Ужасът „А вие къде бяхте по-рано и какво да ви правя сега“
Понякога, уви, връзките сред персоналния доктор на детето и родителите на дребния пациент не се получават. Взаимното съгласие по принцип е сложна работа, само че все някъде би трябвало да се стигне до компромис. А когато той е неосъществим, се търсят други разновидности – значимото е да разпознаете положителния от не толкоз положителния педиатър. Той може да е съвършен експерт, само че добър поначало е духовно разбиране.
Анонимна майка споделя усещанията си от визити при детски лекари в районната поликлиника, които ни звучат толкоз познато… Затова и ние на собствен ред ви ги споделяме – с цел да съгласуваме реакции.
Разхождайте се повече с детето – най-малко 6 часа дневно, и тогава то няма да боледува.
Добър съвет, няма спор – потребно е и за имунитета, и за направата на витамин D в организма, когато, естествено, денят е безоблачен, само че от кое място толкоз време за разходки? Най-много съумяваме да изведем хлапето по 2 часа, и то в случай, че го извежда целия наставнически боеприпас поотделно – мама или тате заран, баба следобяд,
Изглежда, лекарят ме упреква, че се грижа неприятно за детето и съм отговорна за заболяванията му.
И въпреки всичко, прилагайте антибиотик.
Какво значи „ прилагайте “? Това да не са зеленчуци или някаква безвредна бикстура?! Това е сериозен препарат, също така, го предписаха на щерка ми в сезона на алергиите, когато започваше обструктивен бронхит.
Добре, че послушах съвет на другарка (да, да, приятелка) и не започнах да давам антибиотик, а прибегнах до средства, които по-рано беше предписал алерголог, и който след това удостовери, че дейностите ми са верни. А антибиотика педиатърът предписа, с цел да се презастрахова.
По принцип нямам нищо срещу тези медикаменти, когато са назначени съответно, само че когато са „ за всеки случай “, е просто безсрамие. Сега се приказва изключително доста за устойчивостта към антибиотици, за това какъв брой е значимо да се съблюдава мярката, че не би трябвало да се одобряват с мотив и без мотив. Не мисли ли лекарят за това или просто не му пука какво ще се случи с пациента?
Продължава на страницата на
