Само преди дни отбелязахме Атанасовден – според традициите денят в

ХЛАДНО УБИЙСТВО С ПРЕЦИЗНА ТОЧНОСТ: Абитуриент разчленява приятеля си и съученик от завист

Само преди дни отбелязахме Атанасовден – съгласно традициите денят в който зимата обира ледения си кожух и въпреки с малко злоба, отстъпва на южния лъх на пролетта, който въпреки и надалеч, към този момент витае във въздуха. В един подобен ден, един възпитаник мечтае да стане хирург.

Рови в интернет, с цел да научи по какъв начин се вършат интервенции

В дома си има набор от медицински принадлежности, с каквито не всички лечебни заведения в България разполагат, както и профилирана литература за аутопсии. Това не тревожи родителите му, които признават, че е чудноват, само че е душевен здрав. До момента, в който идва полиция.

Случаят е един от най-кошмарните, за него и до през днешния ден си спомнят криминалистите от София.

На 20 май 2008 година до боклукчийска кофа в „ Западен парк “ клошарката Виолета Георгиева намира мъжки мъртвец с изчезнали ръце, глава и гръдна кост. Ден по-късно е открито, че той е на 19-годишния Атанас Атанасов от „ Младост “. Момчето е зрелостник, неговият клас след ден-два би трябвало да има бал.

Криминалисти незабавно стартират разпити на съучениците от 119-то учебно заведение в София. Един от тях дава спорни показания – това е Николай Арабаджиев – момчето, което мечтае да стане хирург. Отначало твърди, че не знае къде е съученикът му, по-късно, притиснат от обстоятелството, че на един от чувалите е открит негов отпечатък, признава:

„ Аз убих Наско “. После показва и къде на Витоша е заровил изчезналите от натрупа елементи.

Ники и Наско били другари, седели на един чин, обичали да свирят на китара и това ги сближило, макар че били с доста разнообразни характери

Атанас бил душата на компанията – с възприятие за комизъм, постоянно усмихнат и девойките доста го харесвали. Николай бил безмълвен, интровертен, изключително през последната година станал и извънредно затворен. Започнал да заобикаля диалози, както със съучениците си, по този начин и с родителите си. Те забелязали смяната, само че на никого не му е хрумнало да се обърне към експерт.

Атанас Атанасов с колата на татко си

Наско постоянно защитавал Николай, само че си правел и почтени смешки с него. Например Атанас снимал клипче с телефона си по какъв начин дърпа една скамейка, а Ники пада. Стандартен безопасен подбив прочут ни от скечове и комедии, само че Ники ги приемал мъчително и безшумно, като в същото време натрупал ненавист. Това са част от изводите, до които по-късно ще стигнат престъпните психолози. Те считат, че Николай бил изключително обезпокоен, че единствено след дни всяко от момчетата ще поеме по своя път след абитуриентския бал и той ще остане напълно самичък.

19 май 2008 година

Във съдбовния ден – 19 май 2008 година, Николай поканил Атанас в дома на баба си в жк „ Западен парк “ под претекст, че му е „ уредил работа с едни хора “. За какво са си говорили двамата, в никакъв случай няма да се разбере, само че по първичните показания на килъра, се скарали кой с кого дружи в учебно заведение. По-късно на делото Николай трансформира показанията си, като твърди, че Ананас желал интимна непосредственост с него и че и различен път ставал жертва на полови мераци в учебното заведение.

Николай Арабаджиев

Родителите на Наско и съучениците обаче са безапелационни, че момчето не е било педераст, имало е другарка и се отвращавало от „ педали “. Специалистите, на които съдът по-късно е упълномощил експертиза, също удостоверили, че Атанас не е педераст. Сексологът Илия Врабчев твърди, че убитото момчето е имало увлечение към полово зрели дами.

Атанас бил наедрял и крепък, килърът знаел, че ще му е мъчно да се оправи с него, по тази причина го издебнал в тил и го блъснал бързо два пъти с гира по главата. Наско е бил още жив, когато Николай почнал да го ръга с нож – 14 пъти, до момента в който го умъртви. После застлал пода на стаята с найлони и се заел да разчленява натрупа.

