Откриха най-мощното лъчение от Слънцето
Понякога най-хубавото място за скриване на загадка е измежду бял ден. Просто попитайте Слънцето. „ Слънцето е по-изненадващо, в сравнение с смятахме - споделя Мехр Ун Ниса от Мичиганския университет. - Мислехме, че сме разбрали тази звезда, само че не е по този начин. "
Ниса е създател на нова публикация в списанието Physical Review Letters, която разказва в детайли откритието на светлината с най-висока сила, следена в миналото от Слънцето. Международният екип учени зад откритието е открил също, че този вид светлина, известна като гама-лъчи, е изненадващо ярка. Тоест има повече от нея, в сравнение с учените са очаквали, написа Phys.org.
Въпреки че високоенергийната светлина не доближава повърхността на Земята, тези гама-лъчи основават издайнически сигнатури, които са открити от Ниса и нейните сътрудници, работещи с обсерваторията High-Altitude Water Cherenkov Observatory, или HAWC.
HAWC е значима част от историята. За разлика от други обсерватории тя работи непрекъснато.
„ Сега разполагаме с техники за наблюдаване, които не бяха вероятни преди няколко години - споделя Ниса, която работи в Катедрата по физика и астрономия в Колежа по естествени науки. - В този съответен енергиен режим други наземни телескопи не могат да следят Слънцето, тъй като работят единствено през нощта. Нашата работи 24 часа, 7 дни в седмицата. "
HAWC наподобява доста по-различно от типичния телескоп. Вместо тръба, оборудвана със стъклени лещи, HAWC употребява мрежа от 300 огромни водни резервоара, всеки цялостен с към 200 метрични тона вода. Мрежата е сгушена сред два спящи вулканични върха в Мексико, на повече от 4000 м над морското ниво.
От тази позиция HAWC може да следи последствията от гама-лъчите, удрящи въздуха в атмосферата. Такива конфликти основават по този начин наречените въздушни дъждове, които са като детонации на частици, незабележими с невъоръжено око.
Енергията на гама-лъча се освобождава и преразпределя сред нови фрагменти, състоящи се от частици с по-ниска сила и светлина. Именно тези частици и новите частици, които основават по пътя си надолу, може да „ види " HAWC. Когато частиците на този въздушен дъжд взаимодействат с водата в резервоарите на HAWC, те основават това, което е известно като лъчение на Черенков.
Ниса и нейните сътрудници почнали да събират данни през 2015 година През 2021 година екипът натрупал задоволително данни, с цел да стартира да изследва слънчевите гама-лъчи.
„ След като разгледахме данни за шест години, изскочи този остатък от гама-лъчи - споделя Ниса. - Когато го видяхме за първи път, си казахме: „ Определено сбъркахме.
Слънцето не може да бъде толкоз блестящо при тези сили. " Слънцето излъчва доста светлина, обхващаща редица сили, само че някои сили са по-изобилни от други. Например посредством своите нуклеарни реакции Слънцето обезпечава забележима светлина - т.е. светлината, която виждаме. Тази форма на светлина носи сила от към 1 електронволт, което е комфортна мерна единица във физиката.
Гама-лъчите, които Ниса и нейните сътрудници следили, били към 1 трилион електронволта, или 1 тераелектронволт, кратко 1 TeV. Не единствено това енергийно равнище било изненадващо, само че и фактът, че следили толкоз доста от него.
През 90-те години на предишния век учените предвиждат, че Слънцето може да създава гама-лъчи, когато високоенергийни галактически лъчи - частици, ускорени от обект като черна дупка или свръхнова - се разрушават в протони на Слънцето. Но въз основа на това, което се знае за галактическите лъчи и Слънцето, откривателите също предположили, че ще бъде необичайност тези гама-лъчи да доближават до Земята.
По това време обаче не е имало инструмент, кадърен да открива толкоз високоенергийни гама-лъчи. Първото наблюдаване на гама-лъчи с сила над един милиард електронволта е от галактическия телескоп Fermi на НАСА през 2011 година
Когато телескоп се изстреля в Космоса, има ограничаване за това какъв брой огромни и мощни могат да бъдат неговите детектори. Измерванията на телескопа Fermi на слънчевите гама-лъчи доближават към 200 милиарда електронволта.
Учени под управлението на Джон Биком и Аника Питър, професори в Университета в Охайо, насърчили съдействието с HAWC. То включва повече от 30 институции в Северна Америка, Европа и Азия и забележителна част от тях е показана от близо 100-те създатели на новия документ.
Сега за първи път екипът посочил, че силите на слънчевите лъчи се простират в диапазона TeV, до съвсем 10 TeV, което в действителност, наподобява, че е максимумът, споделя Ниса. В момента откритието повдига повече въпроси, в сравнение с да дава отговори.
Учените ще търсят отговори на въпросите по какъв начин тъкмо тези гама лъчи реализират толкоз високи сили и каква роля играят магнитните полета на Слънцето в това събитие, споделя Ниса.
