Ако трябва да простим на някой, който ни е наранил
Понякога е доста мъчно да се елементарни, даже напряко невероятно. Не, че не го желаеме. Искаме го даже с цялото си сърце, тъй като сме чували, че това ще ни донесе облекчение. Но спомените се връщат като на кино лента и се усещаме безусловно безпомощни.
И въпреки всичко, в случай че желаете да се освободим от възприятието на болежка, което задържаме в себе си и което безусловно ни задушава, ще би трябвало да намерим сили и да го създадем – ще би трябвало да извиним.
Лесно е да се каже, мъчно е да се направи
Когато някой ни е наранил, за нас става непостижимо да повярваме още веднъж в любовта и да обичаме още веднъж. Все си мислим, че историята ще се повтори, че ще вложим всичко от себе си, а най-после ще останем излъгани. Това е още един обаян кръг, просто добавка към другите останали, в чийто въртоп не преставаме да се въртим.
Но в случай че в действителност желаеме да се освободим от болката, ще би трябвало да изберем прошката. Или най-малко да се опитаме.
Да, правилно е, от време на време хората, които ни нараняват, споделят или вършат неща, които наподобяват и в действителност са непростими, само че в случай че желаеме да продължим напред в живота, би трябвало да съберем сили и да им извиним. Но не поради тях, а поради нас самите.
Какво значи да извиним и съгласяваме ли се с този акт, че този, който ни е наранил е имал правото да го направи?
Не, несъмнено. Да простиш, значи просто да приемеш обстоятелствата умерено, да се примириш с предишното и да го пуснеш да си отиде. За да продължиш напред, отворен към новото и позитивното.
Решението да простиш не значи да се възобновява връзката с този, който ни е предизвикал страдалчество. Никога не забравяйте това, тъй като, който един път е направил нещо толкоз ужасно, няма да се поколебае да го направи и повторно.
Затова би трябвало да отбраните своето пространство и граници. Не го допускайте към този момент в живота си! Просто се освободете от предишното и си позволете да заживеете свободно!