По думите на Николай, това му е лишило 5 часа, след което опаковал частите от тялото в найлонови торби и ги сложил в хладилника до идващия ден.

Съдебни медици останали учудени с каква хирургическа акуратност 19-годишният юноша е разчленил тялото. Изморен от напъните, килърът си лежащ и спал цели 10 часа. След това изчистил стаята, изнесъл и изхвърлил част от чувалите до бл. 82 в жк „ Западен парк “, останалите закопал на Витоша. Той бил безусловно убеден, че в случай че не бъдат открити ръцете и главата, никой няма да успее да разпознае на кого е трупът. Махнал и найлона, с цел да се разложат останките по-бързо.

На другия ден учениците трябвало да получат дипломите си, предстоял и абитуриентският бал, само че се оказало, че Атанас е липсващ безследно и майка му го оповестила за търсене

Звъннала на всичките му другари, само че единствен Николай изразил подготвеност да оказва помощ в търсенето на съученика си. Когато видели в новините по малкия екран за страшната находка, на родителите му даже и през разум не им минало, че разчлененото тяло може да е на детето им. Докато не получили най-жестоката новина от полицията.

Николай Арабаджиев е упрекнат по член 116 от Наказателния кодекс за ликвидиране по изключително нечовечен и непосилен за жертвата метод

На 20 март 2009 година пред състав на Софийски градски съд той признава всички обстоятелства в обвинителния акт. Показания дават негови другари и съученици. Роберт Шумев споделя, че подсъдимият му се бил похвалил, че е правил дисекция на заек, който след това бил изяден, а скалпелите купувал дружно с майка си. Той познавал Николай и Атанас от няколко години и бил част от неразделната им компания. Шумев споделя, че Наско постоянно подкрепял своя палач. Арабаджиев в никакъв случай не се е оплаквал някой да го унижава.

На 2 декември 2009 година Софийски градски съд признава Николай за отговорен и го осъжда на най-тежкото наказване – пожизнен затвор и 1 млн. лева кръвнина за околните на жертвата.

Половин година по-късно Софийският апелативен съд заменя присъдата с 20 години при първичен непоколебим режим. Кръвнината за околните на убития също е снижена на 200 000 лева Мотивът на съда е, че убийството не е преднамерено, а е станало в изискванията на така наречен неочакван предумисъл. Арабаджиев не бил възнамерявал нападението, а то е станало в положение на мощен афект.

Близките на жертвата обаче са уверени, че гибелта на Наско е била деликатно планувана. Те остават потресени от понижената присъда и не могат да се примирят, че килърът ще излезе от пандиза.

Окончателното решение по делото взима Върховният касационен съд на 3 юни 2011 година, потвърждавайки напълно присъдата на Арабаджиев, дадена му от апелативните съдии

Извършителят на едно от най-жестоките убийства у нас е към този момент 18 години зад решетките, а това значи, че доста скоро може да изиска да бъде пуснат предварително и ще бъде още веднъж на независимост.

Историята на Наско и Николай остава като черна линия в тетрадката на българската престъпна хроника – доказателство, че злото не всеки път идва с лице на нарушител, а от време на време носи ученическа раница, свири на китара и седи на първия чин. Осемнайсет години по-късно делото е в архивите, само че въпросът виси над всички нас: какъв брой такива тихи, затворени, незабелязани деца минават около нас всеки ден и какъв брой от тях натрупат вътрешни чудовища, без някой да чуе какво се случва зад усмивката. В страна, в която съвсем няма действителна предварителна защита и систематична грижа за психическото здраве, налага се най-малко това на децата да бъде с необикновен фокус, тъй като точно в тази тийнейджърска възраст вътрешният им свят е изключително раним, неукрепнал и уязвим.

Затова сходни нещастия не са изключение, а отсрочена статистика. И тогава към този момент не става дума единствено за едно ликвидиране, а за общество, което схваща, че е закъсняло, едвам когато към този момент е прекомерно късно – тъй като от време на време най-страшното ликвидиране не е това, което е осъществено, а това, което е можело да бъде предотвратено.