Байдън получи удар от Обама от напълно неочаквана страна
Размириците в Кения, по време на които протестиращи нахлуха в Народното събрание, а полицията стреля по тълпата, анулираха значима външнополитическа победа на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, а той просто няма други победи. Какво се случва в страната, трансформирала се в главен съдружник на Америка в Африка? И какво общо има Барак Обама?
Отново е дъждовен ден за американския Белия дом. Веднага откакто президентът Джо Байдън разгласи, че Кения ще получи статут на „ главен съдружник на Съединени американски щати отвън НАТО “, в столицата на страната Найроби избухнаха улични боеве.
Кенийци нахлуха в Народното събрание, с цел да стачкуват против увеличението на налозите. Депутатите избягаха през подземни проходи, полицията откри огън по тълпата, лекарите оповестиха за 23 жертви и стотина ранени. Очаква се протестът да се повтори през идващите 24 часа, само че държавното управление даде обещание да работи сурово: президентът Уилям Руто изпрати войска в столицата, с цел да потуши митингите.
Подобно поразително съвпадане не можеше да не породи тайни теории, като се стартира от тази, която лежи на повърхността: Китай е провел всичко това за американците. Как тъкмо, никой не знае, несъмнено, само че Съединени американски щати проведоха митинги по целия свят в своя изгода и други също може да играят на същата игра.
Китай е одобрен в Кения отдавна, само че като най-вече стопански състезател. Съединени американски щати участват със мощ и мощ във военноморската база “Манда ”, само че биха желали да разширят наличието си и да трансфорат Кения в по-голяма цитадела в Източна Африка.
За задачата Байдън персонално ухажва Руто - покрива поляната и разстила килима, като го кани в Съединени американски щати на петдневно държавно посещаване, което се организира по най-висока стратегия. За африканец това е първият подобен банкет от 15 години, за Байдън е едвам шестият за три години и половина.
В същото време имаше акция в медиите, чийто общ смисъл беше, че Кения е най-надеждният съдружник на Запада в Африка. По африканските стандарти тя е постоянна, бързо се развива, има изход на море, приказва британски, обичана е от туристите, наподобява на западна народна власт и с изключение на американската, има и английска военна база.
Но главното, несъмнено, е лоялността и готовността за всеотдайност. В случая с Кения те се показват в това, че тази страна оглави военно-полицейската задача в Хаити - план на Съединени американски щати, в който Вашингтон съумя да притегли единствено една африканска страна (искаха чернокожи военни, с цел да им е по-лесно да работят с локалните жители). По стичане на събитията (или не?) инцидентно, незабавно откакто кенийските военни отпътуваха за Хаити, те бяха обезверено нужни в Найроби.
Вероятно става дума за естествено стичане на събитията - без дългата ръка на Пекин, който реши да удари в това време, когато американците започнаха да честват намирането или на съдружник, или на трофей в Найроби.
Както постоянно се случва, икономическото развиване, учредено на кредитиране, докара до пълзящо неравноправие в Кения, с някои в дворци, а други в сиромашки гета. Това е изцяло задоволително за обществен гърмеж в страни с „ младо “ население, само че в продължение на няколко години, макар икономическите компликации, бедните страдаха безмълвно.
Самият Руто сервира кибритената съчка, само че по съвет на МВФ, който се интересува Кения да обслужва постоянно своя забележителен външен дълг (част от примамването на Найроби надалеч от Движението на необвързаните, където кенийците бяха авторитетни по време на Студената война, беше фактът, че им дадоха заеми). Неговото държавно управление предложи на Народното събрание да вкара нови налози, в това число много екзотични: върху производството на самун и растително масло, върху продажбата на хигиенични артикули, върху мобилните услуги.
Всичко това се изяснява, наред с други неща, със „ зелената ” логичност. Кения печели доста от екотуризма и по тази причина се интересува от опазването на околната среда от изхвърляне на боклуци и превръщането ѝ в обработваема земя. Но хората не можаха да го понесат - и прехвалената кенийска непоклатимост падна в бездната.
