Кран клан недоклан
Полицията към момента не е задържала никого за палежа на крана, който трябваше да демонтира паметника " 1300 години България "
Още по тематиката
Темите, които раздрусват българския Фейсбук, рядко траят повече от кофичка сладолед под лятно слънце, само че пък градусът на полемиките постоянно е толкоз висок, че се горят другарства, разрушават се репутации и се събарят престижи. В окото на тазседмичната Фейсбук стихия още веднъж беше паметникът " 1300 години България " край НДК. След " светещите очи " на цар Самуил това е монументът, който разпали най-вече вербални идеологически, експертни и цивилен борби.
И разбираемо - противен, олющен, рисков - той е обраснал с толкоз спорни смисли, които ни припомнят, че нямаме консенсус като общество какво да вършим с близкото си минало, по какъв начин да го мислим и помним, по какъв начин да се помирим с него.
В съответен мотив за разгорещяването на пристрастеностите се трансформира палежът на крана, който извършваше демонтажа на паметника по решение на Столична община в нощта против неделя. Анонимната вандалистка демонстрация, която към момента се проверява от полицията, докара до краткотрайното прекъсване на работата по премахването на монумента. До този миг съпротивата против събарянето му се случваше единствено под формата на мирни митинги и писма на общински съветници от Българска социалистическа партия, левичари и професионални гилдии на архитекти и художници.
Защитниците на паметника бързо се разграничиха от вандализма, само че масло в огъня хвърли журналистът от БНР и един от деятелите на кръга към списание a-specto Петър Волгин, който в персоналния си Фейсбук профил поддържа повреждането на крана. Според него " това е законен акт на опозиция против незаконните дейности на управляващите в София ". След това и маргиналната организация " Съюз на комунистите в България " назова подпалването на крана " акция против експлоататорската капиталистическа система " и добави, че прави оценка " младежкия възторг, неотстъпчивост и революционен дух, довели до палежа над частнокапиталистическия кран, квалифициран за унищожаване на паметника пред НДК ".
Очаквано, думите на Волгин провокираха по-широк отзив. От уеб страницата " Мисълъ ", в който пишат създатели от близкия до ГЕРБ Институт за дясна политика, започнаха подписка за незабавното уволняване на журналиста от БНР с аргумента, че запалването на крана е " демонстрация на тероризъм ", а публичното радио се устоя с пари от налозите на всички жители. Телевизионният водещ и някогашен политик Емил Кошлуков също от трибуната на Фейсбук пък съобщи, че за думите на Волгин е редно да реагират не БНР и Съвет за електронни медии, а Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. " Ако обществените персони приканват към нарушение на законите, това е доста тъпо. Обаче е и незаконно ", написа той.
А политологът Огнян Минчев добави още щипка пипер към към този момент подлютения спор: " Това изявление е добър мотив да си напомним, че крайното левичарство е елементарен бизнес - и то не по-лош от останалите... В празната лява ниша предприемчиво се настаниха хора като Волгин, които вършат сполучлив бизнес с левичарското говорене.
Бизнесмените ще ги познаете по това, че съчетават " потребното с приятното " - комбинират несъвместими в естествена политическа среда възгледи и пристрастия. От една страна, те са " коренно леви " - поддържат вандалите в Хамбург и край паметника на НДК, а от друга - поддържат въодушевено архиконсервативната, в действителност ретроградна, великодържавна политика на Путин.
В отбрана на Волгин разгорещено скочи депутатът от Българска социалистическа партия Александър Симов, който сподели, че в случай че Волгин е терорист, задето утвърждава палежа на крана, то журналистът от Българска национална телевизия, който написа, че желае да пусне неутронна бомба на Бузлуджа, би трябвало да бъде съден в Хага като всеобщ палач. Депутатът реферира към случай от 2013 година, когато в разгара на митингите против държавното управление на Орешарски (БСП и ДПС) спортният публицист Камен Алипиев фактически разгласява подобен статус, за който обаче бързо се извини обществено.
В същото време Българска социалистическа партия като партия в публично известие осъди проявата на вандализъм и изрази вяра, че причинителите ще бъдат открити и ще понесат отговорност. А управлението на публичното радио пък се разграничи от своя чиновник Петър Волгин, като написа, че само той носи моралната и юридическата отговорност за думите си.
Поука от цялата история няма. Защото това е следващият проблем, по който разнообразни цивилен групи водят партизански войни едни против други в обществените мрежи, а статуквото ги гледа в профил предостатъчно и почесва огромното си корупционно шкембе.
Или както заключи социологът от " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов също в персоналния си Фейсбук профил: " Изумен съм що за черно-бял спор върви из мрежата. Актът със запалването, който не може да бъде толериран, очевидно се употребява за нажежаване, сгъстяване на двете позиции и връщане на дебата към неуместната ос " комунисти против антикомунисти ". Това е неуместно и чак е учудващо по какъв начин се хващат на тази въдица и едните авторитетни в обществената мрежа, и другите ".
