ Еп. Константин Преславски “ в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в регионалния град. Според него доста значима е обаче политическата страна на въпроса, обвързвана с приемането на еврото, за България особено. По думите му приемането на еврото още един път акцентира от коя страна застава България, а точно от западната страна на геополитическата сцена. „ Това е доста значимо, ние да задълбочаваме интеграцията си в Европейския съюз, да демонстрираме наличие и да намираме своето място в съюза, защото в този момент както се променяме ние, по този начин се трансформира и Европейски Съюз “, уточни още той.
„ Много и разнообразни са забавните моменти в историята на българските пари през годините “, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция зам.-председателят на Нумизматичното сдружение „ Централна България “. Той беше посетител в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Казанлък. Според него забавен миг в историята на българската валута е изборът на наименованието „ стотинки “. По думите му в началото концепцията е била тези монети да се споделят сантими, по сходство на френските такива, само че е взето решение да се споделят стотинки - една стотна от лв.. „ Интересно е и влизането на страната в Латинския паричен съюз, когато се уеднаквяват единиците със златото и страната ни става равноправна с другите западни страни “, уточни нумизматът. Като ослепителен миг в историята на лв. той открои и отсичането на първите златни монети. Според Стоянов това от какъв метал се изсичат монетите, приказва за икономическото положение на страната.
Капитан II сан Радко Муевски, пълководец на българския научноизследователски транспортен съд „ Св.св. Кирил и Методий “, се включи от пресклуба на Българска телеграфна агенция на борда на плавателния съд. Участие взе и командирът на българската база „ Свети Климент Охридски “ на остров Ливингстън в Антарктида Камен Недков. Той беше в пресклуба на Агенцията в базата на Ледения континент.
„ Щастливи сме, че България към този момент е в еврозоната”, сподели капитан ІІ сан. В Антарктика няма валути и разменни монети, вместо това братската поддръжка е нашата най-голямата разменна монета, изясни той. На борда на кораба имаме свои вътрешни разменни монети, като да вземем за пример потреблението на интернет, което е доста значимо за нас събитие, добави капитанът.
„ Не можем да усетим приемането на еврото тук, на Ледения континент, тъй като нямаме финансови връзки между тях – както като екип, по този начин и със прилежащата испанска база или с корабите, които идват на посещаване при нас “, сподели. „ Тук, на първо място, разчитаме на другарство, на доверие и услуги в потребност. И считам, че доста добре се оправяме, и доста по-лесно съумяваме да споделяме, и да имаме по-искрени връзки между тях, и извънредно добре развито другарство сред нас “, добави той.
Събитието бе закрито с изявление с, анализатор и учител по медийна социология в Атинския университет в Гърция, който беседва с кореспондента на Българска телеграфна агенция в града Иван Лазаров. „ България е доста по-подготвена за приемането на еврото, в сравнение с беше Гърция “, сподели проф. Плиос. „ Известно време в България имаше двойни цени. Те се изписват и евро, и в лв.. Това прави по-трудно хората да бъдат излъгани, тъй като те знаят каква е била цената преди и след еврото. При нас в Гърция не стана по този начин, което докара до ненадейно повишаване на доста артикули “, описа професорът. „ Втората разлика е, че салдото сред лв. и еврото е доста по-добър от този, който беше сред драхмата и еврото, защото левът в предишното е бил вързан за немската марка “, счита още проф. Плиос.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и още посетители в пресклубовете на организацията в страната:
Троян – с присъединяване на и
От чужбина се включиха събеседници от:
“
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Декемврийският брой на тематика „ Българските пари “ можете да откриете на следния линк.
Участие в полемиката взеха основният редактор на списание ЛИК доцент Георги Лозанов, както и виновният редактор на ЛИК Яница Христова. Сред участниците бяха и двама от създателите в броя – проф. д.н. Пенчо Пенчев, учител в специалностите „ Стопанска история “, „ История на икономическите теории “ и „ Сравнителна политическа спестовност “ в Университета за национално и международно стопанство, и доцент доктор Юлия Захариева – основател и доайен на дисциплината „ Право на Европейския съюз “ в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Чрез видеовръзка в представянето се включиха събеседници от пресклубовете на Агенцията в страната и чужбина.
„ Този брой на ЛИК съдържа почтен роман за парите по българските земи, част от който е през архивите на Българската телеграфна организация с вести от три века - от края на XIX век до първата четвърт на XXI век “, сподели. По думите му по-голямата концепция на този брой е да се замислим за смисъла на парите въобще. Той означи, че в този брой на списанието могат да се прочетат доста хрумвания за смисъла на парите – улесняващо средство за замяна, опазване на стойност, доверие, еднаквост, принадлежност към общественост. „ Най-траен се оказва смисълът на парите като средство да изпитат индивида. И мерилото за тяхната стойност може да се окаже избавление или изменничество. Впрочем съгласно учени, с които разговарях, по днешните български земи сигурно е имало в обращение и тирски сикли (шекели) - 30-те сребърника, за които Юда предава Иисус “, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция. Според него по тази причина би трябвало да помним, че парите не са цел, а инструмент, който разкрива сърцето на индивида.