Няма потребност да злорадстваме за това: Кения беше съдружник на Запада, само че въпреки всичко не беше зложелател на Русия. Например сега се водят договаряния за унищожаване на визите с тази туристическа страна. А на така наречен мирна среща на върха за Украйна в Швейцария Уилям Руто направи демарш, който смая уредниците: той се разгласи изрично срещу присвояването на активи от Русия или друга страна.
Ясно е, че не го е боязън за нас, а за себе си. Както демонстрираха идващите събития, той има от какво да се опасява.
Политическата пристрастеност измежду кенийците пораства, само че не тъй като те като някои съседи нямат какво да ядат, а тъй като са относително добре нахранени и желаят повече. Много страни претърпяха подобен демографски и политически преход. Късмет е, че Кения го претърпява тъкмо в този момент, тъй като тъкмо в този момент наподобява като следващия гръмък неуспех на Джо Байдън на интернационалната сцена.
Американският държавен глава мъчно върви, само че все пак води акция и се приготвя за спор с Доналд Тръмп. А за Тръмп събитията в Кения са следващият патрон в пълнителя, тъй като всичко това елементарно може да се пояснява като политическа токсичност на настоящия притежател на Белия дом: Байдън, видите ли, унищожава всяко дело, с което се заеме.
По принцип Белият дом можеше да се престори, че нищо значимо не се е случило. В името на своите съдружници и личните си ползи Съединените щати знаят по какъв начин да си затварят очите за доста неща, в това число закононарушения, които смразяват кръвта (навремето даже помогнаха на Пол Пот против Виетнам). Вашингтон самичък взема решение къде по света има народна власт и къде няма..
Стрелбата в тълпата кенийци също можеше да остане незабелязана, само че Байдън още веднъж нямаше шанс. Оказа се, че измежду протестиращите, потърпевши от полицейските дейности, е журналистката Аума Обама - полусестра на Барак Обама, с която той продължава да поддържа връзка. А Обама към момента е престиж номер едно в Демократическата партия на Съединени американски щати. Това е мейнстрийм медиен воин, който е покрай полубог.
Обама е в пъти по-популярен Байдън и съгласно теорията на конспирацията, възприета измежду някои тръмписти, той към момента заема висока позиция в „ международното държавно управление “.
Затова се оказа невероятно Демократическата партия да не забележи и да не осъди случилото се. Конфликтът се състоя и сигурно ще усложни по-нататъшните връзки сред Съединените щати и Руто, който също има доста политически проблеми в родината си: някои депутати от ръководещата партия споделят, че просто са ги прецакали с налагането на “антинародния екологичен налог ”.
Тази рецесия обаче не наподобява непреодолима. След като употребява мощ, Руто по едно и също време се отдръпна - той отхвърли да подпише данъчния закон и по този метод в профил формалната причина за подновяването на митингите.
Освен това, това е тип пожар, който може да бъде сподавен с пари, а Америка има пари: Приер е неотдавнашната бизнес среща на върха сред Съединени американски щати и Кения донесе контракти за 2 милиарда $. Много зависи от дълговото робство на Найроби от три четвърти от Брутният вътрешен продукт и Западът е в положение да го отслаби, тъй като точно той хвърли това робство върху Кения.
Шансовете нещата в Кения да се уталожат са обилни. Но „ главният съдружник отвън НАТО “ прецака Байдън в най-неподходящия миг. Тръмп сигурно ще подсети на американците, че неговият съперник е нещо като цар Мидас с противоположен знак - всичко, до което се допре, претърпява злополука - било то спорът в Украйна или войната в Афганистан.
