Проф. Фотев: Самоокайване, вайкане, ръмжене. Народът ни е сякаш безхарактерен
Политиците били неприятни. А гласоподавателите - вода ненапита. Самоокайване, тюхкане, вайкане. И ръмжене. Възниква усещането, че народът е слабохарактерен, твърди проф. Георги Фотев. Ето какво още споделя социологът пред.
Проф. Фотев, какво беше посланието на гласоподавателя към политическата класа в една година, в която имаше три парламентарни вота?
- Това е сладкодумен симптом за фундаменталната рецесия на демокрацията. Тя не е единствено у нас, само че се демонстрира по разнообразни способи. Всички знаят през каква турбуленция минаха и не престават да минават политическите процеси - да вземем за пример в Съединените щати, люлката на модерната народна власт. Важно е да се разбере по какъв начин се стигна до рецесията. А и наподобява, че тя ще продължи. Една от основните аргументи е възходящата комплексност на обществата.
Принципите на демокрацията и политическото тъждество влизат в бездънен спор с модерната меритокрация - т.е. с правилото за подготвеност. Един от методите за ръководство на рецесията е перманентното просвещаване в изменящите се многоизмерни контексти на функциониращата народна власт. Жизнено належащо е непрестанното повишение на политическата просвета.
До преврата на 9 септември 1944 България минава през извънредно трагични обществени и политически ексцесии. Кратки са интервалите на обикновено демократично развиване. А с удушаването на достоверната народна власт. Изправени сме пред две доста значими исторически и стратегически задания. Това е грижата за построяването на модерна съответна политическа просвета и на демократичните институции.
Никога в историята си не сме имали шанса да сме на удобен път за самоутвърждаване като народ и нация. Най-после имаме подобен късмет: България е част от Европейския съюз и член на НАТО.
А за какво повече от три десетилетия българската народна власт стои прикована към юношеството и занапред се постанова да приказваме за основаване на развити демократични институции?
- Обществото ни не е внимателно към демагозите, към тези, които дават обещания и не ги извършват. Дори казусът " корупция " се банализира дотам, че България се намира като че ли в обаян кръг. Размерите на това събитие навяват тъга и яд.
Но у нас постоянно има хора, които не мирясват да сеят нездравословен песимизъм. Те са безсмъртните ангели, които провиждат непознатите недостатъци. Не можем да останем в това, което назовавам българската потиснатост в книгата ми " Българската потиснатост ". Политиците, които избират, били неприятни. Избирателите - вода ненапита. Самоокайване. Тюхкане, вайкане. И ръмжене. Създава се усещането, че народът е слабохарактерен, а гражданското схващане е в заспалост.
Нихилизмът е скучен. Вместо отчаяние е нужна всеобща неотстъпчивост против корупцията. Просто е.
Каква е траекторията на развиване на публичния спор, на взаимоотношението сред медии, политически анализатори, социолози и публика? Доколко е здравословна обществената среда в България?
- Винаги съм се въздържал и съм бил деликатен, когато разясня този въпрос. В медиите нещата са доста комплицирани. В рецензията си човек би трябвало да бъде обективен и деликатен. Журналистиката е извънредно сложна специалност - Макс Вебер споделя, че е една от най-трудните. Тя би трябвало да отговори на потребностите на деня, само че и да не изтърве необятния небосвод, огромната вероятност.
Отговорността на тези, които имат достъп до обществения конгрес на обществото, и на тези, които са се посветили на такава активност, е голяма. И тя от ден на ден ще нараства. Политическият факт, който не участва в медиите, не съществува.
Медиите са станали освен това от четвърта власт. Те построяват легенди и унищожават облици.
Може да се разчита на вътрешния регулатив на участниците в публичния конгрес на политическото общество, на съвестта и имунната система против злоупотребите в обществото. Ситуацията на цифровата ера е невиждана в историята на човечеството - това е напълно нова действителност. Медиите не са към този момент посредник в обществото, а станаха политически сътрудник, независима безотговорна политическа мощ. Няма кой да ги разобличи. Аз не знам какво да се прави.
А до каква степен сполучливи бяха опитите на българското общество да се отърси от демоните на предишното?
- Неуспешни са. Колапсът на тоталитарно-комунистическата система е епохално събитие, само че в България се потегли по линия на доста незадълбочено, дори примитивно отношение към тази тема. Ялов антикомунизъм. Обществото ни е надълбоко повредено. Провален опит да се отвържем от предишното. Нито имаше интерес, нито тласък за проучване на тази огромна национална покруса, която не е единствено наша. Човечеството ще заплаща за този неуспех.