Приемането на еврото не е резултат на внезапен завой, а продължение на веднъж, по който България върви от доста години, уточни шефът на Българска народна банка. По думите му няма по-подходящо място за диалог, отдаден на българските пари, от Паричния салон на Българска народна банка. „ Това място ни припомня, че парите не са просто банкноти и монети. Те са въпрос на доверие. Ето за какво ниe освен приветстваме, само че и поддържаме самодейността на Българската телеграфна организация и списание ЛИК да оставят интелектуален знак от този значим миг – точно въвеждането на новите български пари “, сподели той.
„ Влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година е историческо събитие и ние, с този брой на списание ЛИК, някак си влизаме в тази история “, уточни основният редактор на изданието. „ Списание ЛИК е списание за литература, изкуство и просвета. И на мен ми се коства, че тази позиция е доста основна в тази ситуация с минаването към еврото “, добави той. По думите му сме склонни повече да приказваме за парите като всекидневия обичай, вид обществено отношение. Но в действителност парите са артефакти, посредством които ритуализираме личната си културна еднаквост и във всеки миг стигат до всеки. А еврото е знак за нашата европейска културна еднаквост. Все приказваме за национална културна еднаквост, само че българската нация е част от една по-голяма културна идентификационна зона. Това е европейската просвета и по-специално западноевропейска просвета, изясни доцент Лозанов.
„ Това, което може да прочетете и да откриете в броя, са едни от фундаментите на появяването на валутата през годините. Започвайки още в края на 40-те години, когато част от българските пари са изтеглени и са вкарани в обращение нови. Преминаваме през промяната през 50-те и 60-те години, с цел да стигнем до включването ни във валутен ръб и приемането ни в еврозоната “, описа Яница Христова, виновен редактор на списание ЛИК. „ Гледайки обратно, сегашният миг наподобява доста по-подреден и проведен. И мисля, че това е добра вест за жителите и може да им дава вяра “, сподели още тя.
Раждането на парите в ново време в България предхожда раждането на страната. Не с името лев, само че такива са сечени преди Освобождението в Трявна, в Лом, в Шумен, както и в Панагюрище, където те са се наричали „ избор “ и са представлявали монети с четвъртита форма, описа. „ Българската модерност не стартира с Освобождението и с раждането на българската страна “, заключи проф. Пенчев, който приказва в своето ревю за парите през призмата на идентичността, културата и литературата.
„ Когато става дума за национална валута чувствителността е доста огромна, заради което националните знаци на евромонетите оказват помощ те да имат свое национално звучене “, уточни. Тя изрази вяра, че когато българските евромонети стартират да циркулират отвън територията на страната, българската национална страна може да предизвика интерес към историята зад тези знаци.
В събитието с видеовръзка се включиха и кореспондентите на Българска телеграфна агенция и техните събеседници от Варна, Самоков, Търговище, Шумен и Казанлък.
За българския лев са работили най-големите класици на родното ни образно изкуство, сподели художникът и графичен дизайнер, който взе участие от Варна в представянето. Той напомни, че измежду пионерите е Георги Яковлев Кирков, по-късно идват Димитър Гюдженов, Александър Божинов, Константин Щъркелов, Борис Денев, Васил Захариев. Хора, които, по думите му, са стълбове в историята на българското изкуство. Според Трайчев банкнотата е значима за легитимността на държавните институции и за самочувствието на груповите консуматори.
„ Имахме достойнството и удоволствието на цялостен курорт да посрещнем еврото “, сподели ръководителят на Съюза на притежателите и хотелиерите в Боровец по време на представянето на новия брой на списание ЛИК. Тя се включи онлайн от хотел „ Рила “ в Боровец, на който е и изпълнителен шеф, и беседва с кореспондента на Българска телеграфна агенция в Самоков Иван Ласкин. „ Естествено нещо, което се случва за първи път, беше натоварено с много упования, да не кажа много терзания от наша страна по отношение на нашата подготвеност – дали системите ни ще сработят, дали гостите ще бъдат удовлетворени, дали ще имаме някакво закъснение “, добави още Томова. По думите й процесът към прекосяване към еврото е протекъл гладко, а към 02:00 часа в новогодишната нощ цялата разплащателна система е била в деяние.
