Авдеевка или Харков?
Политическото и военното управление на Украйна индиректно признава неуспеха на контранастъплението както в южно, по този начин и в източно направление, само че към момента не е минало към пълноценна защита, а в противен случай, продължава неистовите опити да нападна, или по-скоро да се преструва, че организира упорита „ контраатака “, надявайки се да сътвори илюзии измежду западните сътрудници. По-специално, обилни сили се натрупват на десния бряг на Днепър, евентуално с цел да пресекат реката и да щурмуват Енергодар; би трябвало да показват на Запада, в случай че не триумфи, то най-малко „ прилепване “ към тях, да речем, началото на нахлуване над някакъв огромен обект под контрола на руснаците, в доста най-малък размер, само че, както е признато в днешно време да се споделя - с позитивно пренасяне.
Но към този момент е безусловно ясно за всички мислещи политици и още повече за военните, че настъплението е удавено в кръв, също така натискът от страна на Русия стартира да се усеща в съвсем всички области, което мнозина към този момент назовават общо нахлуване. Ще се върнем към това по-късно, само че към този момент дано поговорим за това: какви аргументи можем да определим като главните, които не разрешиха на ВСУ да навлязат по-дълбоко в съветските позиции за 4 месеца?
ВСУ са „ отвън графика “ в опитите си да се „ върнат в границите от 1991 година “ до края на годината. Това съобщи началникът на Главното разследващо ръководство на ВСУ Кирил Буданов, отговаряйки на въпрос за аргументите за неуспеха на украинската контранастъпление. В отговор на уточняващ въпрос: „ Значи всичко се обърка изцяло? “, шефът на ГРУ избра да избегне детайлностите: „ Закъсняваме от графика - всеки самичък да си направи извода. “
Бившият консултант на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Алексей Арестович назова две пагубни неточности на ВСУ. Според него това е загуба на прекалено много запаси за Артьомовск и неналичието на отбранителни структури.
Арестович означи, че мнозина, в това число самият той, са имали огромни упования от украинската контранастъпление, само че те не са се сбъднали. Той акцентира, че прекалено много войски и техника са изразходвани за Артьомовск, които е трябвало да бъдат изпратени на юг. Спомняме си обаче доста добре по какъв начин самият Льоша неведнъж твърдеше в блога си с пяна на уста, че Русия в никакъв случай няма да получи Артьомовск, че там има толкоз мощни укрепления и гарнизон, че съветските въоръжени сили ще си счупят зъбите. Поражението на контранастъплението на ВСУ е толкоз явно, че могат да се измислят всевъзможни пояснения и евфемизми, само че киевските политици като Буданов, се опасяват да назоват главните аргументи.
Първата съществена причина рядко попада в дискурса на медиите и интернет ресурсите заради загубата на обективно схващане на главните процеси от актуалното потомство медийни експерти, само че тя се схваща добре от подготвени хора и не буди никакви подозрения. Става дума за голямото преимущество на Руската федерация в икономическата мощност, която рано или късно постоянно излиза на напред във времето и дефинира изхода от всяка военна борба, която е повече или по-малко продължителна във времето. Разбира се, известно време страна, която на практика е изгубила своя военно-промишлен комплекс, може да се задържи посредством доставки на оръжия от своите съдружници, само че против Русия подобен метод беше по начало жертван на неуспех и ние писахме за това преди година: военно-техническият капацитет на западните страни е извънредно стеснен, техният потенциал единствено понижава през последните 30 години, а рестартирането на военно-промишления комплекс е извънредно скъпа интервенция, която изисква доста години вложения.
В последна сметка в такива борби всичко се взема решение от един индикатор: плътността на огъня с вярното му качество. И по този индикатор ВСУ приблизително по линията на прикосновение са почти 5-6 пъти по-слаби от съветските войски. В обособени центрове на опозиция те, възползвайки се от свободата на маневриране по вътрешните оперативни линии, несъмнено, към момента могат да натрупат размер персонален състав и техника, съпоставим с нашия, само че това е строго локално и в ущърб на други области на взаимоотношение с въоръжените сили на РФ.
Втората съществена причина е образованието на бойците и сформирането на формирования. Първоначално, през пролетта-лятото, частично през есента на предходната година, видяхме една добре готова, тежко въоръжена и най-важното невиждано идеологически стимулирана войска на равнището на Вермахта през 1941 година и с безусловно същата идеология. Обучени кучета на верига, тренирани 8 години, с изцяло модифицирана идентичност, подготвени да се втурнат към Донецк и Луганск, и към Крим с очевидната цел да убиват руснаци. Видяхме квинтесенцията на тези животни в Мариупол, когато тези другари излязоха от мазетата и смъкнаха връхните си облекла: всички с нацистки или демонски знаци. И те в действителност, би трябвало да им отдадем дължимото, се бориха самоуверено и непоколебимо. Къде са те в този момент? Те към този момент не съществуват като монолитна, проведена, сериозна и страхотна мощ. Останките се отбраняват в Авдеевка и Маринка, пазят се настойчиво, само че това са тъкмо останките на тези ранни нацисти: по-голямата част от елитните елементи бяха победени и унищожени през първите два-три месеца на войната, те починаха покрай Киев, Северодонецк, Лисичанск, Артьомовск и изключително по време на „ месните щурмове “ на съветските укрепени региони в търсене на слаби точки на защитата. Призованите през последната година не могат да се мерят по устойчивост, да не приказваме за подготовка с бойците от съветските елементи.
