,fit(1920:897)&format=webp)
Анатомия на бестселъра: Защо определени книги завладяват света за една нощ
Понякога се появява необикновен тип литературно дежавю. Сякаш от нищото една и съща книга стартира да изскача в разнообразни обществени мрежи. В градския превоз двама души държат образец от въпросното произведение. Приятел ви пита: „ Чел ли си това? “. А вие, някак засрамено, отвръщате: „ Някой тъкмо оня ден ми разказваше за него. “
Това са така наречен „ тихи шлагери “ – книги, които реализират популярност, без никакво предизвестие. Те не са изложени най-отпред в секцията с нови заглавия на книжарниците. Това са книги, които по една или друга причина са изпуснали първичния си миг, само че са получили нов живот.
Дълго време виталният цикъл на една книга следва сходна рутина: звук към премиерата, няколко положителни рецензии и участия на фестивали, след което последователно изпадане в давност, в случай че не бъде увенчана с награди. Днешните „ тихи шлагери “ обаче се раждат от алхимична композиция от фактори: онлайн възторг, превод, дизайн, политически подтекст, поддръжка от книжарите и чиста случайност, написа за The Guardian Ема Лофхаген, редактор на свободна процедура.
Може би най-яркият образец тази година е непредвиденият триумф на дистопичната феминистка новела на Жаклин Харпман „ Аз, която в никакъв случай не познах мъжете “. Първоначално оповестена на френски през 1995 година, книгата наблюдава историята на момиче, затворено подземен с още 39 дами, отгледано в плен и по-късно освободено в запустял, постапокалиптичен свят, който би трябвало да осмисли. Преведена е на британски през 1997 година, само че се проваля и на двата пазара. Английското издание излиза под доста по-лошото заглавие The Mistress of Silence („ Любовницата на мълчанието “) и световните продажби се движат сред един и два екземпляра годишно.
Три десетилетия по-късно книгата продава 275 000 копия по света единствено тази година – растеж от 143% по отношение на 2024 година Заглавието попада в наложителните описи за четене на Service95 – клуб и уебсайт, основан от Дуа Липа – и е измежду най-коментираните книги в TikTok.
Възраждането ѝ е резултат от комбиниране на късмет и тактика. Издателството Vintage Classics преиздава романа на британски през 2019 година, откакто предвидлив редактор упорства за това. Новото издание е с модифициран превод, нова визия и възобновено автентично заглавие.
Важен фактор е и моментът. Както изяснява Ник Скидмор, издателски шеф във Vintage, преиздаването идва „ след встъпването в служба на Тръмп – по това време „ Разказът на прислужницата “ и дистопичната литература като цяло се продаваха добре “. Книгата на Харпман улавя чувството за комплицираност, споделя той.
„ Много хора не знаят къде се намираме и по какъв начин сме стигнали дотук, и търсят художествената литература, с цел да си го обяснят. “
Съществена роля играе и новият превод. Преводачката Рос Шварц осъзнава, че първата ѝ версия от 90-те години не е уловила гласа на разказвачката. Текстът е бил изпълнен с таен, книжовен език, който не подхожда на наивния взор на героинята.
„ Забелязах, че съм превела думите, само че не и гласа “, споделя тя. Премахва латинизмите, които придавали прекомерно формален звук, и възвръща съкращенията, изцяло изчезнали в първия превод.
Всъщност удивително огромен брой от последните шлагери са преводни книги. Преводът може да отключи капацитета на едно произведение, като му даде нов глас и нова аудитория.
Такъв е казусът със „ Съвършенство “ на Винченцо Латронико – къс, подигравателен разказ за амбициозна двойка от изобретателните среди, която документира (и последователно изкривява) живота си в гонене на естетическо „ съвършенство “. Публикувана в Италия през 2022 година, книгата не реализира триумф. Едва когато Fitzcarraldo Editions я издава на британски през февруари тази година в превод на Софи Хюз, стартира същинският феномен. Изведнъж книгата е на всички места, трансформирайки се в неофициалната книга на Instagram. Следва и номинация за Международната премия „ Букър “.
