Как полицията в Лос Анджелис създаде расовата война
Половин час след среднощ на 3 март 1991 година в Лос Анджелис постъпва сигнал за пийнал и рисков водач в бял Hyundai. Полицията се намесва и към 10 минути преследва автомобила, преди да успее да извърши арест. Офицерите Лорън Пауел и Тимоти Уинд са първите на мястото на престъплението, само че доста скоро са последвани и от Теодор Брисено и още двама други. По една или друга причина към 23-ма служители на реда идват на мястото, а хеликоптер продължава да кръжи над мястото на престъплението.
Зад кормилото стои Родни Кинг, в колата има още двама пасажери, които са изведени, обърнати към стената и накарани да стоят с тил, до момента в който към тях е ориентирано оръжие. Направената инспекция с дрегер демонстрира, че в кръвта на водача участва двойно повече алкохол, в сравнение с е позволено. Полицаите желаят Кинг да излезе и да застане за претършуване, само че вместо това се закача на автоматизирания колан, до момента в който излиза и застава с ръце върху колата, с цел да бъде претърсен.
Накаран да коленичи с вдигнати ръце. Вместо да извърши вярно заповедите, мъжът прави няколко несигурни крачки, които или се възприемат като дребен танц или просто в действителност са възбудени от алкохолното замайване, няма никакво значение, това е нещо, което е подразнило представителите на реда. Родни обаче не е малък и безопасен човек към 190 сантиметра и чисто тегло от 100 кг, скромният левиатан е на практика опасност за всеки човек. И по този начин откакто подвига ръце и коленичи, Родни получава електрошок. В съда ще си спомни, че е изпълнявал всички заповеди и не е имал потребност от спомагателна физическа намеса, с цел да спомага.
При опитът да му бъдат сложени белезници, Родни скача и съумява да смъкна един офицер от гърба си. Благодарение на несъответстващото държание и реакции, служителите на реда стартират да мислят, че с изключение на алкохол, в тялото на индивида участва и различен опиат. Интересен факт е, че тук на помощ се притича Джордж Холидей, който е прочут аматьор-фотограф и стартира да записва всичко на видео камера. Чува красяци, в това число и смъртните закани, записва неведнъж ударите по арестувания, летящи от всички страни. Четирима от редицата служители на реда, не стопират да се изреждат върху индивида и да не престават да го постановат.
Едва в съда ще стане ясно, че главната им цел е била да чупят кости, а не просто да „ респектират “ арестувания. 81 секунди продължава цялото изтезание. В отчета ще бъде записано, че по лицето на арестувания има леки пострадвания при до момента с асфалта. Видеото обаче ще потвърди нещо напълно друго – нанесени са най-малко 7 удара с ръка или крайник, 4 офанзиви с шокова палка – всяка с към 50 000 волта и спомагателни 56 удара с палка. След като съпротивата е пречупена, той е влачен по земята и претрупан в автомобила.
В болничното заведение потърпевшият е диагностициран с 9 фрактури на черепа, мозъчно разтърсване и перманентни пострадвания върху бъбреците, мозъка, скулите, окото, прибавят се спомагателни вреди по нервната система, които ще костват парализа на някои мускули по лицето. Разбира се, версиите постоянно ще бъдат разнообразни за двете страни, само че съгласно управляващите, Кинг е лежал няколко пъти в пандиза, сега бил изцяло незает строителен служащ и от време на време карал такси, на независимост и под гаранция за въоръжен грабеж.
Полицаите декларират, че автомобилът му се е движал с съвсем 200 км/ч и на практика били принудени да подхващат сходни дейности. Опозицията обаче е на мнение, че полицията не можела да има тази информация, когато е правила този арест – за какво не е ясно. Автомобилът не може да вдигне тази скорост по публични документи. Освен това след задържането не е изработен тест за опиати, а едвам по-късно излиза наяве, че в тялото му има алкохол и следи от марихуана.
Униформените не карат арестувания в болница, както се изисква, а го водят в сектора като трофей. До този миг никой не знае, че Джордж Холидей има видео запис на цялата преживелица. На 4 март видеолюбителят звъни в полицията и декларира, че има доказателства по отношение на ареста, там учтиво му е декларирано да си гледа работата. След това се пробва да продаде записа на телевизия KTLA за 500 $. CNN също се снабдява с копие и доста скоро съвсем всяка телевизия демонстрира много притеснителните фрагменти. Бомбата е хвърлена, мненията политат като кинжали към полицията, а най-важното е, че някой отбелязва по какъв начин офицерите все по-често употребяват разнообразни хватки за душене, костващи живота на арестуваните.
Събитието се случва в град, който от ден на ден афро-американци откриват работа и се снабдяват с жилища. Голяма част от тях стартират да обосновават своя лична квартална зона, в която да живеят и доста скоро дребните общества се сплотява в едно – South Central. Убежище намират и латино-американците. Всеки град е подвластен от стопанската система и когато галактическата промишленост стопира да създава елементи, някои хора губят своята работа, автомобилните компании се местят, а с намаляването на военните запаси по време на Студената война, обществото доста стартира да усеща възходящото напрежение.
Статистически видяно, смяната на промишлеността доста покачва рейтинга на безработица, а във въпросния квартал той доближава към 50% – затова идва и времето на престъпност и най-различни кражби. И с тази къса информация би трябвало да обърнем внимание на идващите дейности. Видеото основава задоволително напрежение, обществото желае правдивост, а най-различни представители откриват поле за изява. Съдебното дело се преглежда в Сими Валей, където към 66% от жителите са бели и представители на междинната класа, а количеството афро-американци е едвам 2%. Това е местоположението, в която живеят най-вече служители на реда. Журито е бързо квалифицирано от 10 бели души, един латиноамериканец и една азиатка.
