Космически апарат на НАСА изследва езера от лава на юпитеровата луна Йо
Данни от галактическия уред " Джуно " ( " Юнона " ) на НАСА дават по-пълна картина какъв брой публикувани са езерата от лава на юпитеровата луна Йо и за първи път обезпечават информация за вулканичните процеси там, заяви Физ.орг.
Данните са от инструмента JIRAM, обезпечен от Италианската галактическа организация, който картографира в инфрачервената светлина пласта от 50 км до 70 км под облаците на Йо.
" Джуно " прелетя на 35 000 км и 13 000 км от " Йо " през май и октомври предходната година. Тогава са направени наблюденията с JIRAM.
" Високата разграничителна дарба на инфрачервените изображения на JIRAM, съчетана с удобната позиция на " Джуно " по време на прелитанията, разкри, че цялата повърхнина на Йо е покрита с езера от лава в сходни на калдери обекти ", споделя Алесандро Мура, от
Националния институт по астрофизика в Рим. " В региона на повърхността на Йо, за който разполагаме с най-пълни данни, изчисляваме, че към 3 % от нея е покрита от едно от тези езера от разтопена лава. " Калдерата е огромна хлътналост, формирана при изригване и утихване на вулкан.
Според екипа езерата са покрити най-вече с дебела, стопена кора, като по края има парещ пръстен, където лава от вътрешността е изложена директно на космоса.
Данните от JIRAM освен акцентират богатите ресурси от лава на Йо, само че и дават визия за това какво може да се случва под повърхността. Инфрачервените изображения на няколко езера на Йо демонстрират тъничък кръг от лава на границата, сред централната кора, която покрива по-голямата част от езерото и стените му. Рециклирането на стопения материал се подразбира от неналичието на лавови потоци по и оттатък ръба на езерото, което демонстрира, че има баланс сред него, когато се е излял в лавовите езера, и този, която циркулира назад в подповърхностната система.
" Вече имаме визия за най-честия тип вулканизъм на Йо - големи езера от лава, в които магмата се издига и спуска ", споделя Мура. " Лавовата кора се разрушава в стените на езерото, образувайки типичния пръстен, който се следи в хавайските езера от лава. Стените евентуално са високи стотици метри, което изяснява за какво нормално не се следи изтичане на магма, която да се движи по повърхността ".
Луната Йо интригува астрономите от 1610 година, когато е открита от Галилео Галилей. Тя е малко по-голяма от земната луна. Апарът " Вояджър 1 " 369 година по-късно засече вулканично изригване там. Последвали задачи, прелетели край Юпитер, откриха издигащи се стълбове пушек и езера от лава.
Специалистите в този момент мислят, че Йо, която е притисната от околни луни и самия Юпитер , е най-активният вулканично обект в Слънчевата система. Макар че има доста теории за типовете вулканични изригвания там, подкрепящите ги данни са малко.
" Джуно " снима два стълба от пушек над Йо от разстояние 2800 км на 3 февруари. На 13 юни апаратът се приближи за 62- ри път до Юпитер на разстояние 29 250 км.
Данните са от инструмента JIRAM, обезпечен от Италианската галактическа организация, който картографира в инфрачервената светлина пласта от 50 км до 70 км под облаците на Йо.
" Джуно " прелетя на 35 000 км и 13 000 км от " Йо " през май и октомври предходната година. Тогава са направени наблюденията с JIRAM.
" Високата разграничителна дарба на инфрачервените изображения на JIRAM, съчетана с удобната позиция на " Джуно " по време на прелитанията, разкри, че цялата повърхнина на Йо е покрита с езера от лава в сходни на калдери обекти ", споделя Алесандро Мура, от
Националния институт по астрофизика в Рим. " В региона на повърхността на Йо, за който разполагаме с най-пълни данни, изчисляваме, че към 3 % от нея е покрита от едно от тези езера от разтопена лава. " Калдерата е огромна хлътналост, формирана при изригване и утихване на вулкан.
Според екипа езерата са покрити най-вече с дебела, стопена кора, като по края има парещ пръстен, където лава от вътрешността е изложена директно на космоса.
Данните от JIRAM освен акцентират богатите ресурси от лава на Йо, само че и дават визия за това какво може да се случва под повърхността. Инфрачервените изображения на няколко езера на Йо демонстрират тъничък кръг от лава на границата, сред централната кора, която покрива по-голямата част от езерото и стените му. Рециклирането на стопения материал се подразбира от неналичието на лавови потоци по и оттатък ръба на езерото, което демонстрира, че има баланс сред него, когато се е излял в лавовите езера, и този, която циркулира назад в подповърхностната система.
" Вече имаме визия за най-честия тип вулканизъм на Йо - големи езера от лава, в които магмата се издига и спуска ", споделя Мура. " Лавовата кора се разрушава в стените на езерото, образувайки типичния пръстен, който се следи в хавайските езера от лава. Стените евентуално са високи стотици метри, което изяснява за какво нормално не се следи изтичане на магма, която да се движи по повърхността ".
Луната Йо интригува астрономите от 1610 година, когато е открита от Галилео Галилей. Тя е малко по-голяма от земната луна. Апарът " Вояджър 1 " 369 година по-късно засече вулканично изригване там. Последвали задачи, прелетели край Юпитер, откриха издигащи се стълбове пушек и езера от лава.
Специалистите в този момент мислят, че Йо, която е притисната от околни луни и самия Юпитер , е най-активният вулканично обект в Слънчевата система. Макар че има доста теории за типовете вулканични изригвания там, подкрепящите ги данни са малко.
" Джуно " снима два стълба от пушек над Йо от разстояние 2800 км на 3 февруари. На 13 юни апаратът се приближи за 62- ри път до Юпитер на разстояние 29 250 км.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