Латронико си спомня, че в първите седмици след публикуването на романа на британски език издателят му изпраща пост на „ известна литературна фигура “, която предлага книгата. Това е аудитория, до която Fitzcarraldo „ нормално не доближава “, споделят му. Той разказва странното чувство да бъде четен най-вече в превод. „ Честно казано, мисля, че британският превод е по-добър от оригинала “, признава той. Това го слага в „ странна позиция “, в която „ множеството ми читатели не са от културата, от която пристигам “.
Според него точно тази културна отдалеченост е част от повода за триумфа в Лондон и Ню Йорк. За италианците или хората отвън огромните европейски градове методът на живот, който разказва, е „ не толкоз публикуван, по-скоро другоземен “. За берлинчани е прекомерно прочут. Но за англоезичната изобретателна класа книгата уцелва точния баланс сред известност и отдалеченост. „ В някои лондонски книжарници към този момент се е продала допълнително екземпляри, в сравнение с в цяла Франция “, показва Латронико.
Не всички нашумели заглавия са мрачни или сатирични – някои дават отговор на потребността от разтуха, отбелязва Лофхаген. Мери Маунт, издател в Picador, счита, че световният триумф на поредицата „ Преди кафето да изстине “ на Тошикадзу Кавагучи (в превод на Джефри Трусело) се корени точно в бягството от действителността. Книгите, чието деяние се развива в малко токийско кафене, където клиентите могат да пътуват обратно във времето за продължителността на една чаша кафе, построяват паметна публика по света посредством онлайн читателски общности.
„ Кавагучи е основал свят, в който искаш да се връщаш “, разяснява Маунт. Това са „ уютни, успокояващи “ книги – тъкмо каквито търсят доста читатели. Поредицата е продала над 1 милион копия по света, а „ Преди кафето да изстине “ е най-продаваната японска книга в превод към този момент три следващи години. Продажбите скачат четирикратно през 2022 година, частично с помощта на TikTok наклонност, при която хора четат книгите с кафе в ръка.
Дизайнът и физическото наличие на книгите също са от голяма важност. В среда, доминирана от видео, основателите на наличие знаят, че красивата корица притегля внимание. „ Това са красиви физически книги – и в твърди, и в меки корици “, твърди Маунт. „ Инвестираме доста в метода, по който наподобяват и се усещат, тъй като читателите демонстрират екземплярите си и ги разискват в обществените мрежи. “
Ролята на присъщия минималистичен дизайн на Fitzcarraldo – с корици в синьо на Клайн – също е основна за триумфа на „ Съвършенство “. „ Книгата завоюва извънредно доста от имиджа и репутацията на Fitzcarraldo “, разяснява Латронико. Техните заглавия постоянно са знак за културен капитал в обществените мрежи. „ Книгата е за неща, които наподобяват добре в Instagram, и самата тя се трансформира в нещо, което наподобява добре в обществената мрежа. “
Ребрандирането на „ Аз, която в никакъв случай не познах мъжете “ е индикативен образец. Новата корица на Ана Морисън, счита Скидмор, към този момент е „ ненапълно емблематична “ и оказва помощ книгата да бъде възприета като „ чудноват, хипнотичен и хубав разказ “.
Лесно е да се мисли, че тези шлагери са знамение – един четец предлага дадена книга и стартира верижна реакция. Но процесът зад тях става все по-целенасочен, написа Лофхаген.
Книжарите играят решаваща роля, акцентира Беа Карвальо от Waterstones. Когато обещано заглавие стартира да притегля внимание, веригата може „ да подсигурява, че е част от диалога “, като го популяризира допълнително обекти. Понякога това потегля от един човек, различен път от звук още преди издаването, само че „ книжарите към този момент са доста по-добри в това да го уловят “.
Междувременно редица издателства основават стратегии за преоткриване на забравени класики. „ Има изкуство в това “, упорства Скидмор. „ Трябва да извадиш вярната книга в верния миг. “ Той признава, че бюрото му е цялостно със описи от заглавия, които биха могли да намерят нови читатели, само че би трябвало да чакат подобаващите условия – медиен мотив, дизайнерска наклонност, поддръжка от звезда или инфлуенсър.
