Надеждата е приспивната песен, но я няма в „Нежна песен“ на Лейла Слимани, каза преподавателят в НБУ Васил Димитров на дискусия за романа
Надеждата е приспивната ария, няма вяра в книгата на Лейла Слимани, сподели преподавателят в Нов български университет (НБУ) Васил Димитров на литературната полемика „ Кинороман “, отдадена на отличения с премията „ Гонкур " през 2016 година разказ „ Нежна ария “ на писателката. Събитието се състоя в медиатеката на Френския институт в София.
В полемиката присъединяване взеха преподавателите в Нов български университет Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров. Разговорът бе съпроводен и от прожекция на кино лентата „ Нежна ария “, изработен по романа на Слимани, само че без тон. Лентата от 2019 година е режисирана от Люси Борлето.
Животът и творчеството на писателката от френско-марокански генезис бяха показани от Радосвета Кръстанова, която преподава френски език в Нов български университет. Тя прочете цитати от изявленията на Лейла Слимани. Според Кръстанова тематиките, които постоянно се откриват в творчеството на авторката, са женската равноправност, светът и човешката природа, расизмът и мястото на индивида в обществото.
Романът „ Нежна ария “ бе показана от Магдалена Божкова, учител по френски език в Нов български университет. „ Това е една доста добре написана книга. Тя се отличава със своя изострен, доста прецизен изказ, който служи на историята и персонажите, а не парадира “, сподели Божкова. „ Силата на литературата и интерпретацията е в това, че всеки от нас прибавя нещо към облика в книгата, само че никой от облиците не е единствено това “, добави тя.
За филмовата акомодация на романа приказва Васил Димитров. Той уточни препратки и цитати към други произведения, които са употребявани в книгата и в екранизацията й. „ Във кино лентата, за разлика от книгата, където ползата пада върху претекстовете и личността, е употребен по-традиционен и линеен метод - на правилото на американския трилър се натрупа напрежение, което най-сетне избива във финалното закононарушение “, сподели Димитров. Според него „ филмът съставлява един европеизиран американски трилър “.
Васил Димитров проучва детайли, включени в екранизацията, измежду които гравюра на японския художник Кацушика Хокусай и картина на австриеца Егон Шиле, както и арията When I Am Laid In Earth от операта „ Дидона и Еней “ на британския бароков композитор Хенри Пърсел.
„ За мен силата на книгата е цялостният мрак, светът е зло и това не може да бъде предотвратено “, сподели Димитров. „ Надеждата е приспивната ария. Няма вяра в книгата на Слимани “, е неговото мнение.
В полемиката, която се организира в границите на самодейността " Нощите на четенето " на Нов български университет и Френския институт, студенти от висшето учебно заведение прочетоха фрагменти от романа.
Лейла Слимани е френско-мароканска писателка. Нейният дебютен разказ „ В градината на змея “ излиза през 2014 година, а вторият „ Нежна ария “ от 2016 година ѝ носи влиятелната френска премия „ Гонкур “. На българската аудитория Слимани е позната и като ръководител на журито на Международната премия „ Букър “, която през 2023 година отличи Георги Господинов за „ Времеубежище ". В края на 2023 година. На български език, с изключение на „ В градината на змея “ и „ Нежна ария “, е издадена и книгата й „ Уханието на цветята в нощта “, означават от Нов български университет.
В полемиката присъединяване взеха преподавателите в Нов български университет Радосвета Кръстанова, Магдалена Божкова и Васил Димитров. Разговорът бе съпроводен и от прожекция на кино лентата „ Нежна ария “, изработен по романа на Слимани, само че без тон. Лентата от 2019 година е режисирана от Люси Борлето.
Животът и творчеството на писателката от френско-марокански генезис бяха показани от Радосвета Кръстанова, която преподава френски език в Нов български университет. Тя прочете цитати от изявленията на Лейла Слимани. Според Кръстанова тематиките, които постоянно се откриват в творчеството на авторката, са женската равноправност, светът и човешката природа, расизмът и мястото на индивида в обществото.
Романът „ Нежна ария “ бе показана от Магдалена Божкова, учител по френски език в Нов български университет. „ Това е една доста добре написана книга. Тя се отличава със своя изострен, доста прецизен изказ, който служи на историята и персонажите, а не парадира “, сподели Божкова. „ Силата на литературата и интерпретацията е в това, че всеки от нас прибавя нещо към облика в книгата, само че никой от облиците не е единствено това “, добави тя.
За филмовата акомодация на романа приказва Васил Димитров. Той уточни препратки и цитати към други произведения, които са употребявани в книгата и в екранизацията й. „ Във кино лентата, за разлика от книгата, където ползата пада върху претекстовете и личността, е употребен по-традиционен и линеен метод - на правилото на американския трилър се натрупа напрежение, което най-сетне избива във финалното закононарушение “, сподели Димитров. Според него „ филмът съставлява един европеизиран американски трилър “.
Васил Димитров проучва детайли, включени в екранизацията, измежду които гравюра на японския художник Кацушика Хокусай и картина на австриеца Егон Шиле, както и арията When I Am Laid In Earth от операта „ Дидона и Еней “ на британския бароков композитор Хенри Пърсел.
„ За мен силата на книгата е цялостният мрак, светът е зло и това не може да бъде предотвратено “, сподели Димитров. „ Надеждата е приспивната ария. Няма вяра в книгата на Слимани “, е неговото мнение.
В полемиката, която се организира в границите на самодейността " Нощите на четенето " на Нов български университет и Френския институт, студенти от висшето учебно заведение прочетоха фрагменти от романа.
Лейла Слимани е френско-мароканска писателка. Нейният дебютен разказ „ В градината на змея “ излиза през 2014 година, а вторият „ Нежна ария “ от 2016 година ѝ носи влиятелната френска премия „ Гонкур “. На българската аудитория Слимани е позната и като ръководител на журито на Международната премия „ Букър “, която през 2023 година отличи Георги Господинов за „ Времеубежище ". В края на 2023 година. На български език, с изключение на „ В градината на змея “ и „ Нежна ария “, е издадена и книгата й „ Уханието на цветята в нощта “, означават от Нов български университет.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