Образът на Паисий Хилендарски, заимствуван върху гърба на българската монета от 2 евро, е заимстван от стенна живопис в храм „ Свето Успение Пресветия Богородици “ в Търговище, сподели за Българска телеграфна агенция историкът – основен организатор „ Най-нова история “ в Регионалния исторически музей (РИМ) в града. „ Композицията е впечатляваща, тъй като над облиците на двамата братя Кирил и Методий стоят изображения на св. цар Борис Покръстител и св. Паисий Хилендарски. Тази комбинация е изписана от художника Николай Ростовцев. Впоследствие тя впечатлява проф. Кирил Гогов, който е създател на редица български парични знаци. Сред тях е и към този момент излязлата от обращение банкнота от 2 лв., излъчвания 1999 година и 2005 година “, сподели уредникът в Търговищкия музей. Тя означи още, че през 2015 година в обращение влиза монета с номинална стойност от 2 лв., на която има еластичен вид на известния към този момент облик от двулевовата банкнота. Същият този облик се придвижва и върху монетата от 2 евро, посочи тя.
„ Икономическите изгоди от въвеждането на еврото в България никой не може да ги отхвърли, в случай че се води един почтен диалог. Много е значимо да задълбочаваме интеграцията си в Европейския съюз (ЕС) “, сподели преподавателят по философия и политология в Шуменския университет „ Еп. Константин Преславски “ в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в регионалния град. Според него доста значима е обаче политическата страна на въпроса, обвързвана с приемането на еврото, за България особено. По думите му приемането на еврото още един път акцентира от коя страна застава България, а точно от западната страна на геополитическата сцена. „ Това е доста значимо, ние да задълбочаваме интеграцията си в Европейския съюз, да демонстрираме наличие и да намираме своето място в съюза, защото в този момент както се променяме ние, по този начин се трансформира и Европейски Съюз “, уточни още той.
„ Много и разнообразни са забавните моменти в историята на българските пари през годините “, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция зам.-председателят на Нумизматичното сдружение „ Централна България “. Той беше посетител в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Казанлък. Според него забавен миг в историята на българската валута е изборът на наименованието „ стотинки “. По думите му в началото концепцията е била тези монети да се споделят сантими, по сходство на френските такива, само че е взето решение да се споделят стотинки - една стотна от лв.. „ Интересно е и влизането на страната в Латинския паричен съюз, когато се уеднаквяват единиците със златото и страната ни става равноправна с другите западни страни “, уточни нумизматът. Като ослепителен миг в историята на лв. той открои и отсичането на първите златни монети. Според Стоянов това от какъв метал се изсичат монетите, приказва за икономическото положение на страната.
Капитан II сан Радко Муевски, пълководец на българския научноизследователски транспортен съд „ Св.св. Кирил и Методий “, се включи от пресклуба на Българска телеграфна агенция на борда на плавателния съд. Участие взе и командирът на българската база „ Свети Климент Охридски “ на остров Ливингстън в Антарктида Камен Недков. Той беше в пресклуба на Агенцията в базата на Ледения континент.
„ Щастливи сме, че България към този момент е в еврозоната”, сподели капитан ІІ сан. В Антарктика няма валути и разменни монети, вместо това братската поддръжка е нашата най-голямата разменна монета, изясни той. На борда на кораба имаме свои вътрешни разменни монети, като да вземем за пример потреблението на интернет, което е доста значимо за нас събитие, добави капитанът.
„ Не можем да усетим приемането на еврото тук, на Ледения континент, тъй като нямаме финансови връзки между тях – както като екип, по този начин и със прилежащата испанска база или с корабите, които идват на посещаване при нас “, сподели. „ Тук, на първо място, разчитаме на другарство, на доверие и услуги в потребност. И считам, че доста добре се оправяме, и доста по-лесно съумяваме да споделяме, и да имаме по-искрени връзки между тях, и извънредно добре развито другарство сред нас “, добави той.
Събитието бе закрито с изявление с, анализатор и учител по медийна социология в Атинския университет в Гърция, който беседва с кореспондента на Българска телеграфна агенция в града Иван Лазаров. „ България е доста по-подготвена за приемането на еврото, в сравнение с беше Гърция “, сподели проф. Плиос. „ Известно време в България имаше двойни цени. Те се изписват и евро, и в лв.. Това прави по-трудно хората да бъдат излъгани, тъй като те знаят каква е била цената преди и след еврото. При нас в Гърция не стана по този начин, което докара до ненадейно повишаване на доста артикули “, описа професорът. „ Втората разлика е, че салдото сред лв. и еврото е доста по-добър от този, който беше сред драхмата и еврото, защото левът в предишното е бил вързан за немската марка “, счита още проф. Плиос.
В представянето на броя на ЛИК се включиха и още посетители в пресклубовете на организацията в страната:
Троян – с присъединяване на и
От чужбина се включиха събеседници от:
“
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Декемврийският брой на тематика „ Българските пари “ можете да откриете на следния линк.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