Още по тематиката
Темите, които раздрусват българския Фейсбук, рядко траят повече от кофичка сладолед под лятно слънце, само че пък градусът на полемиките постоянно е толкоз висок, че се горят другарства, разрушават се репутации и се събарят престижи. В окото на тазседмичната Фейсбук стихия още веднъж беше паметникът " 1300 години България " край НДК. След " светещите очи " на цар Самуил това е монументът, който разпали най-вече вербални идеологически, експертни и цивилен борби.
И разбираемо - противен, олющен, рисков - той е обраснал с толкоз спорни смисли, които ни припомнят, че нямаме консенсус като общество какво да вършим с близкото си минало, по какъв начин да го мислим и помним, по какъв начин да се помирим с него.
В съответен мотив за разгорещяването на пристрастеностите се трансформира палежът на крана, който извършваше демонтажа на паметника по решение на Столична община в нощта против неделя. Анонимната вандалистка демонстрация, която към момента се проверява от полицията, докара до краткотрайното прекъсване на работата по премахването на монумента. До този миг съпротивата против събарянето му се случваше единствено под формата на мирни митинги и писма на общински съветници от Българска социалистическа партия, левичари и професионални гилдии на архитекти и художници.
Защитниците на паметника бързо се разграничиха от вандализма, само че масло в огъня хвърли журналистът от БНР и един от деятелите на кръга към списание a-specto Петър Волгин, който в персоналния си Фейсбук профил поддържа повреждането на крана. Според него " това е законен акт на опозиция против незаконните дейности на управляващите в София ". След това и маргиналната организация " Съюз на комунистите в България " назова подпалването на крана " акция против експлоататорската капиталистическа система " и добави, че прави оценка " младежкия възторг, неотстъпчивост и революционен дух, довели до палежа над частнокапиталистическия кран, квалифициран за унищожаване на паметника пред НДК ".
Очаквано, думите на Волгин провокираха по-широк отзив. От уеб страницата " Мисълъ ", в който пишат създатели от близкия до ГЕРБ Институт за дясна политика, започнаха подписка за незабавното уволняване на журналиста от БНР с аргумента, че запалването на крана е " демонстрация на тероризъм ", а публичното радио се устоя с пари от налозите на всички жители. Телевизионният водещ и някогашен политик Емил Кошлуков също от трибуната на Фейсбук пък съобщи, че за думите на Волгин е редно да реагират не БНР и Съвет за електронни медии, а Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. " Ако обществените персони приканват към нарушение на законите, това е доста тъпо. Обаче е и незаконно ", написа той.
А политологът Огнян Минчев добави още щипка пипер към към този момент подлютения спор: " Това изявление е добър мотив да си напомним, че крайното левичарство е елементарен бизнес - и то не по-лош от останалите... В празната лява ниша предприемчиво се настаниха хора като Волгин, които вършат сполучлив бизнес с левичарското говорене.
Бизнесмените ще ги познаете по това, че съчетават " потребното с приятното " - комбинират несъвместими в естествена политическа среда възгледи и пристрастия. От една страна, те са " коренно леви " - поддържат вандалите в Хамбург и край паметника на НДК, а от друга - поддържат въодушевено архиконсервативната, в действителност ретроградна, великодържавна политика на Путин.
В отбрана на Волгин разгорещено скочи депутатът от Българска социалистическа партия Александър Симов, който сподели, че в случай че Волгин е терорист, задето утвърждава палежа на крана, то журналистът от Българска национална телевизия, който написа, че желае да пусне неутронна бомба на Бузлуджа, би трябвало да бъде съден в Хага като всеобщ палач. Депутатът реферира към случай от 2013 година, когато в разгара на митингите против държавното управление на Орешарски (БСП и ДПС) спортният публицист Камен Алипиев фактически разгласява подобен статус, за който обаче бързо се извини обществено.
В същото време Българска социалистическа партия като партия в публично известие осъди проявата на вандализъм и изрази вяра, че причинителите ще бъдат открити и ще понесат отговорност. А управлението на публичното радио пък се разграничи от своя чиновник Петър Волгин, като написа, че само той носи моралната и юридическата отговорност за думите си.
Поука от цялата история няма. Защото това е следващият проблем, по който разнообразни цивилен групи водят партизански войни едни против други в обществените мрежи, а статуквото ги гледа в профил предостатъчно и почесва огромното си корупционно шкембе.
Или както заключи социологът от " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов също в персоналния си Фейсбук профил: " Изумен съм що за черно-бял спор върви из мрежата. Актът със запалването, който не може да бъде толериран, очевидно се употребява за нажежаване, сгъстяване на двете позиции и връщане на дебата към неуместната ос " комунисти против антикомунисти ". Това е неуместно и чак е учудващо по какъв начин се хващат на тази въдица и едните авторитетни в обществената мрежа, и другите ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