Не недооценявам дисидентските придвижвания, само че не те взеха решение въпроса. И в България, и в Германия, и в Съветския съюз тоталитарно-комунистическата система угасна от единствено себе си и колабира - тук аз използвам понятието " имплозия ". Това се случва за пръв път. Ако се беше тръгнало по различен метод, щеше да бъде унищожено човечеството.
Кое взе превес в последните 30-ина години - опитът за рационализация или носталгията към предишното и историята?
- В навечерието на колапса на комунистическия режим Българска комунистическа партия има към 1 милион членове. Не може да се борави с всеобщи стигматизации, както се потегли у нас. Бил съм репресиран от комунистическия режим, само че и спасяван от членове на партията. Знам доста други сходни истории. Тогава можеше да ти помогне единствено партиец - в случай че се застъпи за теб някой различен, можеше да стане и по-лошо. Едни стават свободни, други остават свързани с предишното.
Няма по какъв начин всички в една тоталитарна страна да са герои. Българският тоталитаризъм има една доста основна специфичност. Ако прегрешиш, преследват околните ти до девето коляно. Това е извънредно нечовечен и безчовечен механизъм за послушание. Аз не знам някъде другаде да е бил толкоз яростен. Въпросът изисква особено проучване и познаване на генеалогията на този механизъм на властване.
На първите избори в селата и в по-малките градове хората всеобщо се опасяваха. В огромните градове има анонимност, която защищава. Зад паравана за гласоподаване в действителност си самичък, само че си живял в общество, в което знаят по незнайно какви способи и майчиното ти мляко. Нашите избори не бяха нито като в Чехословакия, нито като в Полша, нито сравними с някоя друга страна. Чак след злополуката при Виденов в България стана допустимо да се вършат промени.
Искам като народ и изключително като интелигенция да имаме качеството, наречено геройство, желая да имаме темперамент. Да се надигнем и да забележим всичките си провали, заблуди и неправилни решения. С изключение на влизането ни в Европейски Съюз и в НАТО, в историята сме правили все неправилен избор. Не сме се учили от своите провали. Потискащо е други да ни освобождават и все да ни оказват помощ. Тези исторически обстоятелства ме натъжават. Но нямам право да приказвам по този начин, ще настъпи прелом. Когато нещата наподобяват безнадеждно, най-ценна е вярата.
Проф. Фотев, какво беше посланието на гласоподавателя към политическата класа в една година, в която имаше три парламентарни вота?
- Това е сладкодумен симптом за фундаменталната рецесия на демокрацията. Тя не е единствено у нас, само че се демонстрира по разнообразни способи. Всички знаят през каква турбуленция минаха и не престават да минават политическите процеси - да вземем за пример в Съединените щати, люлката на модерната народна власт. Важно е да се разбере по какъв начин се стигна до рецесията. А и наподобява, че тя ще продължи. Една от основните аргументи е възходящата комплексност на обществата.
Принципите на демокрацията и политическото тъждество влизат в бездънен спор с модерната меритокрация - т.е. с правилото за подготвеност. Един от методите за ръководство на рецесията е перманентното просвещаване в изменящите се многоизмерни контексти на функциониращата народна власт. Жизнено належащо е непрестанното повишение на политическата просвета.
До преврата на 9 септември 1944 България минава през извънредно трагични обществени и политически ексцесии. Кратки са интервалите на обикновено демократично развиване. А с удушаването на достоверната народна власт. Изправени сме пред две доста значими исторически и стратегически задания. Това е грижата за построяването на модерна съответна политическа просвета и на демократичните институции.
Никога в историята си не сме имали шанса да сме на удобен път за самоутвърждаване като народ и нация. Най-после имаме подобен късмет: България е част от Европейския съюз и член на НАТО.
А за какво повече от три десетилетия българската народна власт стои прикована към юношеството и занапред се постанова да приказваме за основаване на развити демократични институции?
- Обществото ни не е внимателно към демагозите, към тези, които дават обещания и не ги извършват. Дори казусът " корупция " се банализира дотам, че България се намира като че ли в обаян кръг. Размерите на това събитие навяват тъга и яд.
Но у нас постоянно има хора, които не мирясват да сеят нездравословен песимизъм. Те са безсмъртните ангели, които провиждат непознатите недостатъци. Не можем да останем в това, което назовавам българската потиснатост в книгата ми " Българската потиснатост ". Политиците, които избират, били неприятни. Избирателите - вода ненапита. Самоокайване. Тюхкане, вайкане. И ръмжене. Създава се усещането, че народът е слабохарактерен, а гражданското схващане е в заспалост.
