Срещаме хората, от които имаме нужда, а не тези, които искаме
Понякога се питаме за какво сме срещнали избран човек в живота си. Този въпрос няма да получи своя отговор незабавно.
Не и до момента в който не израснем задоволително, с цел да го усвоим.
Бог ни изпраща сродната душа тогава, която сме подготвени да я срещнем.
Дали тя ще бъде другар или сътрудник, няма значение – това е индивидът, който можем да оценим единствено когато сме достигнали до несъмнено равнище на духовно израстване.
Колкото и да ни се желае да повярваме, че държим ориста си в свои ръце, това не е изцяло правилно. Имаме своята воля и вършим своя избор, само че има по-висша мощ във Вселената, която урежда всички каузи.
Докато не прочистим душата си от старите рани, от старите болки и разочарования, ние не можем да бъдем подготвени да изпитаме нова наслада, да приемем и оценим ново благополучие.
Ако към момента не сме получили нещо, което мощно желаеме, то е тъй като не сме подготвени за него. Често в живота ни идват хора, които ни дават скъпи уроци. Помагат ни да се усъвършенстваме, до момента в който стигнем до това духовно равнище, когато да приемем сродната си душа.
Изпитанията, които считаме, че ни отдалечават от задачата, в действителност ни доближават до нея.
Ние сме това, което сме, с помощта на всичко, което претърпяваме и което учим по своя път. Ако той е принципен и без никакви трудности, то ние не можем да се променим, до момента в който стигнем до края му. Ако обаче пътят криволичи и ни предлага своите трудности, които да ни предизвикат да мислим и да се развиваме, то тогава ние ще надскочим себе си, ще умножим своя житейски опит, ще се променим и в края на този път ще бъдем една доста по-добра версия на себе си.
Затова горе главата и не бързайте. Рано или късно ще се случи това, за което мечтаете, а до тогава – подгответе сърцето си за него.
Цветелина Велчева