Ако има нещо общо сред всички тези истории, то е непредсказуемостта. „ Няма формула за триумф “, признава Шварц. Латронико е също толкоз песимистичен: „ Нямах никакви упования, когато написах тази книга. Опитвам се да помня, че такова нещо не се случва два пъти. “
Това са така наречен „ тихи шлагери “ – книги, които реализират популярност, без никакво предизвестие. Те не са изложени най-отпред в секцията с нови заглавия на книжарниците. Това са книги, които по една или друга причина са изпуснали първичния си миг, само че са получили нов живот.
Дълго време виталният цикъл на една книга следва сходна рутина: звук към премиерата, няколко положителни рецензии и участия на фестивали, след което последователно изпадане в давност, в случай че не бъде увенчана с награди. Днешните „ тихи шлагери “ обаче се раждат от алхимична композиция от фактори: онлайн възторг, превод, дизайн, политически подтекст, поддръжка от книжарите и чиста случайност, написа за The Guardian Ема Лофхаген, редактор на свободна процедура.
Може би най-яркият образец тази година е непредвиденият триумф на дистопичната феминистка новела на Жаклин Харпман „ Аз, която в никакъв случай не познах мъжете “. Първоначално оповестена на френски през 1995 година, книгата наблюдава историята на момиче, затворено подземен с още 39 дами, отгледано в плен и по-късно освободено в запустял, постапокалиптичен свят, който би трябвало да осмисли. Преведена е на британски през 1997 година, само че се проваля и на двата пазара. Английското издание излиза под доста по-лошото заглавие The Mistress of Silence („ Любовницата на мълчанието “) и световните продажби се движат сред един и два екземпляра годишно.
Три десетилетия по-късно книгата продава 275 000 копия по света единствено тази година – растеж от 143% по отношение на 2024 година Заглавието попада в наложителните описи за четене на Service95 – клуб и уебсайт, основан от Дуа Липа – и е измежду най-коментираните книги в TikTok.
Възраждането ѝ е резултат от комбиниране на късмет и тактика. Издателството Vintage Classics преиздава романа на британски през 2019 година, откакто предвидлив редактор упорства за това. Новото издание е с модифициран превод, нова визия и възобновено автентично заглавие.
Важен фактор е и моментът. Както изяснява Ник Скидмор, издателски шеф във Vintage, преиздаването идва „ след встъпването в служба на Тръмп – по това време „ Разказът на прислужницата “ и дистопичната литература като цяло се продаваха добре “. Книгата на Харпман улавя чувството за комплицираност, споделя той.
„ Много хора не знаят къде се намираме и по какъв начин сме стигнали дотук, и търсят художествената литература, с цел да си го обяснят. “
Съществена роля играе и новият превод. Преводачката Рос Шварц осъзнава, че първата ѝ версия от 90-те години не е уловила гласа на разказвачката. Текстът е бил изпълнен с таен, книжовен език, който не подхожда на наивния взор на героинята.
„ Забелязах, че съм превела думите, само че не и гласа “, споделя тя. Премахва латинизмите, които придавали прекомерно формален звук, и възвръща съкращенията, изцяло изчезнали в първия превод.
Всъщност удивително огромен брой от последните шлагери са преводни книги. Преводът може да отключи капацитета на едно произведение, като му даде нов глас и нова аудитория.
Такъв е казусът със „ Съвършенство “ на Винченцо Латронико – къс, подигравателен разказ за амбициозна двойка от изобретателните среди, която документира (и последователно изкривява) живота си в гонене на естетическо „ съвършенство “. Публикувана в Италия през 2022 година, книгата не реализира триумф. Едва когато Fitzcarraldo Editions я издава на британски през февруари тази година в превод на Софи Хюз, стартира същинският феномен. Изведнъж книгата е на всички места, трансформирайки се в неофициалната книга на Instagram. Следва и номинация за Международната премия „ Букър “.
Латронико си спомня, че в първите седмици след публикуването на романа на британски език издателят му изпраща пост на „ известна литературна фигура “, която предлага книгата. Това е аудитория, до която Fitzcarraldo „ нормално не доближава “, споделят му. Той разказва странното чувство да бъде четен най-вече в превод. „ Честно казано, мисля, че британският превод е по-добър от оригинала “, признава той. Това го слага в „ странна позиция “, в която „ множеството ми читатели не са от културата, от която пристигам “.