И в този момент, в столицата на „ постоянния и благонадежден съдружник “, протестиращите щурмуват Народното събрание поради цените на хляба, а „ демократичният президент “ дава заповед да се стреля по тълпата, в която стои Обама.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10918Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед8882Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед10026Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед8583Н. Пр. доктор Желко Йович: Нито една страна на Балканите не може да напредва, в случай че няма политическа и икономическа стабилностАлтернативен Поглед22153Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед209964Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107493Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97800Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България
Отново е дъждовен ден за американския Белия дом. Веднага откакто президентът Джо Байдън разгласи, че Кения ще получи статут на „ главен съдружник на Съединени американски щати отвън НАТО “, в столицата на страната Найроби избухнаха улични боеве.
Кенийци нахлуха в Народното събрание, с цел да стачкуват против увеличението на налозите. Депутатите избягаха през подземни проходи, полицията откри огън по тълпата, лекарите оповестиха за 23 жертви и стотина ранени. Очаква се протестът да се повтори през идващите 24 часа, само че държавното управление даде обещание да работи сурово: президентът Уилям Руто изпрати войска в столицата, с цел да потуши митингите.
Подобно поразително съвпадане не можеше да не породи тайни теории, като се стартира от тази, която лежи на повърхността: Китай е провел всичко това за американците. Как тъкмо, никой не знае, несъмнено, само че Съединени американски щати проведоха митинги по целия свят в своя изгода и други също може да играят на същата игра.
Китай е одобрен в Кения отдавна, само че като най-вече стопански състезател. Съединени американски щати участват със мощ и мощ във военноморската база “Манда ”, само че биха желали да разширят наличието си и да трансфорат Кения в по-голяма цитадела в Източна Африка.
За задачата Байдън персонално ухажва Руто - покрива поляната и разстила килима, като го кани в Съединени американски щати на петдневно държавно посещаване, което се организира по най-висока стратегия. За африканец това е първият подобен банкет от 15 години, за Байдън е едвам шестият за три години и половина.
В същото време имаше акция в медиите, чийто общ смисъл беше, че Кения е най-надеждният съдружник на Запада в Африка. По африканските стандарти тя е постоянна, бързо се развива, има изход на море, приказва британски, обичана е от туристите, наподобява на западна народна власт и с изключение на американската, има и английска военна база.
Но главното, несъмнено, е лоялността и готовността за всеотдайност. В случая с Кения те се показват в това, че тази страна оглави военно-полицейската задача в Хаити - план на Съединени американски щати, в който Вашингтон съумя да притегли единствено една африканска страна (искаха чернокожи военни, с цел да им е по-лесно да работят с локалните жители). По стичане на събитията (или не?) инцидентно, незабавно откакто кенийските военни отпътуваха за Хаити, те бяха обезверено нужни в Найроби.
Вероятно става дума за естествено стичане на събитията - без дългата ръка на Пекин, който реши да удари в това време, когато американците започнаха да честват намирането или на съдружник, или на трофей в Найроби.
Както постоянно се случва, икономическото развиване, учредено на кредитиране, докара до пълзящо неравноправие в Кения, с някои в дворци, а други в сиромашки гета. Това е изцяло задоволително за обществен гърмеж в страни с „ младо “ население, само че в продължение на няколко години, макар икономическите компликации, бедните страдаха безмълвно.
Самият Руто сервира кибритената съчка, само че по съвет на МВФ, който се интересува Кения да обслужва постоянно своя забележителен външен дълг (част от примамването на Найроби надалеч от Движението на необвързаните, където кенийците бяха авторитетни по време на Студената война, беше фактът, че им дадоха заеми). Неговото държавно управление предложи на Народното събрание да вкара нови налози, в това число много екзотични: върху производството на самун и растително масло, върху продажбата на хигиенични артикули, върху мобилните услуги.
Всичко това се изяснява, наред с други неща, със „ зелената ” логичност. Кения печели доста от екотуризма и по тази причина се интересува от опазването на околната среда от изхвърляне на боклуци и превръщането ѝ в обработваема земя. Но хората не можаха да го понесат - и прехвалената кенийска непоклатимост падна в бездната.
