Помислете за пуйка, която се храни всеки ден. Това ни

Помислете за пуйка, която се храни всеки ден. Това ни приканва да създадем американският икономист и мъдрец от ливански генезис Насим Талеб в книгата му " Черният лебед ". Всяко едно хранене, продължава създателят, ще затвърди убеждението на птицата, че е общо предписание на живота да бъде хранена всеки ден от другарски настроени членове на човешката раса... В следобеда на срядата преди Деня на благодарността на пуйката ще се случи нещо ненадейно. Тя ще претърпи проверка на вярата.

Европа е в сходна позиция. Делегирала благоденствието във връзка с сигурността си на " другарски настроени членове на човешката раса ", разбирайте Съединени американски щати, събитията преди и по време на Конференцията по сигурността в Мюнхен в действителност сложиха Стария континент в обстановка, която прилича тази на затлачената от рутината и удобството да не носи отговорност за личното си благоденствие пуйка. Европа е едра домашна птица преди Деня на благодарността.

Ревизията на вярата, която Европа би трябвало да претърпи, е предизвикана от основно изменение от страна на Съединени американски щати. Това е релативизирането на правилото на солидарността на НАТО, което видяхме от страна на американската администрация, отказваща да взе участие, паралелно на европейците, в обезпечаването на гаранции за сигурността на Украйна. Видяхме го и по-късно, когато Съединени американски щати изключиха Европа и Украйна от диалозите си с Русия, които ще стартират през днешния ден в Саудитска Арабия. Уверенията на държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио, че Брюксел и Киев ще имат място на договарянията, пристигнаха като опит за надзор на вредите, нанесени към този момент от Пийт Хегсет, който сподели, че поддръжката за Украйна към този момент би трябвало да идва от Европа; от изявлението на Джей Ди Ванс, който съобщи, че " врагът от вътрешната страна ", а не Русия са проблем за Европа и от това на специфичния делегат на Съединени американски щати Кийт Келог, който отхвърли роля за Европа в договарянията. Изказванията на Рубио се случват и откакто очевидно към този момент Вашингтон и Москва са постигнали базово рамково съглашение по отношение на проблема в Украйна, заради което на Русия се наложи да изиска спомагателни уточнения от американците, отхвърляйки, най-малко на този стадий, както европейското присъединяване в договарянията, по този начин и правенето на каквито и да е отстъпки - териториални и политически - от страна на Москва.

Релативизирането на правилото на солидарността в границите на НАТО значи, че Съединени американски щати желаят да предефинират формата на съдействие в защитата и сигурността сред сътрудниците в евроатлатническото пространство. Подходът на Тръмп по отношение на спора в Украйна в действителност е тъкмо противоположният на оня на Барак Обама. Тогава демократът действаше на правилото " да водиш от втора линия ", т.е. европейците осъществят договарянията, а американците одобряват резултатите от тях. Този метод прочее сътвори и обрече на неуспех мъртвите Минските съглашения и рационализираната им версия в лицето на формулата на " Щайнмайер ", защото той изключи от присъединяване в Нормандския формат гарантите за сигурността на Украйна от Будапещенския меморандум от 1994-та година, Съединени американски щати и Англия, както имахме опция да посочим преди време в с Иван Костов. На този декор, Тръмп обръща метода на Обама - този път американците водят договарянията, а ролята на европейците е редуцирана до това да извършват постигнатите задължения. Оттук се предизвика и правенето на аналогии с конференцията в Ялта през 1945-та година, в която континентална Европа стои като мъртвец на масата, чийто крака и телеса са разпределени в областта на оперативно деяние на други хирурзи. За разлика от Ялта обаче, в тази ситуация Англия се солидизира с Европейския съюз, като Лондон води най-активната си дипломация с Брюксел от Брекзит насам. Но по този начин както Минските съглашения, изключващи Съединени американски щати и Англия, бяха несполучливи, разумно е да чакаме, че и такива, които не позволяват присъединяване на Европа и Украйна, ще имат сходна орис.

За разлика от Барак Обама, Джо Байдън показва друг метод по отношение на спора в Украйна: той не стоеше зад паравана, а излезе пред него. В допълнение, Байдън размени политиката на " водене от втора линия " с " политика на мрежата ", чиято цел бе двояка - солидаризиране на Съединени американски щати с Европа, само че и поощряване на по-голямо съдействие в защитата и сигурността сред европейските страни от НАТО. Ако Брюксел бе оценил " меката мощ " на Байдън, евентуално нямаше да изпада в обстановката да бъде обект на твърдия метод на Тръмп при стартирането на втория мандат на републиканеца. Подходите на Байдън и Тръмп по отношение на войната в Украйна обаче не са постоянно и обезателно самоизключващи се. Така да вземем за пример, те се разграничават по това, че републиканецът желае да предефинира уговорката на Съединени американски щати по отношение на сигурността и защитата на Европа и да релативизира солидарността на Вашингтон с европейската квота на НАТО. Но пък методите им си наподобяват по отношение на споделеното им схващане за нуждата Европа да влага повече в личната си сигурност. Тук може да се добави и това, че администрацията на Байдън също не поддържаше участието на Украйна в Алианса (така както то не получава утвърждение и от редица европейски държавни управления, отпред с това на настоящото немско такова).

Самата Европа се озова в обстановка на тревога (това е състояние, което датският екзистенциалист Сьорен Киркегор съпоставя с субект, който стои на ръба на скалата). Ако би трябвало да се позовем на класификацията на американския психиатър Ървин Ялом, Европейски Съюз изпитва две базови паники - от своята гибел и от заплахата да бъде изолирана. Разбира се, тук става дума за паниката от политическата гибел на Европейски Съюз, която в тази ситуация на Европа значи раздробяване на обособени районни групи и спомагателното маргинализиране на въздействието й в системата на интернационалните връзки. Това ще е положение, в което тя от ден на ден ще бъде обект на непозната воля, в сравнение с да има и постанова своята лична такава. В подтекста на изискванията на съветска хиперфагия (патологично преяждане, в тази ситуация с територии) и вятърничава американска поддръжка, това би означавало не европеизация на Украйна, а на украинизация на Европа. Другата паника, изолацията, пък поражда (геополитическа) самотност и асоциалност. В Саудитска Арабия, където през днешния ден договарят делегациите на Вашингтон и Москва, Брюксел не участва.

Руската експанзия от изток и смяната в солидарността и съдействието от Съединени американски щати са единствено мотивите за паниката на Европейски Съюз за личната му политическа гибел и изолираност. Причината е, че Брюксел прекомерно дълго не държа ориста в личните си ръце, а времето й ресурса му отиваха във воденето на дребни войни от социално-културно естество, до момента в който същинската материална такава чукаше на вратата й. Непосредствено преди Деня на благодарността, пуйката схваща, че систематичното й угояване в действителност не е целяло нейното благополучие, а това на притежателя й. Това е граничната обстановка на Карл Ясперс, в която субектът е комплициран в рисков битиен модус, дразнещ боязън и стрес.

Няма какво да избави пуйката на Талеб преди Деня на благодарността. Но макар че Европа доста наподобява на Ерих-Фромовия актуален човек - " добре сит и облечен, само че не свободен ", то за Европейски Съюз има обозрим късмет. Тъй като граничната обстановка при Ясперс води до катарзис, посредством който човек се еманципира от соматичната си вегетация, ражда се още веднъж и стартира да води достоверно битие. След капитулацията пред резигнацията при Киркегор идва скокът във вярата.

Катарзис и скок във вярата. От това има потребност Европа, с цел да не се озове на масата на День Победы.