Според него точно тази културна отдалеченост е част от повода за триумфа в Лондон и Ню Йорк. За италианците или хората отвън огромните европейски градове методът на живот, който разказва, е „ не толкоз публикуван, по-скоро другоземен “. За берлинчани е прекомерно прочут. Но за англоезичната изобретателна класа книгата уцелва точния баланс сред известност и отдалеченост. „ В някои лондонски книжарници към този момент се е продала допълнително екземпляри, в сравнение с в цяла Франция “, показва Латронико.
Не всички нашумели заглавия са мрачни или сатирични – някои дават отговор на потребността от разтуха, отбелязва Лофхаген. Мери Маунт, издател в Picador, счита, че световният триумф на поредицата „ Преди кафето да изстине “ на Тошикадзу Кавагучи (в превод на Джефри Трусело) се корени точно в бягството от действителността. Книгите, чието деяние се развива в малко токийско кафене, където клиентите могат да пътуват обратно във времето за продължителността на една чаша кафе, построяват паметна публика по света посредством онлайн читателски общности.
„ Кавагучи е основал свят, в който искаш да се връщаш “, разяснява Маунт. Това са „ уютни, успокояващи “ книги – тъкмо каквито търсят доста читатели. Поредицата е продала над 1 милион копия по света, а „ Преди кафето да изстине “ е най-продаваната японска книга в превод към този момент три следващи години. Продажбите скачат четирикратно през 2022 година, частично с помощта на TikTok наклонност, при която хора четат книгите с кафе в ръка.
Дизайнът и физическото наличие на книгите също са от голяма важност. В среда, доминирана от видео, основателите на наличие знаят, че красивата корица притегля внимание. „ Това са красиви физически книги – и в твърди, и в меки корици “, твърди Маунт. „ Инвестираме доста в метода, по който наподобяват и се усещат, тъй като читателите демонстрират екземплярите си и ги разискват в обществените мрежи. “
Ролята на присъщия минималистичен дизайн на Fitzcarraldo – с корици в синьо на Клайн – също е основна за триумфа на „ Съвършенство “. „ Книгата завоюва извънредно доста от имиджа и репутацията на Fitzcarraldo “, разяснява Латронико. Техните заглавия постоянно са знак за културен капитал в обществените мрежи. „ Книгата е за неща, които наподобяват добре в Instagram, и самата тя се трансформира в нещо, което наподобява добре в обществената мрежа. “
Ребрандирането на „ Аз, която в никакъв случай не познах мъжете “ е индикативен образец. Новата корица на Ана Морисън, счита Скидмор, към този момент е „ ненапълно емблематична “ и оказва помощ книгата да бъде възприета като „ чудноват, хипнотичен и хубав разказ “.
Лесно е да се мисли, че тези шлагери са знамение – един четец предлага дадена книга и стартира верижна реакция. Но процесът зад тях става все по-целенасочен, написа Лофхаген.
Книжарите играят решаваща роля, акцентира Беа Карвальо от Waterstones. Когато обещано заглавие стартира да притегля внимание, веригата може „ да подсигурява, че е част от диалога “, като го популяризира допълнително обекти. Понякога това потегля от един човек, различен път от звук още преди издаването, само че „ книжарите към този момент са доста по-добри в това да го уловят “.
Междувременно редица издателства основават стратегии за преоткриване на забравени класики. „ Има изкуство в това “, упорства Скидмор. „ Трябва да извадиш вярната книга в верния миг. “ Той признава, че бюрото му е цялостно със описи от заглавия, които биха могли да намерят нови читатели, само че би трябвало да чакат подобаващите условия – медиен мотив, дизайнерска наклонност, поддръжка от звезда или инфлуенсър.
Ако има нещо общо сред всички тези истории, то е непредсказуемостта. „ Няма формула за триумф “, признава Шварц. Латронико е също толкоз песимистичен: „ Нямах никакви упования, когато написах тази книга. Опитвам се да помня, че такова нещо не се случва два пъти. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