Нихилизмът е скучен. Вместо отчаяние е нужна всеобща неотстъпчивост против корупцията. Просто е.
Каква е траекторията на развиване на публичния спор, на взаимоотношението сред медии, политически анализатори, социолози и публика? Доколко е здравословна обществената среда в България?
- Винаги съм се въздържал и съм бил деликатен, когато разясня този въпрос. В медиите нещата са доста комплицирани. В рецензията си човек би трябвало да бъде обективен и деликатен. Журналистиката е извънредно сложна специалност - Макс Вебер споделя, че е една от най-трудните. Тя би трябвало да отговори на потребностите на деня, само че и да не изтърве необятния небосвод, огромната вероятност.
Отговорността на тези, които имат достъп до обществения конгрес на обществото, и на тези, които са се посветили на такава активност, е голяма. И тя от ден на ден ще нараства. Политическият факт, който не участва в медиите, не съществува.
Медиите са станали освен това от четвърта власт. Те построяват легенди и унищожават облици.
Може да се разчита на вътрешния регулатив на участниците в публичния конгрес на политическото общество, на съвестта и имунната система против злоупотребите в обществото. Ситуацията на цифровата ера е невиждана в историята на човечеството - това е напълно нова действителност. Медиите не са към този момент посредник в обществото, а станаха политически сътрудник, независима безотговорна политическа мощ. Няма кой да ги разобличи. Аз не знам какво да се прави.
А до каква степен сполучливи бяха опитите на българското общество да се отърси от демоните на предишното?
- Неуспешни са. Колапсът на тоталитарно-комунистическата система е епохално събитие, само че в България се потегли по линия на доста незадълбочено, дори примитивно отношение към тази тема. Ялов антикомунизъм. Обществото ни е надълбоко повредено. Провален опит да се отвържем от предишното. Нито имаше интерес, нито тласък за проучване на тази огромна национална покруса, която не е единствено наша. Човечеството ще заплаща за този неуспех.
Не недооценявам дисидентските придвижвания, само че не те взеха решение въпроса. И в България, и в Германия, и в Съветския съюз тоталитарно-комунистическата система угасна от единствено себе си и колабира - тук аз използвам понятието " имплозия ". Това се случва за пръв път. Ако се беше тръгнало по различен метод, щеше да бъде унищожено човечеството.
Кое взе превес в последните 30-ина години - опитът за рационализация или носталгията към предишното и историята?
- В навечерието на колапса на комунистическия режим Българска комунистическа партия има към 1 милион членове. Не може да се борави с всеобщи стигматизации, както се потегли у нас. Бил съм репресиран от комунистическия режим, само че и спасяван от членове на партията. Знам доста други сходни истории. Тогава можеше да ти помогне единствено партиец - в случай че се застъпи за теб някой различен, можеше да стане и по-лошо. Едни стават свободни, други остават свързани с предишното.
Няма по какъв начин всички в една тоталитарна страна да са герои. Българският тоталитаризъм има една доста основна специфичност. Ако прегрешиш, преследват околните ти до девето коляно. Това е извънредно нечовечен и безчовечен механизъм за послушание. Аз не знам някъде другаде да е бил толкоз яростен. Въпросът изисква особено проучване и познаване на генеалогията на този механизъм на властване.
На първите избори в селата и в по-малките градове хората всеобщо се опасяваха. В огромните градове има анонимност, която защищава. Зад паравана за гласоподаване в действителност си самичък, само че си живял в общество, в което знаят по незнайно какви способи и майчиното ти мляко. Нашите избори не бяха нито като в Чехословакия, нито като в Полша, нито сравними с някоя друга страна. Чак след злополуката при Виденов в България стана допустимо да се вършат промени.
Искам като народ и изключително като интелигенция да имаме качеството, наречено геройство, желая да имаме темперамент. Да се надигнем и да забележим всичките си провали, заблуди и неправилни решения. С изключение на влизането ни в Европейски Съюз и в НАТО, в историята сме правили все неправилен избор. Не сме се учили от своите провали. Потискащо е други да ни освобождават и все да ни оказват помощ. Тези исторически обстоятелства ме натъжават. Но нямам право да приказвам по този начин, ще настъпи прелом. Когато нещата наподобяват безнадеждно, най-ценна е вярата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