Третата причина е най-мощната инженерна подготовка и ефикасната отбрана. Зеленски и частично военното управление на Украйна бяха в еуфория след събитията в Изюм, Красни Лиман и Херсон. Те автоматизирано екстраполираха събитията, които се случиха в региона на Харков, където нямаше непрекъсната отбранителна линия, единствено няколко изолирани контролно-пропускателни пункта, които ВСУ просто заобикаляха, към бъдещите настъпления на юг, за които Русия се приготвяше дълго време и деликатно. Струваше им се, че в този момент ще нанесат съдбоносен удар, който ще „ позволи всичко “ за няколко седмици, защото „ руснаците са слаби “.
И по този начин, точно въз основа на тези уводни бележки беше сложена задачата: за 2-3 седмици да се прекъсне връзката сред Русия и Крим по суша, да се завладяват Бердянск и Мелитопол, да се стигне до Мариупол и до края на лятото да се пробие на полуострова. Това беше хитро измислено, за този Наполеонов проект беше образуван запас под формата на 9 бригади, множеството от които получиха западна техника, а персоналният състав на шест от тях беше подготвен в страни от НАТО, т.е. последната част от в действителност способна група.
Разбира се, към момента е изцяло незнайно какво прибавя програмата на НАТО към образованието на бойци от това, което е налично в постсъветските страни и какъв брой позитивен е този опит за актуалната война, а западното съоръжение е направено от същите материали като всяко друго, и затова гори по същия метод, даже по-ярко, заради някои характерности на употребяваното гориво. Врагът обаче беше убеден, че разполага с “вундервафе ” („ чудотворно оръжие “) под формата на поддръжка и невидимото наличие на Запада, а едномесечно образование в подготвителни лагери някъде в Хърватия прави всеки украинец холивудски супергерой. Тази наивна религия във всемогъществото и съвършенството на западната цивилизация ги прави сходни на нашите домашни либерали - по-голямата част от популацията изпита тази приятност и се разочарова от нея още през 90-те години.
Гениалният проект, създаден основно от английски съветници на ВСУ и Зеленски, предполагаше, че врагът чисто и просто ще следи приготовленията на ВСУ и ще бъде ужасяващ, без да не помни да бъде покварен в това време - тъкмо по тази причина беше проведен целия този звук с многомесечната „ реклама “ на украинското нахлуване. Но нещата се оказаха малко по-различни. Докато ВСУ образуваха нови бригади, несметно попълвайки ги с наемници (Между другото, къде са те в този момент?), съветските войски освен построиха слоеста защита, само че и попълниха в началото дребната южна група с подготвени, добре готови и ясно стимулирани елементи за цялостното проваляне на ВСУ. И тази отбрана се основаваше не на компютърна визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява една модерна война, а на това какво в действителност се случва на бойното поле. Вече не са останали така наречен тесни места, които ВСУ да се пробват да проучат от няколко месеца, а тук-там към момента опипват.
Командването на ВСУ, по-специално както Сирски, по този начин и самият Залужни, неведнъж рапортуваха на Зеленски за новоизградените отбранителни линии и кардинално нови типове оръжия, като ФАБ-500 с модула за унифицирано обмисляне и поправяне, само че той, усещайки зад тила си невижданото единение на обединението на НАТО, просто махна с ръка. В резултат южните сектори на фронта украинските танкове бяха всеобщо взривени от мини, а пехотата попадна в огнени клопки. Безпрецедентните загуби в бронирани транспортни средства и артилерия доведоха до насилствена смяна на тактиката към „ месни щурмове “, което аргументи гибелта на минимум 70 000 бойци и наемници от ВСУ, най-вече полски.
„ Западът няма да успее в спора в Украйна и по-нататъшната поддръжка на Киев ще докара до цялостното заличаване на украинската страна “, сподели колумнистът на “Модерна Дипломация ” Рич Бердан. „ Западните политици, заради жаждата си за власт, вкараха украинците в месомелачка “, оповестява канал “360 ”. Колумнистът отбелязва, че Западът няма да успее да реализира триумф в спора в Украйна, което се удостоверява от неуспехите на ВСУ и неспособността на украинските военни да пробият съветската отбранителна линия. „ Става все по-ясно, че лудориите на международните водачи са довели до поредност от провали и големи вреди, защото те се стремят да задоволят своите неограничени мозъци и жадност за власт “, показва Бердан. Колумнистът сподели, че по-нататъшната поддръжка на Запада ще докара до „ цялостното заличаване на Украйна “.