Интересен факт е, че юристите на обвинените избират доста забавна тактика – вместо да скрият колкото се може обстоятелствата, те пускат видето на господин Холидей неведнъж, с цел да притъпят резултата. Намира се специалист, който да изясни, че всеки идващ удар е провокиран от жертвата. В 3 часа и 15 минути на 29 април 1992 година журито излиза с решение – представителите на реда са изцяло почтени. Една неволя в никакъв случай не идва сама. Когато Кинг е задържан и обичай, 15-годишната афро-американка Латиша Харлинс е простреляна от корейски притежател на магазин, който почнал от спор за портокалов сок.
Сун Я Ду е е наказан на санкция от 500 $, пробация и към 400 часа публично потребен труд. 5 дни по-късно се документира нов случай на полицейско принуждение. Излиза ново видео на афро-американец, работещ в полицията, който е изваден от колата си през прозореца, до момента в който не е на работа. Оказва се, че сътрудниците му от Лонг Бийч не съумели да го разпознаят. Удоволствието от разразяващоти се принуждение се равнява на сумата от към 20 милиона $, изплатени от общината за полицейско принуждение. Редица поданици подават тъжби и откакто имат неуспорими доказателства, получават постоянни компенсации.
Рецептата за бурята е подготвена и се оказва, че неналичието на присъда и правдивост ще се трансформира в последната искра в резервоара. Протестите ескалират и мнозина избират да изразят публично мнение с добър остарял протест и голяма доза принуждение. Пожарите стартират да избухват един след различен, полицейските ръководства стават обект на ползи и струпващите се поданици стартират да прекатурват коли, да рисуват графити и да мислят още доста други вандалски прояви. Полицията обаче не отвръща на удара. Те чакат отговор от политиците, като че ли те би трябвало да намерят решение за всички неверни решения, взимани до този миг от представителите на реда. На някои основни булеварди афро-американци стартират да вадят хора от колите им и да ги постановат по този начин, както законът се е стоварвал върху тях. Дали жертвите са създали нещо – не. Лудостта на едно общество може да се прояви в най-различни крайности.
Покрай всички потърпевши е и водач на камион – Реджиналд Дени. Той минавал около зоната на митинга с лопата, без да осъзнава какво се случва. В резултат на това е пребит от протестиращите, които решили да изполват тухли, джанта на гума, пожарогасител и всичко, което им попада в ръцете. Какво е закононарушението на Реджи? Грешният маршрут към дома. Протестът продължава в идващите няколко дни и заличаването се среща все по-често, генерирайки вреди от близо няколко милиарда.
Повече от 50 индивида умират. Кварталът на подтиснатите излиза и стартира да прави най-различни кражби, минава безкомпромисно през всеки магазин. Горят къщи, коли, заведения и всичко, което може да се възпламени. Разбира се, приказва се за расизъм и тъждество, само че протестиращите атакува най-вече бизнесите на бели хора. Иронията на ориста се показва във обстоятелството, че без значение от цвета на кожата, всяка страна се ръководи от едно и също полицейско ръководство. На въпросът, за какво се унищожават магазини, отговорът е, че това е наказването за прекомерно скъпите артикули в него.
Очевидно е, че когато не се заплащат, протестиращите нямали нищо срещу да се оборудват. Вниманието било ориентирано към корейския квартал, където към 2300 бизнеса се излагат на доста сериозен риск и генерираните вреди там възлизат на повече от 400 милиона $. Собствениците на магазини се въоръжават и се пробват да се противопостяват на бесовете. До края на май е разрешено на жителите да показват публичното си мнение, възползвайки се от беззаконието. След това обстановката се трансформира с идването на Националната армия. Всички желаят шефа на полицията в Лос Анджелис да напусне, което се случва след няколко месеца.
През август 4-мата служители на реда са наказани с нарушение на гражданските права, година по-късно Поуел и Куун са приети за отговорни и получават присъда от 30 месеца в пандиза. Полицията в града подхваща нови маневри за заздравяването на раните с вярата, че жителите ще усетят покаянието, само че вредата към този момент е направена. Родни Кинг написа своите записки, взе участие в разнообразни телевизионни излъчвания и осребява всеки вероятен чек, който ще му донесе несъмнено внимание.
Самият той моли протестиращите да приключат с обирите на 3-я ден от митингите. След това се отдава на опиатите и през 2012 година е открит удавен в басейн, откакто е приел коктейл от вещества. За страдание историята постоянно се повтаря и най-сетне страдат тези, които нямат нищо общо със случая, те попадат под ударите на обезумяло общество, чийто зложелател е всеки друг от тях. Равенството, за което се приказва е невероятно да се реализира, само че дано не забравяме, че самият Томас Джеферсън е обърнал внимание на този акт преди повече от век с думите:
„ Демокрацията стопира да съществува, когато започнеш да взимаш от тези, които желаят да работят и го даваш на тези, които не желаят. “
Не би трябвало да забравяме, че полицията в Съединени американски щати се счита за последната опция на хората, които не са съумели да намерят каквато и да е друга реализация. Комбинация от този тип на финала води до ексцесии, които на практика не трябва да се повтарят и в никакъв случай не приключват позитивно. Заключението в този случай може да бъде единствено едно:
Не търсете победител, подобен в никакъв случай няма!
