Поне една суперземя – планета, по-голяма от Земята, само че по-малка от Нептун – може да се е формирала до Слънцето в ранните години на Слънчевата система, сочи ново проучване.

С времето тази хипотетична суперземя може да е събрала за себе си всички парчета в тази област от галактическото пространство, а по-късно може да е била погълната от Слънцето, оповестява Discovery.

Този сюжет е едно от вероятните пояснения на необичайния факт, че във вътрешната част на Слънчевата система в рамките на орбитата на Меркурий отсъстват огромни галактически парчета, въпреки че удостоверение за сюжета е единствено компютърен модел и фактът, че нищо не следим в рамките на орбитата на най-близката до Слънцето планета, настояват създателите на новото проучване.

„ Единствено (физическо) доказателство, че суперземи може да са се формирали в нашата Слънчева система, е неналичието на огромни галактически обекти в тази област – нито едно камъче! – споделя основният създател на проучването Ребека Мартин, асистент-професор от университета на Невада в Лас Вегас. – Затова ние считаме, че суперземи може да са се формирали в тази зона, а по-късно да са паднали на Слънцето. “

Наблюденията на супреземи, ситуирани в планетните системи на други звезди, свидетелстват, че планети от този клас може да са се формирали по един от два сюжета, свързани с тяхното пространствено разположение – in situ, т.е. там, където те се намират сега, или надалеч от звездата, в случай че се вземе поради къде те може да са мигрирали с времето.

Според откривателите в тази ситуация със Слънчевата система се осъществя вторият механизъм за образуване на суперземи, включващ миграция на планетите.

„ Ако протопланетният диск е задоволително леден, то скоростта на миграция на планетите се явява относително висока и планетата доста бързо в мащаба на виталния цикъл на протопланетния диск пада на Слънцето “, споделя Мартин.

Но за дефинитивно удостоверение на хипотезата се изискват спомагателни проучвания. Работата на учените е призната за обява в изданието Astrophysical Journal и е налична на уеб страницата arХiv.org.