Когато става въпрос за Космоса обаче, това е част от вълнението. Това ни споделя, че има нещо неправилно, изчезнало или може би и двете, когато става въпрос за това по какъв начин разбираме нашата най-близка и най-скъпа звезда.
Ниса е създател на нова публикация в списанието Physical Review Letters, която разказва в детайли откритието на светлината с най-висока сила, следена в миналото от Слънцето. Международният екип учени зад откритието е открил също, че този вид светлина, известна като гама-лъчи, е изненадващо ярка. Тоест има повече от нея, в сравнение с учените са очаквали, написа Phys.org.
Въпреки че високоенергийната светлина не доближава повърхността на Земята, тези гама-лъчи основават издайнически сигнатури, които са открити от Ниса и нейните сътрудници, работещи с обсерваторията High-Altitude Water Cherenkov Observatory, или HAWC.
HAWC е значима част от историята. За разлика от други обсерватории тя работи непрекъснато.
„ Сега разполагаме с техники за наблюдаване, които не бяха вероятни преди няколко години - споделя Ниса, която работи в Катедрата по физика и астрономия в Колежа по естествени науки. - В този съответен енергиен режим други наземни телескопи не могат да следят Слънцето, тъй като работят единствено през нощта. Нашата работи 24 часа, 7 дни в седмицата. "
HAWC наподобява доста по-различно от типичния телескоп. Вместо тръба, оборудвана със стъклени лещи, HAWC употребява мрежа от 300 огромни водни резервоара, всеки цялостен с към 200 метрични тона вода. Мрежата е сгушена сред два спящи вулканични върха в Мексико, на повече от 4000 м над морското ниво.
От тази позиция HAWC може да следи последствията от гама-лъчите, удрящи въздуха в атмосферата. Такива конфликти основават по този начин наречените въздушни дъждове, които са като детонации на частици, незабележими с невъоръжено око.
Енергията на гама-лъча се освобождава и преразпределя сред нови фрагменти, състоящи се от частици с по-ниска сила и светлина. Именно тези частици и новите частици, които основават по пътя си надолу, може да „ види " HAWC. Когато частиците на този въздушен дъжд взаимодействат с водата в резервоарите на HAWC, те основават това, което е известно като лъчение на Черенков.
Ниса и нейните сътрудници почнали да събират данни през 2015 година През 2021 година екипът натрупал задоволително данни, с цел да стартира да изследва слънчевите гама-лъчи.
„ След като разгледахме данни за шест години, изскочи този остатък от гама-лъчи - споделя Ниса. - Когато го видяхме за първи път, си казахме: „ Определено сбъркахме.
Слънцето не може да бъде толкоз блестящо при тези сили. " Слънцето излъчва доста светлина, обхващаща редица сили, само че някои сили са по-изобилни от други. Например посредством своите нуклеарни реакции Слънцето обезпечава забележима светлина - т.е. светлината, която виждаме. Тази форма на светлина носи сила от към 1 електронволт, което е комфортна мерна единица във физиката.
Гама-лъчите, които Ниса и нейните сътрудници следили, били към 1 трилион електронволта, или 1 тераелектронволт, кратко 1 TeV. Не единствено това енергийно равнище било изненадващо, само че и фактът, че следили толкоз доста от него.
През 90-те години на предишния век учените предвиждат, че Слънцето може да създава гама-лъчи, когато високоенергийни галактически лъчи - частици, ускорени от обект като черна дупка или свръхнова - се разрушават в протони на Слънцето. Но въз основа на това, което се знае за галактическите лъчи и Слънцето, откривателите също предположили, че ще бъде необичайност тези гама-лъчи да доближават до Земята.
По това време обаче не е имало инструмент, кадърен да открива толкоз високоенергийни гама-лъчи. Първото наблюдаване на гама-лъчи с сила над един милиард електронволта е от галактическия телескоп Fermi на НАСА през 2011 година
Когато телескоп се изстреля в Космоса, има ограничаване за това какъв брой огромни и мощни могат да бъдат неговите детектори. Измерванията на телескопа Fermi на слънчевите гама-лъчи доближават към 200 милиарда електронволта.
Учени под управлението на Джон Биком и Аника Питър, професори в Университета в Охайо, насърчили съдействието с HAWC. То включва повече от 30 институции в Северна Америка, Европа и Азия и забележителна част от тях е показана от близо 100-те създатели на новия документ.
Сега за първи път екипът посочил, че силите на слънчевите лъчи се простират в диапазона TeV, до съвсем 10 TeV, което в действителност, наподобява, че е максимумът, споделя Ниса. В момента откритието повдига повече въпроси, в сравнение с да дава отговори.
Учените ще търсят отговори на въпросите по какъв начин тъкмо тези гама лъчи реализират толкоз високи сили и каква роля играят магнитните полета на Слънцето в това събитие, споделя Ниса.
Когато става въпрос за Космоса обаче, това е част от вълнението. Това ни споделя, че има нещо неправилно, изчезнало или може би и двете, когато става въпрос за това по какъв начин разбираме нашата най-близка и най-скъпа звезда.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