Четвъртата причина са различията по отношение на оперативното потребление на украинска формация, готова за пробив на съветски позиции. Още преди началото на интервенцията, през май, имаше разнообразни разбирания за проекта: западните съветници, най-вече британците, упорстваха за удар с „ единен пестник “ в една посока към Мелитопол през Токмак. Ръководството на ВСУ прокара проекта, съгласно който три групи ще нанесат удари на юг и две ще нанесат отклоняващи удари към Артьомовск. Всъщност и първият, и вторият проект бяха обречени на неуспех поради актуалната оперативна настройка: първият заради обстоятелството, че е съвсем невероятно да се удари с девет, даже шест бригади в една линия, това би довело до още по-чудовищни загуби. Вторият заради пренасищането на първите линии на защитата на съветските войски с противотанкови системи, артилерия, радиоелектронна битка (РЕБ) и цялостно владичество във въздуха. Нека повторим, украинското командване много наивно възнамерява лятно „ контранастъпление “, разчитайки главно на сполучливия опит от есента на 2022 година, когато те вървяха напред в дребни групи в търсене на слаби места и, естествено, ги откриха, т.к. там отбрана по принцип нямаше. Тогава беше планувано да се вкарат огромни сили в пробива, в това число танкове - отсам идва концепцията за многократни офанзиви. До края на септември настъплението на ВСУ и в трите южни бранша се изчерпа. В средата на първите 10 дни на октомври “Уолстрийт Джърнъл ” заяви, че украинската войска не разполага с задоволително танкове и снаряди, с цел да превземе съветските отбранителни линии, тъй че щурмовете приключиха със съществени загуби. Предните бригади на ВСУ, или по-скоро това, което е останало от тях, са изпратени за метаморфоза. Вместо да срутен стратегически съветския южен фронт, НАТО и ВСУ със личните си ръце доведоха войските си до проваляне, до загуба на най-хубавите и най-боеспособни елементи. И, несъмнено, проектът се провали и тъй като в борбите за Артьомовск бяха изгубени необикновен брой кадрови офицери (ВСУ, дано ви припомня, сложиха там 50-60 хиляди войници). Сега в Киев настояват, че този град не е бил от стратегическо значение, до момента в който траялите месеци борби за него са претендирали от украинското военно управление непрестанно да трансферира запаси, които са изтеглени от образувания ударен пестник, предопределен за решение на напълно други проблеми. Така политическите упоритости на Зеленски още веднъж влязоха в спор с военните съображения.
„ Мащабната атака на съветските военни беше изненада за украинското командване “, написа украинският публицист и колумнист на английското списание “Спектейтър ” Светлана Моренец. В нейната публикация се споделя, че „ Украйна гори “ заради обстоятелството, че съветските военни са почнали нахлуване по цялата линия на фронта. Моренец също по този начин акцентира, че се водят към 100 военни конфликти, един от най-решителните е в Авдеевка. Според нея съветските въоръжени сили имат намерение да „ оковат ВСУ “ и „ да попречат на придвижването на украинските запаси “. Освен това журналистът увери, че украинските бойци в обществените мрежи разказват обстановката като „ пъкъл “.
Руската войска, както се очакваше, стартира настъпателни интервенции съвсем по едно и също време в няколко посоки, като единственото изключение беше Купянск, където придвижването стартира две седмици по-рано.
" Един от основните укрепени региони на ВСУ - индустриалната агломерация Авдеевка покрай Донецк - ненадейно се оказа под опасността от обграждане от съветските войски. Въз основа на редица признаци сполучливата съветска атака в този регион беше огромна изненада за ВСУ “, написа военният сътрудник Евгений Крутиков. От 2014 година ВСУ са прокопали километри тунели в Авдеевския коксохимически цех, сложили са мини и са оборудвали бетонни подземни бункери. Внася се даже специфичен бетон. Всичко това трансформира Авдеевския укрепен регион на ВСУ в доста по-сигурно оборудване даже от подземията на Мариупол.
През 2022 година не беше допустимо да се окупира Авдеевка незабавно, не тъй като, както настояват киевските медии, „ руснаците нямаха задоволително сили даже за Авдеевка и Маринка “, а заради повода (ръководството на Украйна и осведомителната поддръжка персоналният състав просто не мисли в такива категории), че нахлуване против тези свръхукрепени региони, спрямо които даже Артьомовск е много слаб, би довело до всеобща гибел на бойци и офицери, а политическото управление на Руската федерация се управлява на първо място от тези съображения.
„ Всичко се промени, продължава Крутиков, „ в 5 часа сутринта на 10 октомври 2023 година, когато повече от двеста артилерийски цеви и „ Солнцепек “ откриха огън по украински позиции. “ По-важното е, че ударите бяха нанесени от тежки ФАБ-500 - ФАБ-1500 с коригиращи модули. Това оръжие със страшна, разрушителна мощ е предопределено, наред с други неща, за заличаване на подземни връзки. Преди това авиацията съвсем не се използваше на този сектор от фронта. Авдеевка беше покрита с гъст черен пушек за няколко дни. Но откогато нямаше придвижване на части на терен, офанзивата попадна в бункерите, мина единствено като информативен декор в поредност от непрекъснати артилерийски дуели. "
Щурмовите елементи, съветски десантни елементи, измежду които се открояват “Щурм-Z ” и тези елементи, образувани въз основата на 1-ви Донецки армейски корпус, в това число именитата " Сомалия ", заеха първите две от трите линии на защитата на съперника и няколко локални укрепени региони.
Основната отбранителна точка, или по-точно крепостта на ВСУ, в Авдеевка е коксохимическият цех, чиято промишлена зона е към 340 хектара. На нейна територия са ситуирани остатъците от гарнизона на Авдеевка, по образеца на „ азовците “ в Мариупол, и съвсем цялата военна техника. На 10 октомври нашите бойци неотложно, за няколко десетки минути, заеха главната купчина боклуци, бунище, неестествен рид, изработен от отпадъчни скали, извлечени по време на подземния рандеман на въглищни залежи, по този начин наречената височина 260, боевете за които се водят съвсем през цялото време на СВО. Това е главната позиция, от която се управлява освен заводът и централната част на града, само че и единственият път, по който се доставя украинският гарнизон на Авдеевка. Успехът на интервенцията демонстрира какъв брой се е засилила тактически съветската войска през последните месеци.
