Понякога идват такива времена, когато умният замлъкне, глупакът проговори, а

„ Понякога идват такива времена, когато умният замлъкне, простакът проговори, а беднякът забогатее “
Иво Андрич

Няма никакво подозрение - това е днешното време. Умните хора към този момент замлъкнаха. Вероятно смятат, че няма смисъл да приказват и да пишат, тъй като никой не желае да ги чуе. Вместо тях, по медиите всевъзможни физиономии непрекъснато приказват глупости, а бедняците, които за сметка на партийното си участие и фалшификации на изборите се докопаха до власт, през днешния ден лакомо я употребяват и показват благосъстоянието, извоювано със корист на служебно състояние и противозаконен обир.

Спомням си лъжите и клеветите на кмета, който 18 години не си затвори устата да рамене против хората от „ КИЦ Босилеград “, че взимали пари за българско поданство, че били „ платени българи “, че колкото повече подвигат олелия, толкоз повече пари получават от София и така нататък Себе си представяше за страдалец, който денонощно, както самият нееднократно е казвал, „ гратис “ работи „ за народецо “.

Минаха години. Безпристрастният арбитър, времето, към този момент се произнесе кой какъв е. „ Честните “ ни ръководещи демонстрираха същинските си лица. И се видя, че не са нито почтени, нито небогати. Че зад плиткоумните им неистини, клюки и мръсната мръсотия, с която ни заливат, се крият ненаситни хищници, които за по-малко от две десетилетия опустошиха родния ни град, по този начин както и кърджалиите не са го опустошавали. Властта се трансформира в специалност и смисъл на живота им. Заради нея те са подготвени да изровят и мъртвите от гробовете, единствено и единствено да наберат 50+1 на изборите. И да извърнат душата наобратно на живите, единствено да им завоюват доверието на изборите. Само че „ народецо “, в който се кълнат, към този момент се е стопил, пренебрегнат на бунището и токсичен от нечистата с тежки метали вода, бедност, безработица и заболявания и не им стига за безапелационна победа.

Пак добре, че всичко е записано. Точно се знае кой, по кое време и какво е споделил. Поне историята един ден ще регистрира всичко това и ще се произнесе кой какъв брой и защо е виновен. А „ светците “, които заран и вечер ни учеха на чест и морал, към този момент и на Бога не се харесват. Това, че към момента не са подведени под отговорност пред закона се дължи на системата, която те изцяло разориха и корумпираха.

Понякога обръщам остарели страници и диря следи от закононарушенията на убийците на „ народеца “, които той самичък си „ избра “: „ ОК Радио “, 26.03.2013, „ Босилеград получава седем водни електроцентрали “. В текста кметът Владимир Захариев дава обещание произвеждане на електрическа енергия и нови работни места. „ Средствата за всичките седем водни електроцентрали са обезпечени, макар че не успяхме да влезнем в държавния проект за градеж на водни електроцентрали. С това ще потвърдим, че ще се оправим по-лесно, по-скоро и по-качествено от градовете, които получиха тази работа от Републиката “.

Две години по-късно, вестник „ Блиц “ от 09.03.2015 година в публикацията „ Наркоклановете строят хидроцентрали в Сърбия “ разяснява и от кое място са „ обезпечени “ средствата, с които „ елементарно “, „ бързо “ и „ качествено “ построиха водните електроцентрали в Босилеградско и то, забележете, макар държавния проект: „ Прането на парите от интернационалната контрабанда на хероин се организира посредством вложения в енергийния бранш. Най-много се влага в мощностите за произвеждане на възобновими източници на сила. За наркокартелите това е отлична инвестиция за узаконяване на мръсния капитал, а дълготрайно донася чиста облага, която се пресмята в милиони евро “.

