“Благодаря ти, че ме мразиш искрено”, Георги Константинов
Понякога думите не стига, от време на време от любовта боли. Понякога хората не са дружно, тъй като нещо ги разделя.
А всички знаем, че несподелените усеща раждат най-красивите произведения.
Днешната доза поезия идва от едно стихотворение, което се помни дълго време след прочитане:
***
Благодаря ти,
че ме мразиш откровено,
че хвърляш всички мемоари
зад борда.
Омразата основава самостоятелност,
а любовта – заробва.
Сега от мен
ненадейно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги…
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз слушам звън
на паднали вериги.
Сега пребивавам леко и естествено –
настрана
от твоите прищевки странни.
И отново отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата съпоставям
със съживяване,
със музика на Моцарт, със безкрая…
Ако не беше твоето неявяване,
щях да допускам,
че съм в парадайса.
***