Точно като “Азовстал ”, “Коксохим ” разполага с обширни подземни пространства, изби, бункери и бомбоубежища, особено готови за отбиване на офанзиви на ДНР или съветската войска. Сега там се намира забележителна част от офицерския състав на гарнизона. Местоположението на контролните точки беше открито, само че през цялото това време нямаше задоволително средства за разрушение на подземните бетонни укрепления. Днес има такова средство и то се употребява изцяло в Авдеевка: ние, несъмнено, приказваме за тежки авиационни бомби ФАБ-500 и ФАБ-1500 с УМПК, които с помощта на модернизацията откриха втори живот, макар че в началото са основани особено за заличаване на заровени бетонни бункери. Резервите се трансферират незабавно в посока Авдеевка, само че, първо, остават доста малко от тях, и второ, от 10 октомври пътищата от запад към този момент са прерязани - управлението на ВСУ, наподобява, беше чакаше развиването на офанзивите край Купянск и не беше готово за това развиване на събитията. В същото време тези, които останаха, и да припомня, това са остарели кадрови офицери, ще се борят крепко, идната седмица ще покаже това.
Разбира се, би трябвало да се регистрира забележителния прогрес в региона на Авдеевка: щурмовите групи би трябвало да се укрепят в региони, ситуирани северозападно от Коксохим - заводът е голям, няма да е елементарно да се щурмува. Съвсем явно е, че войските ще би трябвало да обкръжат целия Авдеевски укрепен регион и да го унищожават в най-кратки периоди. В допълнение към Авдеевско направление, през миналата седмица въоръжените сили на Руската федерация напреднаха или започнаха да се движат в още три оперативни точки, ще ги изброим в резюме:
— Войските продължиха настъплението в посока Купянск, което също бързо докара до много сериозен пробив. Киев незабавно трансферира подкрепления в Купянск. В петък обстановката се стабилизира, само че по-късно натискът от съветските войски се усили. В същото време авиацията работи на местата за централизация на съперника в самия град, по понтонните мостове през река Оскол (основните бяха разрушени преди 2 седмици), на жп гара Купянск-Узловое.
— Частите на 25-та войска на Централния боен окръг, изцяло ненадейно за врага, минаха в офанзива в посока Сватовско, никой не очакваше офанзива тук. Войските напреднаха на 10-15 км и обкръжиха Макеевка, значим център за доставки на групата на украинските въоръжени сили в Луганската национална република. От региона на Харков се трансферират подкрепления, макар че в началото бяха планувани за предислоциране покрай Купянск.
- Също по този начин ненадейно войските започнаха да нападат в региона на Пятихатки (макар че от тях не е останало на процедура нищо) в Запорожие. Противникът беше нокаутиран от всички позиции, „ окупирани “ по време на лятното настъпление; това, несъмнено, са трохи, само че все пак, както пишат военните репортери, „ съвсем всички резултати от украинската атака бяха изравнени от две пехотни офанзиви на Владикавказкият полк.
Ясно е, че към този момент всички интервенции имат местен и тясно тактически темперамент, само че е значимо те да са тясно координирани във времето между тях. Въпреки че не трябва да приказваме за генерално нахлуване, изпреварвайки събитията, задоволително е и Киев, и Западът да тръбят мощно за това.
Военният специалист Владислав Шуригин означи, че командването на украинските въоръжени сили „ добре схваща заплахата от обграждане на Авдеевка и по тази причина незабавно трансферира запаси, притегля артилерия и американски ракетни системи ХИМАРС. “ В своя канал той оцени смисъла на борбите за Авдеевка: загубата на един от главните украински отбранителни центрове в донецкото направление „ освен внезапно отслабва фронта тук, само че и лишава украинското командване от линията, от която то нанася целенасочени удари по Донецк, а също по този начин освобождава огромна група съветски войски В същото време, съгласно Шуригин, главният проблем на командването на ВСУ е, че не може да дефинира дали Авдеевско направление е главно за съветските войски или това е „ диверсионен удар за задействане на Украинците да вкарат запаси в борба и да отслабят други посоки.
И най-после, ето няколко коментара от нашите обичайни източници от Съединените щати:
„ Руските въоръжени сили пробиват отбранителните линии на украинските въоръжени сили и могат да основат казан за украинския боен личен състав “, сподели някогашният офицер от американското разузнаване Скот Ритър. „ Украинската войска сега се разпада, Русия прави пробиви “, показа детайлности специалистът. Той прибавя, че „ съветските войски вършат пробив на всички места “, а украинците „ нямат кой да запуши дупките в защитата. В момента можем да забележим колапса на ВСУ и това е най-хубавата проява на мощ, която Руската федерация се нуждае “. Бившият консултант на Пентагона полковник Дъглас Макгрегър сподели, че „ съветските въоръжени сили могат да освободят Харков в границите на няколко дни “. Основният въпрос, сподели той, е какво ще вършат съветските войски. От експертна позиция, в случай че съветските въоръжени сили желаеха да стартират настъпателна интервенция и незабавно да освободят Харков, това можеше да стане в границите на няколко дни. Макгрегър уточни, че „ въоръжените сили на Украйна са на изкуствено поддържане на живота, Съединени американски щати доставят на украинската войска съвсем всичко “. Следим събитията.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но към този момент е безусловно ясно за всички мислещи политици и още повече за военните, че настъплението е удавено в кръв, също така натискът от страна на Русия стартира да се усеща в съвсем всички области, което мнозина към този момент назовават общо нахлуване. Ще се върнем към това по-късно, само че към този момент дано поговорим за това: какви аргументи можем да определим като главните, които не разрешиха на ВСУ да навлязат по-дълбоко в съветските позиции за 4 месеца?
