Черните очила
Помните ли сцената в „ Терминатор-2: „ Имам потребност от облеклата, обувките и мотоциклета ти! “. Образът на Арнолд Шварценегер, който разпилява рокерите из бара, а след това си присвоява пушката и очилата на един от тях, вечно ще остане в историята на международното кино. В този епизод тъмните очила са неразделна част от аксесоарите – светът очевидно не може да бъде спасен без тях. Ами черните очила в „ Мъже в черно “? Без тях героите просто губят паметта си – и още веднъж става дума за спасението на света.
В наше време слънчевите очила от дълго време са на мода. Впрочем, тяхната история също стартира с доста смели и мъжествени образи – военните летци. Пилотите от Първата международна война в откритите кабини на своите самолети предпазвали очите си от вятъра и ярката слънчева светлина с огромни очила. Техните стъкла били затъмнявани по всевъзможни спонтанни способи – да вземем за пример, някои ги оцветявали с акварели. Оставало единствено да се направи крачката до изобретяването на актуалните слънчеви очила.
Но, в полза на истината, хората опитвали да предпазят очите си от слънцето още в древността. Тогава към момента нямали акварели, по тази причина прибягвали до по-скъпи и трудоемки способи. Най-древното сходство на слънчеви очила археолозите разкрили в гробницата на Тутанкамон (ХІV век прочие Хр.) – две доста тънки плочки от изумруд, скрепени с бронзови пластинки. Такава скъпа движимост можел да има единствено фараон или благороден придворен. Римският император Нерон също имал изумрудена леща, през която гледал гладиаторските борби. Най-вероятно изумрудът не служел за коригиране на зрението, а предпазвал очите на Нерон от ярката светлина.
Цветните стъкла се появяват през Средновековието (например, от тях се вършат витражи), а през ХІІІ век в няколко страни изобретили „ стъкла за четене “ – които, обаче, към момента не може да се нарекат очила. Неслучайно историкът Умберто Еко включва в романа си „ Името на розата “ няколко основни тематики, свързани с такива лещи: „ Уилям извади нещо, което вече бях виждал по пътя, както в ръцете, така и на носа му. Това беше чатал, приспособен да се крепи върху носа на човек. В краищата на чатала по този начин, че да са тъкмо пред очите, имаше две овални железни рамки, в които бяха сложени стъкла, всяко дебело колкото дъно на чаша. Когато четеше, Уилям слагаше това приспособление на носа си и уверяваше, че по този начин вижда доста по-добре, в сравнение с му разрешават естественото зрение и преклонната възраст, изключително, когато слънцето залязва “.
Но идеята да се употребяват цветни стъкла за отбрана точно от слънцето чакала своето време цели епохи. И то пристигнало! Когато Наполеон събира войска за своя Египетски поход (1798-1801), той поръчва партида специфични очила от стъкло, отчасти покрито със сажди и лакирано. Така слънчевите лъчи в действителност не дразнели очите толкова мощно – но тези очила влошавали картината.
След това оптиците най-сетне почнали да вършат очила с цветни стъкла. През ХІХ век те се използвали предимно от военните, също и от железничарите – за отбрана от въглищния прахуляк. Очилата били зелени, сиви и сини. Но, по принцип, едвам Първата международна война направила тъмните очила нужни, а военната мода – известни. Скоро те навлезли и в мирния живот.
През 1929 година в САЩ стартира всеобщото произвеждане на съвременни слънчеви очила със затъмнени стъкла. Технологията на производството им бързо се усъвършенствала. През 1936 година се появили поляризираните лещи, изобретени от американеца Едвин Ленд, създател на компанията Polaroid, а през 1937 г. – антибликовите зелени Ray-Ban. Така очилата се трансформирали в съвършен инструмент за виждане в неподходящи условия – вече не изкривявали картината и предпазвали очите от слънцето.
През 1930-те години слънчевите очила стават върхова фешън наклонност. Елегантни дами ги купували дружно с бански костюми и шапки, с цел да отидат на плаж. Още повече харесват тъмните очила американците спрямо европейците след Втората международна война (до огромна степен още веднъж с помощта на известността на военните пилоти). Те станали неотменна част от аксесоарите на законодателите в модата.
Генерал Дъглас Макартър. Снимка: Уикипедия
През 1957 г. Джак Керуак разгласява „ По пътя “ – книга, която възпита цяло поколение битници, носещи тесни черни облекла, барети и тъмни очила. По същото време и Одри Хепбърн разпространява слънчевите очила („ Закуска в Тифани “, „ Фани Фейс “). Жаклин Кенеди (след гибелта на брачна половинка си), Джон Ленън, Карл Лагерфелд и други известни личности често се появяваха публично с тъмни очила.
През 50-те години на миналия век слънчевите очила са задължителни на плажа заедно с плажните чанти, шапки и чехли. Произвеждали ги и към момента ги създават фамозни компании – Polaroid, Ray-Ban, Versace, Tom Ford, Gucci, Prada, Chanel, Fabretti. А формите и цветовете на рамките са най-различни – класическите капковидни „ летци “, трапецовидни, браулайнери с прав горен борд, кръгли „ ленъни “ (като на Джон Ленън), „ панди “..
Въобще, лятото идва: време е за черни очила!
–
