Любопитни факти за полярната сова
Полярната бяла сова е характерен див звяр измежду полярните животни. Тя живее основно на територията на тундрата и е най-големият представител на рода на совите. Може да се открие на островите Гренландия, Нова Земя, Врангел и други
Ето още любопитни обстоятелства за полярната сова:
Kръглата ѝ глава с блестящо жълти очи, черен клюн, нежно бяло оперение с тъмни петна са част от белезите, по които елементарно можете да разпознаете тези птици. Женските имат доста повече кафяви петна по тялото, а мъжките постоянно са чисто бели. Дължимата им варира сред 52 - 71 см до 125 – 150 см с обсег на крилете.
Тежестта на женските доближава до към 3 кг, те са по-големи от мъжките. Гъстото покритие от пера в това число и по краката разрешава на тази птица да се приспособява към живота в едни от най-мразовитите места, сливайки се с околната среда през зимата на север от Полярния кръг.
Главата на бялата сова може да се върти на 270 градуса, като по този метод имат необятен набор на видимост. Заради зрителната си заостреност те са отлични ловци даже и през нощта. Слухът им също е отличен, въпреки ушите им да са покрити с гъсти пера.
За този тип птици е присъщ номадският метод на живот, защото популациите на типовете, с които се хранят, се придвижват на юг. Там те прекарват и размножителния си интервал. През март стартира сезонът на чифтосване.
Снимка: S4kk1/pixabay.com За гнездене белите сови избират места с добра видимост с непосреден достъп до до ловни територии без сняг. Гнездата си построяват върху могили и огромни скални блокове. Снасят от 5 до 15 яйца, само че поотделно, през ден или два. Приблизително към 5 седмици след снасянето се излюпват яйцата. И двамата родители пазят от хищници дребните новоизлюпени.
През размножителния интервал храната на белите сови включва дребни гризачи, само че от време на време плячката е много нищожна и може да се наложи да премине на млади яребички. Някои от по-едрите животни в менюто им са катерици, еноти, диви зайци, плъхове, къртици и други Други типове птици, които стават тяхна плячка, са разнообразни типове сови, яребици, патици, гъски, фазани, пойни птици и даже други хищни птици.
Ловът на белите сови минава в добродушно изчакване на плячката досега, в който я съзре - тогава може да я грабне както от повърността на земята, по този начин и от въздуха или водата. Тази хищна птица съумява да погълне дребните плячки едновременно - мощните им стомашни сокове разграждат месото, а костите, зъбите, козината и перата се изхвърлят към 18-24 часа след храненето посредством топчести изпражненията.
Възрастните птици са непрекъснато нащрек за всевъзможни закани, макар че този тип сови нямат доста врагове. За разлика от други типове грабливи птици, полярните сови са много по-силни, само че от време на време и те умират от други по-едри и бързи от тях.
Продължителността на живота на полярните сови е друга според от местообитанието - в природата могат да живеят до 9 години, а в плен може да бъде и до 28 години.