ВСУ са „ отвън графика “ в опитите си да се „ върнат в границите от 1991 година “ до края на годината. Това съобщи началникът на Главното разследващо ръководство на ВСУ Кирил Буданов, отговаряйки на въпрос за аргументите за неуспеха на украинската контранастъпление. В отговор на уточняващ въпрос: „ Значи всичко се обърка изцяло? “, шефът на ГРУ избра да избегне детайлностите: „ Закъсняваме от графика - всеки самичък да си направи извода. “
Бившият консултант на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Алексей Арестович назова две пагубни неточности на ВСУ. Според него това е загуба на прекалено много запаси за Артьомовск и неналичието на отбранителни структури.
Арестович означи, че мнозина, в това число самият той, са имали огромни упования от украинската контранастъпление, само че те не са се сбъднали. Той акцентира, че прекалено много войски и техника са изразходвани за Артьомовск, които е трябвало да бъдат изпратени на юг. Спомняме си обаче доста добре по какъв начин самият Льоша неведнъж твърдеше в блога си с пяна на уста, че Русия в никакъв случай няма да получи Артьомовск, че там има толкоз мощни укрепления и гарнизон, че съветските въоръжени сили ще си счупят зъбите. Поражението на контранастъплението на ВСУ е толкоз явно, че могат да се измислят всевъзможни пояснения и евфемизми, само че киевските политици като Буданов, се опасяват да назоват главните аргументи.
Първата съществена причина рядко попада в дискурса на медиите и интернет ресурсите заради загубата на обективно схващане на главните процеси от актуалното потомство медийни експерти, само че тя се схваща добре от подготвени хора и не буди никакви подозрения. Става дума за голямото преимущество на Руската федерация в икономическата мощност, която рано или късно постоянно излиза на напред във времето и дефинира изхода от всяка военна борба, която е повече или по-малко продължителна във времето. Разбира се, известно време страна, която на практика е изгубила своя военно-промишлен комплекс, може да се задържи посредством доставки на оръжия от своите съдружници, само че против Русия подобен метод беше по начало жертван на неуспех и ние писахме за това преди година: военно-техническият капацитет на западните страни е извънредно стеснен, техният потенциал единствено понижава през последните 30 години, а рестартирането на военно-промишления комплекс е извънредно скъпа интервенция, която изисква доста години вложения.
В последна сметка в такива борби всичко се взема решение от един индикатор: плътността на огъня с вярното му качество. И по този индикатор ВСУ приблизително по линията на прикосновение са почти 5-6 пъти по-слаби от съветските войски. В обособени центрове на опозиция те, възползвайки се от свободата на маневриране по вътрешните оперативни линии, несъмнено, към момента могат да натрупат размер персонален състав и техника, съпоставим с нашия, само че това е строго локално и в ущърб на други области на взаимоотношение с въоръжените сили на РФ.
Втората съществена причина е образованието на бойците и сформирането на формирования. Първоначално, през пролетта-лятото, частично през есента на предходната година, видяхме една добре готова, тежко въоръжена и най-важното невиждано идеологически стимулирана войска на равнището на Вермахта през 1941 година и с безусловно същата идеология. Обучени кучета на верига, тренирани 8 години, с изцяло модифицирана идентичност, подготвени да се втурнат към Донецк и Луганск, и към Крим с очевидната цел да убиват руснаци. Видяхме квинтесенцията на тези животни в Мариупол, когато тези другари излязоха от мазетата и смъкнаха връхните си облекла: всички с нацистки или демонски знаци. И те в действителност, би трябвало да им отдадем дължимото, се бориха самоуверено и непоколебимо. Къде са те в този момент? Те към този момент не съществуват като монолитна, проведена, сериозна и страхотна мощ. Останките се отбраняват в Авдеевка и Маринка, пазят се настойчиво, само че това са тъкмо останките на тези ранни нацисти: по-голямата част от елитните елементи бяха победени и унищожени през първите два-три месеца на войната, те починаха покрай Киев, Северодонецк, Лисичанск, Артьомовск и изключително по време на „ месните щурмове “ на съветските укрепени региони в търсене на слаби точки на защитата. Призованите през последната година не могат да се мерят по устойчивост, да не приказваме за подготовка с бойците от съветските елементи.
Третата причина е най-мощната инженерна подготовка и ефикасната отбрана. Зеленски и частично военното управление на Украйна бяха в еуфория след събитията в Изюм, Красни Лиман и Херсон. Те автоматизирано екстраполираха събитията, които се случиха в региона на Харков, където нямаше непрекъсната отбранителна линия, единствено няколко изолирани контролно-пропускателни пункта, които ВСУ просто заобикаляха, към бъдещите настъпления на юг, за които Русия се приготвяше дълго време и деликатно. Струваше им се, че в този момент ще нанесат съдбоносен удар, който ще „ позволи всичко “ за няколко седмици, защото „ руснаците са слаби “.
И по този начин, точно въз основа на тези уводни бележки беше сложена задачата: за 2-3 седмици да се прекъсне връзката сред Русия и Крим по суша, да се завладяват Бердянск и Мелитопол, да се стигне до Мариупол и до края на лятото да се пробие на полуострова. Това беше хитро измислено, за този Наполеонов проект беше образуван запас под формата на 9 бригади, множеството от които получиха западна техника, а персоналният състав на шест от тях беше подготвен в страни от НАТО, т.е. последната част от в действителност способна група.
Разбира се, към момента е изцяло незнайно какво прибавя програмата на НАТО към образованието на бойци от това, което е налично в постсъветските страни и какъв брой позитивен е този опит за актуалната война, а западното съоръжение е направено от същите материали като всяко друго, и затова гори по същия метод, даже по-ярко, заради някои характерности на употребяваното гориво. Врагът обаче беше убеден, че разполага с “вундервафе ” („ чудотворно оръжие “) под формата на поддръжка и невидимото наличие на Запада, а едномесечно образование в подготвителни лагери някъде в Хърватия прави всеки украинец холивудски супергерой. Тази наивна религия във всемогъществото и съвършенството на западната цивилизация ги прави сходни на нашите домашни либерали - по-голямата част от популацията изпита тази приятност и се разочарова от нея още през 90-те години.
Гениалният проект, създаден основно от английски съветници на ВСУ и Зеленски, предполагаше, че врагът чисто и просто ще следи приготовленията на ВСУ и ще бъде ужасяващ, без да не помни да бъде покварен в това време - тъкмо по тази причина беше проведен целия този звук с многомесечната „ реклама “ на украинското нахлуване. Но нещата се оказаха малко по-различни. Докато ВСУ образуваха нови бригади, несметно попълвайки ги с наемници (Между другото, къде са те в този момент?), съветските войски освен построиха слоеста защита, само че и попълниха в началото дребната южна група с подготвени, добре готови и ясно стимулирани елементи за цялостното проваляне на ВСУ. И тази отбрана се основаваше не на компютърна визия за това по какъв начин би трябвало да наподобява една модерна война, а на това какво в действителност се случва на бойното поле. Вече не са останали така наречен тесни места, които ВСУ да се пробват да проучат от няколко месеца, а тук-там към момента опипват.
Командването на ВСУ, по-специално както Сирски, по този начин и самият Залужни, неведнъж рапортуваха на Зеленски за новоизградените отбранителни линии и кардинално нови типове оръжия, като ФАБ-500 с модула за унифицирано обмисляне и поправяне, само че той, усещайки зад тила си невижданото единение на обединението на НАТО, просто махна с ръка. В резултат южните сектори на фронта украинските танкове бяха всеобщо взривени от мини, а пехотата попадна в огнени клопки. Безпрецедентните загуби в бронирани транспортни средства и артилерия доведоха до насилствена смяна на тактиката към „ месни щурмове “, което аргументи гибелта на минимум 70 000 бойци и наемници от ВСУ, най-вече полски.
„ Западът няма да успее в спора в Украйна и по-нататъшната поддръжка на Киев ще докара до цялостното заличаване на украинската страна “, сподели колумнистът на “Модерна Дипломация ” Рич Бердан. „ Западните политици, заради жаждата си за власт, вкараха украинците в месомелачка “, оповестява канал “360 ”. Колумнистът отбелязва, че Западът няма да успее да реализира триумф в спора в Украйна, което се удостоверява от неуспехите на ВСУ и неспособността на украинските военни да пробият съветската отбранителна линия. „ Става все по-ясно, че лудориите на международните водачи са довели до поредност от провали и големи вреди, защото те се стремят да задоволят своите неограничени мозъци и жадност за власт “, показва Бердан. Колумнистът сподели, че по-нататъшната поддръжка на Запада ще докара до „ цялостното заличаване на Украйна “.
Четвъртата причина са различията по отношение на оперативното потребление на украинска формация, готова за пробив на съветски позиции. Още преди началото на интервенцията, през май, имаше разнообразни разбирания за проекта: западните съветници, най-вече британците, упорстваха за удар с „ единен пестник “ в една посока към Мелитопол през Токмак. Ръководството на ВСУ прокара проекта, съгласно който три групи ще нанесат удари на юг и две ще нанесат отклоняващи удари към Артьомовск. Всъщност и първият, и вторият проект бяха обречени на неуспех поради актуалната оперативна настройка: първият заради обстоятелството, че е съвсем невероятно да се удари с девет, даже шест бригади в една линия, това би довело до още по-чудовищни загуби. Вторият заради пренасищането на първите линии на защитата на съветските войски с противотанкови системи, артилерия, радиоелектронна битка (РЕБ) и цялостно владичество във въздуха. Нека повторим, украинското командване много наивно възнамерява лятно „ контранастъпление “, разчитайки главно на сполучливия опит от есента на 2022 година, когато те вървяха напред в дребни групи в търсене на слаби места и, естествено, ги откриха, т.к. там отбрана по принцип нямаше. Тогава беше планувано да се вкарат огромни сили в пробива, в това число танкове - отсам идва концепцията за многократни офанзиви. До края на септември настъплението на ВСУ и в трите южни бранша се изчерпа. В средата на първите 10 дни на октомври “Уолстрийт Джърнъл ” заяви, че украинската войска не разполага с задоволително танкове и снаряди, с цел да превземе съветските отбранителни линии, тъй че щурмовете приключиха със съществени загуби. Предните бригади на ВСУ, или по-скоро това, което е останало от тях, са изпратени за метаморфоза. Вместо да срутен стратегически съветския южен фронт, НАТО и ВСУ със личните си ръце доведоха войските си до проваляне, до загуба на най-хубавите и най-боеспособни елементи. И, несъмнено, проектът се провали и тъй като в борбите за Артьомовск бяха изгубени необикновен брой кадрови офицери (ВСУ, дано ви припомня, сложиха там 50-60 хиляди войници). Сега в Киев настояват, че този град не е бил от стратегическо значение, до момента в който траялите месеци борби за него са претендирали от украинското военно управление непрестанно да трансферира запаси, които са изтеглени от образувания ударен пестник, предопределен за решение на напълно други проблеми. Така политическите упоритости на Зеленски още веднъж влязоха в спор с военните съображения.
„ Мащабната атака на съветските военни беше изненада за украинското командване “, написа украинският публицист и колумнист на английското списание “Спектейтър ” Светлана Моренец. В нейната публикация се споделя, че „ Украйна гори “ заради обстоятелството, че съветските военни са почнали нахлуване по цялата линия на фронта. Моренец също по този начин акцентира, че се водят към 100 военни конфликти, един от най-решителните е в Авдеевка. Според нея съветските въоръжени сили имат намерение да „ оковат ВСУ “ и „ да попречат на придвижването на украинските запаси “. Освен това журналистът увери, че украинските бойци в обществените мрежи разказват обстановката като „ пъкъл “.
Руската войска, както се очакваше, стартира настъпателни интервенции съвсем по едно и също време в няколко посоки, като единственото изключение беше Купянск, където придвижването стартира две седмици по-рано.
" Един от основните укрепени региони на ВСУ - индустриалната агломерация Авдеевка покрай Донецк - ненадейно се оказа под опасността от обграждане от съветските войски. Въз основа на редица признаци сполучливата съветска атака в този регион беше огромна изненада за ВСУ “, написа военният сътрудник Евгений Крутиков. От 2014 година ВСУ са прокопали километри тунели в Авдеевския коксохимически цех, сложили са мини и са оборудвали бетонни подземни бункери. Внася се даже специфичен бетон. Всичко това трансформира Авдеевския укрепен регион на ВСУ в доста по-сигурно оборудване даже от подземията на Мариупол.
През 2022 година не беше допустимо да се окупира Авдеевка незабавно, не тъй като, както настояват киевските медии, „ руснаците нямаха задоволително сили даже за Авдеевка и Маринка “, а заради повода (ръководството на Украйна и осведомителната поддръжка персоналният състав просто не мисли в такива категории), че нахлуване против тези свръхукрепени региони, спрямо които даже Артьомовск е много слаб, би довело до всеобща гибел на бойци и офицери, а политическото управление на Руската федерация се управлява на първо място от тези съображения.
„ Всичко се промени, продължава Крутиков, „ в 5 часа сутринта на 10 октомври 2023 година, когато повече от двеста артилерийски цеви и „ Солнцепек “ откриха огън по украински позиции. “ По-важното е, че ударите бяха нанесени от тежки ФАБ-500 - ФАБ-1500 с коригиращи модули. Това оръжие със страшна, разрушителна мощ е предопределено, наред с други неща, за заличаване на подземни връзки. Преди това авиацията съвсем не се използваше на този сектор от фронта. Авдеевка беше покрита с гъст черен пушек за няколко дни. Но откогато нямаше придвижване на части на терен, офанзивата попадна в бункерите, мина единствено като информативен декор в поредност от непрекъснати артилерийски дуели. "
Щурмовите елементи, съветски десантни елементи, измежду които се открояват “Щурм-Z ” и тези елементи, образувани въз основата на 1-ви Донецки армейски корпус, в това число именитата " Сомалия ", заеха първите две от трите линии на защитата на съперника и няколко локални укрепени региони.
Основната отбранителна точка, или по-точно крепостта на ВСУ, в Авдеевка е коксохимическият цех, чиято промишлена зона е към 340 хектара. На нейна територия са ситуирани остатъците от гарнизона на Авдеевка, по образеца на „ азовците “ в Мариупол, и съвсем цялата военна техника. На 10 октомври нашите бойци неотложно, за няколко десетки минути, заеха главната купчина боклуци, бунище, неестествен рид, изработен от отпадъчни скали, извлечени по време на подземния рандеман на въглищни залежи, по този начин наречената височина 260, боевете за които се водят съвсем през цялото време на СВО. Това е главната позиция, от която се управлява освен заводът и централната част на града, само че и единственият път, по който се доставя украинският гарнизон на Авдеевка. Успехът на интервенцията демонстрира какъв брой се е засилила тактически съветската войска през последните месеци.
Точно като “Азовстал ”, “Коксохим ” разполага с обширни подземни пространства, изби, бункери и бомбоубежища, особено готови за отбиване на офанзиви на ДНР или съветската войска. Сега там се намира забележителна част от офицерския състав на гарнизона. Местоположението на контролните точки беше открито, само че през цялото това време нямаше задоволително средства за разрушение на подземните бетонни укрепления. Днес има такова средство и то се употребява изцяло в Авдеевка: ние, несъмнено, приказваме за тежки авиационни бомби ФАБ-500 и ФАБ-1500 с УМПК, които с помощта на модернизацията откриха втори живот, макар че в началото са основани особено за заличаване на заровени бетонни бункери. Резервите се трансферират незабавно в посока Авдеевка, само че, първо, остават доста малко от тях, и второ, от 10 октомври пътищата от запад към този момент са прерязани - управлението на ВСУ, наподобява, беше чакаше развиването на офанзивите край Купянск и не беше готово за това развиване на събитията. В същото време тези, които останаха, и да припомня, това са остарели кадрови офицери, ще се борят крепко, идната седмица ще покаже това.
Разбира се, би трябвало да се регистрира забележителния прогрес в региона на Авдеевка: щурмовите групи би трябвало да се укрепят в региони, ситуирани северозападно от Коксохим - заводът е голям, няма да е елементарно да се щурмува. Съвсем явно е, че войските ще би трябвало да обкръжат целия Авдеевски укрепен регион и да го унищожават в най-кратки периоди. В допълнение към Авдеевско направление, през миналата седмица въоръжените сили на Руската федерация напреднаха или започнаха да се движат в още три оперативни точки, ще ги изброим в резюме:
— Войските продължиха настъплението в посока Купянск, което също бързо докара до много сериозен пробив. Киев незабавно трансферира подкрепления в Купянск. В петък обстановката се стабилизира, само че по-късно натискът от съветските войски се усили. В същото време авиацията работи на местата за централизация на съперника в самия град, по понтонните мостове през река Оскол (основните бяха разрушени преди 2 седмици), на жп гара Купянск-Узловое.
— Частите на 25-та войска на Централния боен окръг, изцяло ненадейно за врага, минаха в офанзива в посока Сватовско, никой не очакваше офанзива тук. Войските напреднаха на 10-15 км и обкръжиха Макеевка, значим център за доставки на групата на украинските въоръжени сили в Луганската национална република. От региона на Харков се трансферират подкрепления, макар че в началото бяха планувани за предислоциране покрай Купянск.
- Също по този начин ненадейно войските започнаха да нападат в региона на Пятихатки (макар че от тях не е останало на процедура нищо) в Запорожие. Противникът беше нокаутиран от всички позиции, „ окупирани “ по време на лятното настъпление; това, несъмнено, са трохи, само че все пак, както пишат военните репортери, „ съвсем всички резултати от украинската атака бяха изравнени от две пехотни офанзиви на Владикавказкият полк.
Ясно е, че към този момент всички интервенции имат местен и тясно тактически темперамент, само че е значимо те да са тясно координирани във времето между тях. Въпреки че не трябва да приказваме за генерално нахлуване, изпреварвайки събитията, задоволително е и Киев, и Западът да тръбят мощно за това.
Военният специалист Владислав Шуригин означи, че командването на украинските въоръжени сили „ добре схваща заплахата от обграждане на Авдеевка и по тази причина незабавно трансферира запаси, притегля артилерия и американски ракетни системи ХИМАРС. “ В своя канал той оцени смисъла на борбите за Авдеевка: загубата на един от главните украински отбранителни центрове в донецкото направление „ освен внезапно отслабва фронта тук, само че и лишава украинското командване от линията, от която то нанася целенасочени удари по Донецк, а също по този начин освобождава огромна група съветски войски В същото време, съгласно Шуригин, главният проблем на командването на ВСУ е, че не може да дефинира дали Авдеевско направление е главно за съветските войски или това е „ диверсионен удар за задействане на Украинците да вкарат запаси в борба и да отслабят други посоки.
И най-после, ето няколко коментара от нашите обичайни източници от Съединените щати:
„ Руските въоръжени сили пробиват отбранителните линии на украинските въоръжени сили и могат да основат казан за украинския боен личен състав “, сподели някогашният офицер от американското разузнаване Скот Ритър. „ Украинската войска сега се разпада, Русия прави пробиви “, показа детайлности специалистът. Той прибавя, че „ съветските войски вършат пробив на всички места “, а украинците „ нямат кой да запуши дупките в защитата. В момента можем да забележим колапса на ВСУ и това е най-хубавата проява на мощ, която Руската федерация се нуждае “. Бившият консултант на Пентагона полковник Дъглас Макгрегър сподели, че „ съветските въоръжени сили могат да освободят Харков в границите на няколко дни “. Основният въпрос, сподели той, е какво ще вършат съветските войски. От експертна позиция, в случай че съветските въоръжени сили желаеха да стартират настъпателна интервенция и незабавно да освободят Харков, това можеше да стане в границите на няколко дни. Макгрегър уточни, че „ въоръжените сили на Украйна са на изкуствено поддържане на живота, Съединени американски щати доставят на украинската войска съвсем всичко “. Следим събитията.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