През 2015 година, когато беше оповестена горната публикация, нещата сякаш към момента не бяха напълно ясни и съответни. Сега към този момент всичко си е на мястото. В публикацията на създателите Владимир Костич и Дина Джорджевич „ Сътрудник на Шарич в начинанието с дребните хидроцентрали “, оповестена на 26.02.2019 година в уеб страницата на „ Центъра за разследваща публицистика “ (CIRN), написа: „ Милош Пандръц, наказан за контрабанда на опиати като член на клана на Дарко Шарич, от пандиза е назначен за представител на компанията, която е построила водната електроцентрала „ Вировци “ в Босилеград. Плацдармът и някои позволения за водната електроцентрала са купени от компанията, обвързвана с Любиша Буха Чуме. „ Вировци “ е една от шестте дребни водни електроцентрали, за които Министерството на околната среда твърди, че нелегално са получили строителни позволения “.

Нека да напомним, че братята Милош и Марко Пандръц бяха упрекнати и наказани като членове на проведена престъпна група за контрабанда на кокаин от Южна Америка за Европа. Баща им Славко Пандръц беше притежател на компанията, която построи ВЕЦ-овете в Босилеград. Любиша Буха Чуме пък е някогашен член на Земунския наркоклан и предпазен очевидец по делото за убийството на сръбския министър председател Зоран Джинджич.

Въпросът е за какво във всичкото това е забъркана и общинската администрация в Босилеград? От 2010 до 2013 година общинските органи в Босилеград са издали шест позволения за строителство на дребни водни електроцентрали – Вировци, Река 1, Бистър, Браньовица, Тлъмино и Градище. Когато гражданските екологични организации при започване на 2019 година започнаха да стачкуват против безконтролното създаване на електроцентралите и за запазване на околната среда, кметът Владимир Захариев свика контрапротест против тях, с цел да отбрани ползите на „ вложителите “. За ползите на „ народецо “, който неведнъж го „ избира “ за кмет и спазването на законите за околната среда, дума не обели.

И по този начин, дребните водни електроцентрали в Босилеградско са издигнати и не престават да се строят, както видяхме, макар „..държавния проект за градеж на водни електроцентрали “.

Ама не напълно. Парите от контрабандата на опиатите, съгласно вестник „ Блиц “, който се базира на източник от БИА, са изпрани и вложени в енергийния бранш. И отново, съгласно Центъра за разследваща журналистика (CIRN) в публикация от 05.03.2019 година, през 2018 година страната Сърбия е субсидирала трите дейни ВЕЦ-а в Босилеград като повластени източници на възобновима електрическа енергия с 493 000 евро! И то тъкмо ония, за които Министерството на околната среда твърди, че са нелегално издигнати!?

Според същия източник, огромна част от дребните ВЕЦ-ове в Сърбия са благосъстоятелност на компании, които се управляват от Никола Петрович, кум на настоящия сръбски президент Александър Вучич.

Така мътната картинка с босилеградските управници, които три десетилетия ни четат лекции за морал и национализъм и умерено плуват в сръбската политика на гребена на „ сепаратистката заплаха “, дефинитивно се избистря. Освен политическите, лъснаха и другите им зависимости, които, в комбиниране с лимитираните им духовни хоризонти, доведоха до съвсем цялостно обезлюдяване на Босилеград. Обезлюдяване което, в последна сметка, отряза клона, на който седят.

На ръководещите и (полу)опозицията дружно към този момент им е мъчно да съберат два рейса „ народец “, който да ръкопляска, да крещи „ Така е, Ацо сърбине “ и да нагъва леден сандвич под лозунга „ Бъдещето на Сърбия “. А това е витално значимо за ръководещите, за опозицията, за бизнеса, за обществената политика, за полицията и за сътрудниците на държавна сигурност. Защото другояче добре смазаната „ демократична “ система ще ги смачка и изхвърли от ръководството, работните места, бизнеса.

Суверенът и ръководещите сякаш са си разменили местата в публичния контракт. Суверенът упражнява правото си на избор, с цел да легитимира диктатурата на ръководещите в името на „ Бъдещето на Сърбия “? Ако въобще има такова. Бъдещето на Босилеград е паднало на два рейса „ народец “, който ръководещи и съпротива влачат по митингите, с цел да се отчетат пред партийния си водач. За един, а може би и два студени сандвича.