Ана Кръстева: Политическите скандали у нас нямат оздравителна сила
Политическите кавги са неизбежни в демократичните страни, само че у нас те нямат оздравителна мощ, разяснява в предаването " Нещо повече " проф. Ана Кръстева от Нов български университет
Политическите кавги са, бих споделила, неизбежна процедура във всяка страна. Парадоксално дори колкото по-демократични са страните, толкоз по-отворени са те към кавги, само че не всеки път свадите би трябвало да водят до тези запушени обстановки както става у нас. Покрай многото запушващи, да не забравяме, че някои въпреки всичко доведоха до резултат. Примерно преди оставката на Антон Тодоров положителен факт на една гражданска готовност на публицисти, интелектуални беше подписката против Антон Тодоров отпред на Комисията по досиетата. Което е един значим образец, което не би трябвало да пропущаме е един здравословен напън на гражданското общество върху политическия хайлайф от време на време може да даде резултат.
Това, което е емблематично за нашия политически пейзаж е и политическа неточност, която да се следва от катарзис, от разкайване, от израстване на политика, който е направил грешката и вдишване на нов път, това за момента не виждаме по никакъв метод, нито обещания за това да се случи. Това демонстрира, че политическите кавги у нас нямат оздравяваща мощ. А те имат една много деструктивна мощ.
Ана Кръстева разяснява и кой има интерес от политическа рецесия у нас:
Ако има партия, която има интерес от рецесията в този миг, тя би била недокрай българска партия, тъй като сме на броени месеци от председателството и бихме пратили един извънредно неприятен сигнал не просто към европейските си сътрудници, а към самите себе си, че не можем да създадем разлика сред моментите, в които може да се клати кораба на страната и моментите, в които би трябвало да има обединените в границите на една обща цел. Всяка съпротива е заинтригувана да подлага на критика толкоз мощно ръководещите, колкото желае, само че въпросът е в случай че може тази рецензия сега да стане градивна, нещо, което не виждаме.
Кръстева уточни, че в разговора президент – ГЕРБ и двете страни позволяват неточности:
Трябва да признаем, че в този много конфронтационен разговор няма положителни и неприятни. Виждаме неточности и от двете страни. Виждаме неточности от страна на президента, който много навлиза, изключително с поръчките на самолети, в територията на изпълнителната власт. Защото персоналната подготвеност на президента преди да стане президент няма отношение към договорка от изключителна значимост за националната сигурност, която е напълно от прерогативите на изпълнителната власт.
От другата страна виждаме това предпочитание да се припознава като президентска една институция, която не е президентска, тя е общонационална, какъвто е Националния съвещателен съвет. Ако нашите ръководещи желаят ние жителите да бъдем съзнателни и виновни жители, по същия метод нашите политици би трябвало да вземат участие отговорност във формите на консенсус, на разговор и на национално виновни политики, какъвто е Националният съвещателен съвет.
Политическите кавги са, бих споделила, неизбежна процедура във всяка страна. Парадоксално дори колкото по-демократични са страните, толкоз по-отворени са те към кавги, само че не всеки път свадите би трябвало да водят до тези запушени обстановки както става у нас. Покрай многото запушващи, да не забравяме, че някои въпреки всичко доведоха до резултат. Примерно преди оставката на Антон Тодоров положителен факт на една гражданска готовност на публицисти, интелектуални беше подписката против Антон Тодоров отпред на Комисията по досиетата. Което е един значим образец, което не би трябвало да пропущаме е един здравословен напън на гражданското общество върху политическия хайлайф от време на време може да даде резултат.
Това, което е емблематично за нашия политически пейзаж е и политическа неточност, която да се следва от катарзис, от разкайване, от израстване на политика, който е направил грешката и вдишване на нов път, това за момента не виждаме по никакъв метод, нито обещания за това да се случи. Това демонстрира, че политическите кавги у нас нямат оздравяваща мощ. А те имат една много деструктивна мощ.
Ана Кръстева разяснява и кой има интерес от политическа рецесия у нас:
Ако има партия, която има интерес от рецесията в този миг, тя би била недокрай българска партия, тъй като сме на броени месеци от председателството и бихме пратили един извънредно неприятен сигнал не просто към европейските си сътрудници, а към самите себе си, че не можем да създадем разлика сред моментите, в които може да се клати кораба на страната и моментите, в които би трябвало да има обединените в границите на една обща цел. Всяка съпротива е заинтригувана да подлага на критика толкоз мощно ръководещите, колкото желае, само че въпросът е в случай че може тази рецензия сега да стане градивна, нещо, което не виждаме.
Кръстева уточни, че в разговора президент – ГЕРБ и двете страни позволяват неточности:
Трябва да признаем, че в този много конфронтационен разговор няма положителни и неприятни. Виждаме неточности и от двете страни. Виждаме неточности от страна на президента, който много навлиза, изключително с поръчките на самолети, в територията на изпълнителната власт. Защото персоналната подготвеност на президента преди да стане президент няма отношение към договорка от изключителна значимост за националната сигурност, която е напълно от прерогативите на изпълнителната власт.
От другата страна виждаме това предпочитание да се припознава като президентска една институция, която не е президентска, тя е общонационална, какъвто е Националния съвещателен съвет. Ако нашите ръководещи желаят ние жителите да бъдем съзнателни и виновни жители, по същия метод нашите политици би трябвало да вземат участие отговорност във формите на консенсус, на разговор и на национално виновни политики, какъвто е Националният съвещателен съвет.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