Кога евакуирането на нови места помага и презарежда: Какво да правим с времето в карантина - slava.bg
Понякога и сами си споделяме след пътешестване - все едно дали на 5 или на 5000 км от мястото, където живеем, че сме "презаредили батериите ". Всъщност, изключително във времена на изолираност като настоящите, това е доста значимо и се счита за съществена сполучлива техника за елиминиране на проблеми като непрекъснатия стрес, бърнаута - прегарянето, паник - офанзивите - неща, които стават все по-натрапчиви при толкоз доста виртуално и толкоз малко действително другарство. Това е и днешният ни лайфхак.
Учените назовават този ход "евакуиране ". В думата се съдържа освен концепцията за краткотрайно овакантяване, само че и за избавление - също като през войната при бомбардировките над София да вземем за пример. Понеже тормозът на непрекъснатия стрес, на подбудените от изолацията депресии, на въртенето нонстоп на едни и същи мисли в главите ни, освен това постоянно страхове - всичко това слага съзнанието ни в сходен на тогавашния режим.
"Излизането от кутията ", преместването за нови усещания, нови срещи, нова информация, в действителност безусловно ни презарежда с витална сила. И телом, и духом.
Именно по този начин се изяснява и потребността от това, което назоваваме "отпуска ". Това разпределяне, кодирано в корена на думата, релано се получава. И е по-доброто означение от "ваканция ", което се превежда като "празнота ". Всъщност няма празно - сменяме неприятно цялостно за положително цялостно.
Не е наложително тази смяна да бъде обвързвана с някакво далечно пътешестване. Да, мнозина бягат към Занзибар и го трансформират в Слънчев бряг, само че дали психически попадането измежду група също угнетени като нас българи е най-хубавото решение? Или опознаването на "тайни кътчета " от близкото ни географско състояние - примерно будистката ступа на Плана близо до София, противоположната страна на Витоша, броденето из полегатата планина Люлин край милионния град уединено или в минимална компания с поемане на дървета, откриване на непознати местенца, черкви, манастири, езерца, селца, хижи не е по-добър, с изключение на по-евтин вид? Всеки би трябвало да реши самичък за себе си.
Учените назовават този ход "евакуиране ". В думата се съдържа освен концепцията за краткотрайно овакантяване, само че и за избавление - също като през войната при бомбардировките над София да вземем за пример. Понеже тормозът на непрекъснатия стрес, на подбудените от изолацията депресии, на въртенето нонстоп на едни и същи мисли в главите ни, освен това постоянно страхове - всичко това слага съзнанието ни в сходен на тогавашния режим.
"Излизането от кутията ", преместването за нови усещания, нови срещи, нова информация, в действителност безусловно ни презарежда с витална сила. И телом, и духом.
Именно по този начин се изяснява и потребността от това, което назоваваме "отпуска ". Това разпределяне, кодирано в корена на думата, релано се получава. И е по-доброто означение от "ваканция ", което се превежда като "празнота ". Всъщност няма празно - сменяме неприятно цялостно за положително цялостно.
Не е наложително тази смяна да бъде обвързвана с някакво далечно пътешестване. Да, мнозина бягат към Занзибар и го трансформират в Слънчев бряг, само че дали психически попадането измежду група също угнетени като нас българи е най-хубавото решение? Или опознаването на "тайни кътчета " от близкото ни географско състояние - примерно будистката ступа на Плана близо до София, противоположната страна на Витоша, броденето из полегатата планина Люлин край милионния град уединено или в минимална компания с поемане на дървета, откриване на непознати местенца, черкви, манастири, езерца, селца, хижи не е по-добър, с изключение на по-евтин вид? Всеки би трябвало да реши самичък за себе си.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