Митридат VI – кралят, който бил имунизиран срещу отровите, но не успява сам да сложи край на живота си
Понякога единствено тъй като си параноичен, не значи, че няма хора, които желаят да ти навредят.
За античните владетели параноята била неизменима част от живота им. С изменничества, убийства и измами, които се случвали всекидневно на тези, които имали власт, било потребно да развиеш способи за самоотбрана.
Докато някои владетели предпочитали да наемат пазачи, Митридат VI постъпил по-различно, с цел да се увери, че ще се защищити освен от ликвидиране, само че и от отравяне.
Вместо просто да наеме човек, който да пробва храната и напитките му, Митридат VI постепенно свикнал към разнообразни токсини – дотам, че в даден миг почнал да има вяра, че е ваксиниран против тях.
Митридат VI е роден в Синоп. Той е наследник на владетеля на Понтийското царство Митридат V. Управлението на татко му било тясно обвързвано с Рим. През 120 г.пр.н.е. Митридат V бил погубен от незнаен палач – токсичен по време на тържество. Внезапната кончина на татко му основава големи неприятности, тъй като нито той, нито по-малкият му брат били на подобаваща възраст, с цел да заемат неговото място на трона. Вместо тях кралица регент става майка им – Лаодика VI.
Лаодика VI решила, че по-малкият ѝ наследник е подобаващ за държател, което било рисково за Митридат VI, защото в случай че майка му издигне брат му за крал, ще има голяма възможност да избухне революция, с която кралицата регент щяла да се оправи елементарно – като убие Митридат VI.
Митридат VI отпътувал за известно време, изчаквайки майка му да реши, че той, по-големият брат, е по-подходящ за трона. През този интервал той взема решение, че би трябвало да се защищава, с цел да не го сполети ориста на татко му. Митридат VI стартира да приема дребни количества от разнообразни токсини, които били много по-ниски от рисковите, вярвайки, че тези дребни, само че непрекъснато одобрявани количества ще изградят имунитет у него.
Това е интервала, през който се популяризирал слухът за съществуването на специфична комбинация от билки и други съставки, която представлявала антидот за всяка отрова. По-късно този антидот станал прочут като „ митридат “ – на името на оня, който го основал.
Някъде през интервала 116 – 113 г.пр.н.е. Митридат VI се връща в дома си в Синоп. Той подрежда майка му да бъде арестувана, а по-късно и екзекутирана и насочва своите искания за трона. Скоро и брат му бил погубен и по този начин Митридат VI бил единственият, който можел да получи властта.
Като властник Митридат VI се справял отлично – той съумява да разшири границите на страната и да донесе разцвет на народа си. Макар татко му да имал мирни и даже другарски връзки с римляните обаче, Митридат VI не последвал образеца му. В началото неговите военни дейности нямали връзки с Рим. Той се насочва към скитите като в това време завладява Боспорското царство. Народът там разменя свободата си в подмяна на отбрана против скитите. След всяка победа на Митридат VI Понтийското царство ставало все по-обширно. Въпреки това, спор по отношение на региона на Кападокия довежда до спор сред него и римляните.
Митридат VI желае Кападокия за себе си и работел за постигането на задачата си посредством умели политически решения и деликатно споразумяване на подобаващите бракове. Кралят на Витиния – Никомед III обаче също имал проекти да завладее Кападокия. Борбата за превъзходство сред тях двамата принуждава Рим също да насочи претенциите си към района. Римляните упорстват както Никомед III, по този начин и Митридат VI да освободят Кападокия и да разгласят независимостта ѝ.
Разрастването на Понтийското царство и концепцията Кападокия да бъде под ръководството на Митридат VI не се харесва изключително на римляните, които избират наличието му да бъде прекъснато. Първоначално той се преценява с настояванията на Римския сенат, само че през 89 г.пр.н.е. нахлува още веднъж в Кападокия. Това довежда до боен спор, останал прочут в историята като Първа Митридатова война.
Митридат VI не съумява да резервира властта си в тази територия и след петгодишни борби се отдръпва. Макар че е подписан кротичък контракт сред двете страни следват още две Митридатови войни като последната е най-продължителна и най-опустошителна.
В последна сметка Митридат VI изгубва силите си и е заставен да се отдръпна на север. Там той още веднъж се пробва да събере войска, само че методите му за привличане на хора не се харесват и водят до експлоадиране на въстание, което заплашвало да постави завършек на ръководството му.
И вместо да почине от ръцете на бунтовниците, Митридат VI взема решение да постъпи иначе и самичък да постави завършек на живота си. Неговият способ? Отрова.
За негово страдание обаче се споделило, че тялото му в действителност имало прочут имунитет против последствията от отровата и той не умира от личната си отрова.
Съществуват две вероятни аргументи за гибелта му. Според историкът Апиан, откакто вижда, че не може да се токсини, Митридат VI дава оръжието си на собствен непосредствен зависещ, принуждавайки го да го намушка до гибел. Според Дион Касий пък, Митридат VI не починал нито от отрова, нито от намушкването, по тази причина се предал на бунтовниците.
Интересното е, че точно мъжът, който най-вече се страхувал от това да не бъде токсичен, не съумява да почине от личната си отрова.
