Помните ли приказката за Хитър Петър, който станал чирак и

Помните ли приказката за Хитър Петър, който станал чирак и майсторът го пратил за обяд. Каквито и разновидности да предложил майсторът, Хитър Петър все питал – а в случай че няма това, халва да взема ли? Накрая шивачът доста се ядосал и му споделил: „ Върви вземай, каквито трици има и се връщай да работиш “, а Петър отново: „ Майсторе, а като ти взема на тебе трици, на мен халва може ли? “

Същата приказка може да се опише за Асен Василев и десетките разновидности, които държавното управление изготвя и изпраща за Брюксел във връзка с трансформацията на енергийния бранш. Каквито и задължения да поема Правителството, какъвто и текст да отпадне от един документ, час по-късно излиза наяве, че в идващия се появява това, за което сякаш към този момент е размислил.

В Териториалните проекти за обективен преход се появяват текстове, съгласно които:

Затварянето на въглищни централи стартира от 2026 година(ТЕЦ Бобов дол) и 2027(Топлофикация Перник). След 2030 година е планувано да останат единствено аварийни мощности до 1000 мегавата, което значи, че се закрива съвсем цялата въглищна енергетика. След 2035 година ясно стои желанието, че „ България няма да се нуждае от въглищната си енергетика “.

След митинги на енергетици и специалисти тези текстове отпадат. В Народно събрание представители на всички партии, отпред с Премиера Денков поемат ангажимент, че въглища в микса ни ще има до 2038 година и никоя мощ няма да се закрива прибързано.

В крайния вид на ТПСП обаче остава записът за понижаване на въглеродните излъчвания с 80% до 2030 година, което е различен метод да се каже същото – след 2030 година въглищни мощности в България няма да има.

Следва Пътната карта за обективен преход. Нов документ, който се цитира в ТПСП без изясненост за наличието му. Месец откакто териториалните проекти отпътуват за Брюксел в Пътната карта се появяват отпадналите от проектите текстове – още веднъж излиза наяве, че Правителството има желание да закрие въглищните мощности до 2030 година. Опитът тихомълком да се изпратят не се увенчава с триумф, заради което мечтаното закриване още веднъж отпада като текстове.

Появява се и нов следващ вид на план за тактика за стабилно енергийно развиване 2030 година – 2050 година, от който излиза наяве, че въглищни централи няма да създават след 2030 година…

Каквито и задължения да е поело Правителството пред енергетиците, каквито и уверения да им е дало в наличието на синдикалните организации, браншовите сдружения и представителите на партиите в Народно събрание, те нямат значение, тъй като се появяват нови и нови версии на съществуващи или напълно нови документи, в които закриването на въглищната енергетика е с явен небосвод сред 2026 година и 2030 година.

В лабиринта от остарели, поправени, по-нови и най-нови документи никой не знае какво в действителност е изпратено в Брюксел.

И на последния български жител към този момент е кристално ясно, че Асен Василев желае халва. Сроковете обаче текат и скоро ще се окаже, че Европа желае ние да затворим до 2030 година всички базови мощности без да се разчуе, че предлагането е наше.

Да затворим базови мощности без да имаме различни такива, заплашва не просто нашата енергийна и национална сигурност, а и тази на Балканите.

Новите нуклеарни мощности биха могли да изиграят такава роля, само че сред техния старт и последната работеща въглищна централа се открива дупка във времето от 10-тина години

Излишно е да се припомня даже фактът, че енергетиката е бранш с доста висока добавена стойност и структуроопределящ за цялата стопанска система.
За българските жители е ясно, че за тях остават триците и горчивият усет от неизпълнени обещания.