Невероятно! Естествен ядрен реактор работи от хиляди години
Понастоящем той към този момент не работи, защото е привършен запасът от „ нуклеарно гориво “. Най-интересното е, че реакторът е открит в Габон в Африка при започване на 70-те години на предишния век, само че учените са планували съществуването му още в средата на 50-те години.
Естественият или естествен нуклеарен реактор е ураново находище, в което верижните реакции на нуклеарното разделяне протичат по натурален път, т.е. без човешка интервенция. В такива реактори естествената уранова руда, наситена с вода и притежаваща подобаващите характерности, може да провокира и поддържа нуклеарни реакции за дълги интервали от време, както това става в реакторите, основани от индивида.
През 1956 година, доста преди откриването на естествения нуклеарен реактор в Африка, японско-американският химик и нуклеарен физик Пол Казуо Курода разказва изискванията, при които на Земята е допустима самоподдържаща се верижна реакция. Както се оказва по-късно, показаните от него данни са доста близки до действителността, написа още Kaldata.com.
Природният нуклеарен реактор работи на същия принцип като изкуствените реактори – ядрата на уран-235, под въздействието на неутроните, се разделят, отделяйки топлота и излъчвайки спомагателни неутрони. Тези неутрони попадат в другите атоми на урана, като провокират по-нататъшно разделяне. По този метод се поддържа верижна реакция.
В единствения прочут натурален нуклеарен реактор водата се смята за основен детайл, който работи като неутронен забавител. Когато водата е наоколо до рудата, реакцията е дейна. Когато водата се изпари в резултат на генерираната топлота, реакцията се забавя или стопира. Когато водата се охлади и се върне назад, реакцията се възобновява, образувайки повтарящ се цикъл.
Единственият прочут в света натурален реактор въз основата на разделяне се намира в находището Окло. Преди към 1,7-1,8 милиарда години на това място е протичала самоподдържаща се верижна реакция, която, както бе упоменато нагоре, е траяла стотици хиляди години.
Скалите на находището Окло съдържат самобитни огромни обединения от уранинит, т.е. минерал с високо наличие на уран. Тези сектори са вградени в шуплест пясъчник. Диаметърът им е към 10 метра, а дебелината на образуванието варира от 20 до 90 сантиметра. Уранът в тези скали е заемал сред 20 и 80% от общата маса. Това е доста висока централизация за естествената среда, която е дала опция да стартира верижната реакция на разделяне.
За това, че на мястото на мината е протичало разделяне на уран-235, учените са открили вследствие на проучване на изотопите. Обедненият уран, както и наличието на някои детайли от средата на Менделеевата таблица, недвусмислено сочат към този развой в предишното.
Учените са съумели да разпознават общо 16 такива естествени реактора, ситуирани в три региона – в самия Окло, наоколо в зоната Окелобондо (на 1,6 км) и в находището Бангомбе (на 20 км южно от Окло). Всички тези антични огнища на естествена верижна реакция са получили общото име – „ Естественият нуклеарен реактор на Окло “ – защото са съсредоточени в един район.
Освен това проучванията демонстрират, че топлинната мощ на този естествен реактор евентуално в никакъв случай не е надвишавала 100 kW за 2,5 часа. Това значи, че той не е бил толкоз мощен, колкото актуалните реактори, употребявани в атомните електроцентрали. Дори миниреакторите имат по-висока мощ.
Преди два милиарда години естествената централизация на уран-235 (изотопът, който е най-активен в реакциите на делене) е била по-висока от днешната. Именно това е провокирало верижната реакция. Понастоящем естествените верижни реакции не са вероятни, защото наличието на уран-235 в естествения радиоактивен уран е прекомерно ниско. Този изотоп се разпада по натурален път с течение на времето.
Така да вземем за пример преди към два милиарда години концентрацията на уран-235 е била 3,7%, преди три милиарда години – 8,4%, а преди четири милиарда години – 19,2%. За финален път естествени нуклеарни реактори на Земята биха могли да съществуват преди към един милиард години.
Друг фактор, който евентуално е съдействал за началото на реакцията в Окло преди към 2 милиарда години, а не по-рано, е било увеличението на наличието на О2 в земната атмосфера. Уранът се разтваря добре във водата единствено в наличието на О2, тъй че преносът и концентрацията на уран в земната кора от подпочвените води, образуващи богати рудни тела, стават вероятни едвам след достигането на задоволително наличие на свободен О2.
И най-после, откриването на реактора в Окло е значимо събитие, което демонстрира, че природата е способна да основава комплицирани нуклеарни процеси. Реакторът оказва помощ на учените да схванат по-добре държанието на нуклеарните реакции, както и да изследват държанието на продуктите на разделяне и някои други процеси, свързани с нуклеарните реакции.
Естественият или естествен нуклеарен реактор е ураново находище, в което верижните реакции на нуклеарното разделяне протичат по натурален път, т.е. без човешка интервенция. В такива реактори естествената уранова руда, наситена с вода и притежаваща подобаващите характерности, може да провокира и поддържа нуклеарни реакции за дълги интервали от време, както това става в реакторите, основани от индивида.
През 1956 година, доста преди откриването на естествения нуклеарен реактор в Африка, японско-американският химик и нуклеарен физик Пол Казуо Курода разказва изискванията, при които на Земята е допустима самоподдържаща се верижна реакция. Както се оказва по-късно, показаните от него данни са доста близки до действителността, написа още Kaldata.com.
Природният нуклеарен реактор работи на същия принцип като изкуствените реактори – ядрата на уран-235, под въздействието на неутроните, се разделят, отделяйки топлота и излъчвайки спомагателни неутрони. Тези неутрони попадат в другите атоми на урана, като провокират по-нататъшно разделяне. По този метод се поддържа верижна реакция.
В единствения прочут натурален нуклеарен реактор водата се смята за основен детайл, който работи като неутронен забавител. Когато водата е наоколо до рудата, реакцията е дейна. Когато водата се изпари в резултат на генерираната топлота, реакцията се забавя или стопира. Когато водата се охлади и се върне назад, реакцията се възобновява, образувайки повтарящ се цикъл.
Единственият прочут в света натурален реактор въз основата на разделяне се намира в находището Окло. Преди към 1,7-1,8 милиарда години на това място е протичала самоподдържаща се верижна реакция, която, както бе упоменато нагоре, е траяла стотици хиляди години.
Скалите на находището Окло съдържат самобитни огромни обединения от уранинит, т.е. минерал с високо наличие на уран. Тези сектори са вградени в шуплест пясъчник. Диаметърът им е към 10 метра, а дебелината на образуванието варира от 20 до 90 сантиметра. Уранът в тези скали е заемал сред 20 и 80% от общата маса. Това е доста висока централизация за естествената среда, която е дала опция да стартира верижната реакция на разделяне.
За това, че на мястото на мината е протичало разделяне на уран-235, учените са открили вследствие на проучване на изотопите. Обедненият уран, както и наличието на някои детайли от средата на Менделеевата таблица, недвусмислено сочат към този развой в предишното.
Учените са съумели да разпознават общо 16 такива естествени реактора, ситуирани в три региона – в самия Окло, наоколо в зоната Окелобондо (на 1,6 км) и в находището Бангомбе (на 20 км южно от Окло). Всички тези антични огнища на естествена верижна реакция са получили общото име – „ Естественият нуклеарен реактор на Окло “ – защото са съсредоточени в един район.
Освен това проучванията демонстрират, че топлинната мощ на този естествен реактор евентуално в никакъв случай не е надвишавала 100 kW за 2,5 часа. Това значи, че той не е бил толкоз мощен, колкото актуалните реактори, употребявани в атомните електроцентрали. Дори миниреакторите имат по-висока мощ.
Преди два милиарда години естествената централизация на уран-235 (изотопът, който е най-активен в реакциите на делене) е била по-висока от днешната. Именно това е провокирало верижната реакция. Понастоящем естествените верижни реакции не са вероятни, защото наличието на уран-235 в естествения радиоактивен уран е прекомерно ниско. Този изотоп се разпада по натурален път с течение на времето.
Така да вземем за пример преди към два милиарда години концентрацията на уран-235 е била 3,7%, преди три милиарда години – 8,4%, а преди четири милиарда години – 19,2%. За финален път естествени нуклеарни реактори на Земята биха могли да съществуват преди към един милиард години.
Друг фактор, който евентуално е съдействал за началото на реакцията в Окло преди към 2 милиарда години, а не по-рано, е било увеличението на наличието на О2 в земната атмосфера. Уранът се разтваря добре във водата единствено в наличието на О2, тъй че преносът и концентрацията на уран в земната кора от подпочвените води, образуващи богати рудни тела, стават вероятни едвам след достигането на задоволително наличие на свободен О2.
И най-после, откриването на реактора в Окло е значимо събитие, което демонстрира, че природата е способна да основава комплицирани нуклеарни процеси. Реакторът оказва помощ на учените да схванат по-добре държанието на нуклеарните реакции, както и да изследват държанието на продуктите на разделяне и някои други процеси, свързани с нуклеарните реакции.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