Понякога се случва съкровища на един народ, да са на

Понякога се случва съкровища на един народ, да са на територията на различен. Нека това не е мотив да забравяме българските съкровища зад граница. Нека си напомним за едно такова българско богатство. То е намерено на 29 май 1912 година, до дребното село Малая Перешчепина, днешна Украйна. Съкровището се пази в Ермитажа в Санкт Петербург. Експозицията носи заглавието „ Великото преселение на народите “.

Съкровището е невероятна находка, богата освен поради цената си в сребро и злато, само че и поради артефактите с огромна историческа стойност в международен мащаб.

Части от него евентуално още не са открити, други ревностно се пазят някъде, а трети са изнесени през Втората международна война от група, под управлението на основния културен специалист на Райха  – Алфред Розенберг.  Това единствено потвърждава значимостта на откритото богатство.

Според  приказната история на неговото разкриване, то било открито от две краварчета, пасящи добитък край реката. Докато си играели, кракът на едно от момчетата заседнал в песъчлива почва. Другото момче се втурнало да оказва помощ и до момента в който го измъквал, разкрили огромна златна кана. Щастливи с находката те се прибрали у дома, само че татко им ги набил, тъй като помислил, че са откраднали скъпата движимост. Предположил, че са взели каната от църквата и ги повел при свещеника, с цел да я върнат.

Според обстоятелствата откритието е направено от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач. Мълвата за съкровището се популяризирала мълнеоносно и огромна част от находката била разграбена от селяните.

Селският преподавател Виктор Парихин впрегнал каручката си и се отправил към Полтава, където уведомил управляващите. От Полтавския музей алармирали археологическата комисия в Петербург, за откритото богатство край село Малая Перешчепина. Оттам дружно с полиция изпратили археолога Зарецкий, да съберат разпиляното по селските къщи богатство.

Научната експедиция съумяла да събере единствено към 800 златни и сребърни предмети. Те били  украсени със скъпоценни камъни и в сбирката имало бижута, монети, съдове, оръжия и други предмети. Въпреки вредите, тази находка се трансформира в най-голямото богатство от Ранното Средновековие. Според откритите в съкровището византийски монети от 668г., историците допускат, че находката е от интервал, идващ тази дата.

Впечатляващото тегло на златните предмети  е 25 кг. Сред тях има златен скиптър, с изображение на фигура на лъв; златна тока за колан, с тегло към половин килограм; обкована със злато ножница; богато украсена ръкохватка за меч. Сред бижутата има четири солидни гривни, три пръстена с монограми на гръцки език и огърлица от 69 златни византийски монети. Друга обособена сбирка е луксозна посуда – рог за пиянство, кана, блюда, 11 чаши, златна лъжица и две купички. Намерени са и 281 квадратни пластинки.

Предметите от сребро са фруктиера, сервиз за измиване, 10 чаши, две делви, две стремена и ястие, изобразяващо ловна сцена на персийския шах Шапур II.

Предметите са разграничени на три групи. Първата са степни или номадски – това са оръжията и снаражението. Другите две групи са византийски и персийски. Историците допускат, че те са добити посредством импорт, военна плячка или дарове.

Пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), открит при Малая Пересчепина, сбирка Ермитаж (Снимка: Национална галерия)

Години по-късно стартират по-сериозни изследвания за произхода на съкровището.

Първоначално имало доста хипотези, по тази причина на кого е принадлежало откритото благосъстояние. Надделявало догатката, че съкровището е на хазарски водач. Унгарците претендирали, че е аварско, тъй като приличало на находки, открити в Унгария. Имало и други догатки.

Най- огромната мистерия се оказали златните пръстени, с монограми. Едва през 1982 немският академик Йохан Вернер съумял да дешифрира текста върху тях. Разчетените текстове гласели: „ на Кубрат ” и „ на патриция Кубрат ”. Според историята,  владетелят е прекарал огромна част от живота си в Константинопол, в императорския двор. Там той бил измежду най-близките другари на император Ираклий и получил купата “патриций ”. Третият пръстен е с надпис „ бат Органа патриция ” – това е вуйчото на Кубрат. Докато той изучавал изкуството на ръководството в Константинопол, вуйчо му „ подготвял почвата ”  за бъдещото обединяване на българите. Органа бил един от най- авторитетните и уважавани хора в Стара Велика България. Така Вернер по неоспорим и безапелационен метод потвърдил, че съкровището е българско и принадлежи на българския държател Кубрат. През 1990г. българо-съветска научна експедиция удостоверила този факт и направила умозаключение, че находката до Малая Перешчепина е гробът на кан Кубрат.

Но по-късно зародил различен спор – дали в действителност тук е заровен първият български кан. Според археолозите липсват следи от заравяне. Дори след вредите, нанесени от иманярите, признаците от заравяне не би следвало да бъдат заличени. Не били открити следи от трупоизгаряне, нито кости. А наличието на имането било прекомерно богато даже за заравяне на почитан човек от подобен сан. Освен това Кубрат е приел християнството и затова би трябвало да е заровен съгласно християнските обичаи. Голяма част от историци одобряват изказванието, че там е било прикрито единствено съкровището и няма гроб.

Не са открити следи и не знаем къде са заровени нашите ранни владетели. Според учените това се изяснява с обстоятелството, че телата на кановете ни са били изгаряни церемониално, а по-късно всички очевидци са били ритуално убивани.

За сънародниците ни зад граница няма значение дали там в действителност е бил гробът на Кубрат. На мястото, където е открито съкровището има борова гора, с дребна полянка и в нея се извисява монумент, изработен от черен мрамор. Най – от горната страна е издълбан емблематичния знак IYI . Под него на украински език е изписано „ Съединението прави силата. Великият Кубрат – VI – VII в. от н. е. ” , а на български език е написано „ От бога подложен държател на Стара Велика България. От българи и украинци. 18. 07. 2001г. ” Всяка година на тази дата пред паметника има поклонение. Украинските българи идват тук и при женитба или дипломиране, с цел да се снимат пред паметника и по този начин да увековечат момента. За тях това е свещено място. Без значение дали е заровен там Кубрат, това е неговото място.

Хора от целия свят, ценители и учени, демонстрират интерес към българското богатство. Затова е добре и ние да знаем за тази „ изгубена ”, само че открита част от нашата история.

И да, тъпо е, че други в действителност имат нашето завещание, само че самият факт, че то вълнува толкоз доста хора по света е индикативен за великото ни минало, с което би трябвало да се гордеем.