Няма потребност да злорадстваме за това: Кения беше съдружник на Запада, само че въпреки всичко не беше зложелател на Русия. Например сега се водят договаряния за унищожаване на визите с тази туристическа страна. А на така наречен мирна среща на върха за Украйна в Швейцария Уилям Руто направи демарш, който смая уредниците: той се разгласи изрично срещу присвояването на активи от Русия или друга страна.
Ясно е, че не го е боязън за нас, а за себе си. Както демонстрираха идващите събития, той има от какво да се опасява.
Политическата пристрастеност измежду кенийците пораства, само че не тъй като те като някои съседи нямат какво да ядат, а тъй като са относително добре нахранени и желаят повече. Много страни претърпяха подобен демографски и политически преход. Късмет е, че Кения го претърпява тъкмо в този момент, тъй като тъкмо в този момент наподобява като следващия гръмък неуспех на Джо Байдън на интернационалната сцена.
Американският държавен глава мъчно върви, само че все пак води акция и се приготвя за спор с Доналд Тръмп. А за Тръмп събитията в Кения са следващият патрон в пълнителя, тъй като всичко това елементарно може да се пояснява като политическа токсичност на настоящия притежател на Белия дом: Байдън, видите ли, унищожава всяко дело, с което се заеме.
По принцип Белият дом можеше да се престори, че нищо значимо не се е случило. В името на своите съдружници и личните си ползи Съединените щати знаят по какъв начин да си затварят очите за доста неща, в това число закононарушения, които смразяват кръвта (навремето даже помогнаха на Пол Пот против Виетнам). Вашингтон самичък взема решение къде по света има народна власт и къде няма..
Стрелбата в тълпата кенийци също можеше да остане незабелязана, само че Байдън още веднъж нямаше шанс. Оказа се, че измежду протестиращите, потърпевши от полицейските дейности, е журналистката Аума Обама - полусестра на Барак Обама, с която той продължава да поддържа връзка. А Обама към момента е престиж номер едно в Демократическата партия на Съединени американски щати. Това е мейнстрийм медиен воин, който е покрай полубог.
Обама е в пъти по-популярен Байдън и съгласно теорията на конспирацията, възприета измежду някои тръмписти, той към момента заема висока позиция в „ международното държавно управление “.
Затова се оказа невероятно Демократическата партия да не забележи и да не осъди случилото се. Конфликтът се състоя и сигурно ще усложни по-нататъшните връзки сред Съединените щати и Руто, който също има доста политически проблеми в родината си: някои депутати от ръководещата партия споделят, че просто са ги прецакали с налагането на “антинародния екологичен налог ”.
Тази рецесия обаче не наподобява непреодолима. След като употребява мощ, Руто по едно и също време се отдръпна - той отхвърли да подпише данъчния закон и по този метод в профил формалната причина за подновяването на митингите.
Освен това, това е тип пожар, който може да бъде сподавен с пари, а Америка има пари: Приер е неотдавнашната бизнес среща на върха сред Съединени американски щати и Кения донесе контракти за 2 милиарда $. Много зависи от дълговото робство на Найроби от три четвърти от Брутният вътрешен продукт и Западът е в положение да го отслаби, тъй като точно той хвърли това робство върху Кения.
Шансовете нещата в Кения да се уталожат са обилни. Но „ главният съдружник отвън НАТО “ прецака Байдън в най-неподходящия миг. Тръмп сигурно ще подсети на американците, че неговият съперник е нещо като цар Мидас с противоположен знак - всичко, до което се допре, претърпява злополука - било то спорът в Украйна или войната в Афганистан.
И в този момент, в столицата на „ постоянния и благонадежден съдружник “, протестиращите щурмуват Народното събрание поради цените на хляба, а „ демократичният президент “ дава заповед да се стреля по тълпата, в която стои Обама.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10918Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед8882Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед10026Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед8583Н. Пр. доктор Желко Йович: Нито една страна на Балканите не може да напредва, в случай че няма политическа и икономическа стабилностАлтернативен Поглед22153Проф. Боян Дуранкев: Китай се трансформира в научна суперсилаАлтернативен Поглед209964Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107493Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97800Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