Понякога умората пристъпва като неумолим парен валяк. Нямаме енергия за

...
Понякога умората пристъпва като неумолим парен валяк. Нямаме енергия за
Коментари Харесай

Защо се нуждаем от безнадеждната умора?

Понякога умората пристъпва като немилостив парен валяк. Нямаме сила за нищо, даже за сълзи. Разбира се, постоянно е целесъобразно да потърсите мнението на доктор, само че в случай че физическият ви статус е естествен, повода за умората може да се крие в нещо друго...

Човекът съществува, прави някакви неща, само че не търси нищо. Дори самото придвижване на ръка или крайник се трансформира в тежка задача.

Такъв интервал поражда с причина и не настъпва внезапно.

Всичко се построява последователно, тухла по тухла, капка по капка се събира в чаша, която един ден прелива и лишава силата, желанието, вярата и всяка вяра.

Защо става по този начин?

Защото индивидът е предал и себе си, и своите стремежи.

Заемате се извънредно доста с проблемите на близки и познати, участвате в действия, които не ви зареждат с сила и задоволство, и се посветявате от все сърце там, където би трябвало да пестите. Резервите във вас са изтощени. Вече не сте способни да правите действия, които не ви вълнуват, които не разпалват вашата пристрастеност и не разсънват вашата воля.

Човекът се движи към безкрайна и безнадеждна отмалялост с цялостна скорост.

И тази отмалялост наподобява голяма, дълбока, безкрайна и неизбежна.

Но това е единствено заблуда.

Тази отмалялост идва тъкмо в верния миг.

При нея индивидът действа неприятно, реагира с досада на обстановки, които преди би възприемал с неприкритост и подпомагане.

Човекът стартира да се затваря в себе си, открива връзка с Вселената посредством своята персонална галактика.

Често провежда срещи със самия себе си.

В тези моменти в него проблясва крушката на същинските стремежи и усеща, на това, което в действителност е значимо и скъпо за него, както и най-искреното и удовлетворяващо.

Има една мъдростна сентенция, която споделя, че до момента в който не достигнеш дъното, няма от какво да се отблъснеш, с цел да се издигнеш към повърхността. Самото дъно обаче е релативно. То не те засмуква като тресавище, което не желае да те пусне. Това е така наречен позитивното дъно. То даже не е дъното, а по-скоро вашата основа, самобитна платформа, вашата персонална почва, върху която стоиш. Това са вашите съществени и най-важни стойности, които ви карат да се чувствате крепко стъпили на земята, да функционирате, да се чувствате нужни и значими, да получавате мощ и прочувствена поддръжка.

Запомнете: в интервали на безнадеждна отмалялост се взимат най-хубавите решения! Защото тъкмо в такива моменти връзката ви с Вселената е най-силна и мощна. Вие се очиствате от външния звук, излъчвате своите същински стремежи и не се страхувате да изгубите неща, тъй като осъзнавате, че това, което в действителност имате, не е толкоз значимо, щастливо и значително.

В такива моменти вие сте същински. Същият човек, който Вселената и Творецът са чакали толкоз дълго, с цел да извърши ориста си, някакво значимо деяние и мощно решение.

В интервали на безнадеждна отмалялост е значимо да не се самокритикувате, да не се обезценявате, а да се прегърнете мощно и да хванете за ръка това, което животът ви желае да преживеете!

Източник: cluber.com.ua

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР