Антируската стратегия на САЩ: Провокацията от Литва и други дребни палежи
Политически ангажираната съветска общност, както и доста жители на непознати страни, симпатизиращи на Русия, са загрижени по отношение на въпроса за наказването на Литва поради блокирането на преноса до Калининград
Някой поучава страната да се изключи от общата енергийна система с Русия и Беларус, някой счита за належащо да се откри обсада на пристанището в Клайпеда и да се убеди Беларус да разгласи цялостна обсада на сухопътната граница на Литва.
А китайските публицисти даже поучават да се анулира признаването на литовската самостоятелност и да се предявят териториални искания към Клайпеда. Най-горещите глави, както постоянно, изискват „ да се гръмне – и целият свят на части “.
Очевидно е, че към Литва ще бъдат приложени някои ограничения както от стопански, по този начин и от военно-политически темперамент. Някои незабавно, други по-късно: в този случай ние не сме обвързани със периоди и отминалост, можем да си спомним нарушаването даже след пет години.
Литва в действителност жестоко наруши интернационалното право и би трябвало да бъде осъдена, тъй че другите да не демонстрират пренебрежение.
Но с цел да бъдат подхванатите ограничения ефикасни, е належащо да се огледа казуса по-широко. Демаршът самодейност на Литва ли е и не е ли част от по-мащабна интервенция, осъществявана против Русия от трета страна?
На тези въпроси можем да отговорим недвусмислено: не, това в действителност не е литовска самодейност и да, това е част от новата американска тактичност в световната борба сред Съединени американски щати и Русия.
Литовското " захапване " първо ли е? Не. От 2004 година (всъщност от 2000 г.) Съединени американски щати предизвикат Русия, като ескалират обстановката в Украйна. През 2014-22 година украинското държавно управление не пропусна нито месец, нито една седмица, без да даде на Русия формален мотив за война.
Дълготърпението, показано от Москва, е резултат от високата подготовка на съветските политици и дипломати, които схващат провокативната игра на врага и поредно унищожават проектите му. Това стана допустимо и заради високото доверие на хората към управляващите.
Въпреки недоволството от обстоятелството, че „ нашите командири “ не бързат „ да късат униформите непознати на съветските щикове “, обществено-политическата обстановка в страната остава постоянна и следена.
Но в случай че някой желае да ви принуди да се биете, рано или късно той ще сътвори обстановка, в която би трябвало да избирате сред война и капитулация. След украинския прелом Русия съумява да издържи осем години без война, само че съвсем навръх осмата годишнина от преврата съветските войски въпреки всичко влизат в Украйна.
Освен това, както писах нееднократно, задачата на американците беше да разширят и задълбочат фронта, трансформирайки го от руско-украински в руско-европейски.
Но в случай че Европа без съществени възражения одобри въвеждането на все нови пакети от наказания против Русия, то европейците не посмяха да стартират военни дейности с нуклеарна суперсила. Даже с доставката на оръжия за Украйна първоначално имаше съществени усложнения.
Първоначално Съединените щати се надяваха, че обичайна полско-румънска русофобия, съчетана с вярата да прерасне в западни украински територии, ще накара Варшава и Букурещ да стартират „ миротворческа интервенция “ в западните райони на Украйна.
Вашингтон изхождаше от предпоставката, че би било елементарно да се провокира военна рецесия сред Русия и Полша/Румъния, в случай че войските на всички тези страни навлязат на украинска територия, освен това без да съгласуват дейностите си.
Обаче максимумът, който Съединени американски щати съумяха да реализират на този стадий, е разполагането на обилни контингенти от полски и румънски войски в граничните региони, както и дейната политическа работа на Варшава и Букурещ надлежно с Киев и Кишинев.
Но в това време Вашингтон опипва болевите точки на Русия, принуждавайки Москва да отговори на провокациите.
Твърдите изказвания на Москва и Минск бяха провокирани от заявеното желание на Полша да разположи десетхилядна формация в Западна Украйна.
Реакцията на Русия на заканите за Приднестровието от Украйна също беше остра, съпроводена от разрешението на молдовската страна румънските въоръжени сили да участват на молдовската територия и да обезпечат нейната отбрана (което индиректно представляваше и опасност за Приднестровието).
По този метод американците добиха визия за конфликтните райони, в които е най-вероятен шансът да съумеят с военна провокация, принуждавайки Русия да отговори с въоръжена мощ.
Като начало обаче въпреки всичко беше належащо да се провежда подобаваща провокация, за която съдружниците на Съединени американски щати не бяха подготвени. Дори директното искане на Зеленски за разполагане на двадесет хиляди полски бойци в Западна Украйна, с цел да се освободят за фронта украинските войски, охраняващи границата с Беларус, до момента остава без отговор.
Очевидно е, че за идващото консолидиране на европейските страни, този път към този момент включващо военна борба с Русия на част от членовете на Европейски Съюз и НАТО, е било належащо Русия да работи като основател на военни дейности. Тоест провокацията, изискваща боен отговор от Москва, трябваше да бъде външно мирна и даже законна от позиция на санкционната война.
Оттук породи самодейността на Литва за блокиране на преноса към Калининградска област.
Моля, обърнете внимание: официално Литва не атакува никого. Освен това стимулира дейностите си с решението на Европейския съюз да наложи наказания против Русия. Тоест, наподобява, че би трябвало да се предявяват искания не към нея, а към Брюксел.
Всъщност това е жестоко нарушаване на интернационалното право. Прецеденти, когато сходни дейности станаха причина за експлоадирането на пълномащабна война, са се случвали нееднократно в международната история.
Всъщност на Русия се предлага или да легализира прецедента на частична обсада на Калининградска област с дълготрайно безучастие - със опасност да се трансформира в цялостна, или да стартира да прекъсва блокадата, на което Москва има законово право, само че което ще бъде интерпретирано от евро-американците като непредизвикана експанзия против член на НАТО.
В същото време главните сили на съветските сухопътни войски са ангажирани в Украйна, а силата на беларуската войска е незадоволителна даже да покрие изцяло личната си беларуска граница по цялата украинско-полско-балтийска дъга.
Ако Литва бъде подкрепена от Полша (а упоритостите на районния водач надали ще разрешат на Варшава да остане встрани), тогава към двете хиляди километра от фронта в Украйна ще бъдат добавени още две-три хиляди километра и войната ще доближи ново (източноевропейско) равнище, с огромна възможност да се трансформира в общоевропейска (към което се стремят САЩ).
По всичко проличава, Вашингтон и Вилнюс правят оценка военната реакция на Русия като малко евентуална. Съответно американската агитация и пропагандните старания на петата колона, която се придвижи към Европа, само че оттова също не стопира да работи за разпадането на Русия, ще бъдат ориентирани към основаване на усещането за безпомощността на Кремъл, неговата некадърност да реагира на настоящите провокации.
Ударът обичайно ще бъде ориентиран към подкопаване на доверието на хората към управляващите, с упованието на следваща дестабилизация на вътрешното състояние на Русия.
Мисля, че не е инцидентно, че към литовската тематика американците прибавиха възбрана за идването на съветски аероплан в Съединени американски щати, който трябваше да изведе съветските дипломати и техните фамилии, изгонени от американците под глобите. Така руснаците наподобява, че би трябвало да изоставен Съединени американски щати, само че не могат да го създадат.
Още една причина петата колона да каже, че Русия не се грижи за своите, че държавното управление е едва, опасява се да тропне с крайник на американците.
Ако не е допустимо да се раздуха незабавно огромен пожар, Съединени американски щати се пробват да го провеждат от доста дребни палежи и пожарчета.
Но даже и да залагат на огромна европейска война, която ще би трябвало да изтощи силите както на Русия, по този начин и на Европейски Съюз, правейки и двамата играчи покорни на американската воля, Съединени американски щати не не помнят за обичайна си офанзива против вътрешната непоклатимост на Русия.
Те към момента губят огромната война и колкото по-зле са нещата за тях на фронта, толкоз по-важно става разрушаването на съветската непоклатимост в стратегическото обмисляне. Вашингтон мечтае за трети път от 100 години да накара Русия да загуби извоювана външна война заради вътрешни проблеми.
Литва, на този общ декор, е единствено едно мъничко огнище на напрежение.
Днес литовската рецесия е на първите страници на медиите, а на следващия ден ще бъде сменена от друга, официално също толкоз незначителна, само че която е неразделна част от световната антируска тактика на Съединени американски щати. В това е и заплахата.
Превед: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Някой поучава страната да се изключи от общата енергийна система с Русия и Беларус, някой счита за належащо да се откри обсада на пристанището в Клайпеда и да се убеди Беларус да разгласи цялостна обсада на сухопътната граница на Литва.
А китайските публицисти даже поучават да се анулира признаването на литовската самостоятелност и да се предявят териториални искания към Клайпеда. Най-горещите глави, както постоянно, изискват „ да се гръмне – и целият свят на части “.
Очевидно е, че към Литва ще бъдат приложени някои ограничения както от стопански, по този начин и от военно-политически темперамент. Някои незабавно, други по-късно: в този случай ние не сме обвързани със периоди и отминалост, можем да си спомним нарушаването даже след пет години.
Литва в действителност жестоко наруши интернационалното право и би трябвало да бъде осъдена, тъй че другите да не демонстрират пренебрежение.
Но с цел да бъдат подхванатите ограничения ефикасни, е належащо да се огледа казуса по-широко. Демаршът самодейност на Литва ли е и не е ли част от по-мащабна интервенция, осъществявана против Русия от трета страна?
На тези въпроси можем да отговорим недвусмислено: не, това в действителност не е литовска самодейност и да, това е част от новата американска тактичност в световната борба сред Съединени американски щати и Русия.
Литовското " захапване " първо ли е? Не. От 2004 година (всъщност от 2000 г.) Съединени американски щати предизвикат Русия, като ескалират обстановката в Украйна. През 2014-22 година украинското държавно управление не пропусна нито месец, нито една седмица, без да даде на Русия формален мотив за война.
Дълготърпението, показано от Москва, е резултат от високата подготовка на съветските политици и дипломати, които схващат провокативната игра на врага и поредно унищожават проектите му. Това стана допустимо и заради високото доверие на хората към управляващите.
Въпреки недоволството от обстоятелството, че „ нашите командири “ не бързат „ да късат униформите непознати на съветските щикове “, обществено-политическата обстановка в страната остава постоянна и следена.
Но в случай че някой желае да ви принуди да се биете, рано или късно той ще сътвори обстановка, в която би трябвало да избирате сред война и капитулация. След украинския прелом Русия съумява да издържи осем години без война, само че съвсем навръх осмата годишнина от преврата съветските войски въпреки всичко влизат в Украйна.
Освен това, както писах нееднократно, задачата на американците беше да разширят и задълбочат фронта, трансформирайки го от руско-украински в руско-европейски.
Но в случай че Европа без съществени възражения одобри въвеждането на все нови пакети от наказания против Русия, то европейците не посмяха да стартират военни дейности с нуклеарна суперсила. Даже с доставката на оръжия за Украйна първоначално имаше съществени усложнения.
Първоначално Съединените щати се надяваха, че обичайна полско-румънска русофобия, съчетана с вярата да прерасне в западни украински територии, ще накара Варшава и Букурещ да стартират „ миротворческа интервенция “ в западните райони на Украйна.
Вашингтон изхождаше от предпоставката, че би било елементарно да се провокира военна рецесия сред Русия и Полша/Румъния, в случай че войските на всички тези страни навлязат на украинска територия, освен това без да съгласуват дейностите си.
Обаче максимумът, който Съединени американски щати съумяха да реализират на този стадий, е разполагането на обилни контингенти от полски и румънски войски в граничните региони, както и дейната политическа работа на Варшава и Букурещ надлежно с Киев и Кишинев.
Но в това време Вашингтон опипва болевите точки на Русия, принуждавайки Москва да отговори на провокациите.
Твърдите изказвания на Москва и Минск бяха провокирани от заявеното желание на Полша да разположи десетхилядна формация в Западна Украйна.
Реакцията на Русия на заканите за Приднестровието от Украйна също беше остра, съпроводена от разрешението на молдовската страна румънските въоръжени сили да участват на молдовската територия и да обезпечат нейната отбрана (което индиректно представляваше и опасност за Приднестровието).
По този метод американците добиха визия за конфликтните райони, в които е най-вероятен шансът да съумеят с военна провокация, принуждавайки Русия да отговори с въоръжена мощ.
Като начало обаче въпреки всичко беше належащо да се провежда подобаваща провокация, за която съдружниците на Съединени американски щати не бяха подготвени. Дори директното искане на Зеленски за разполагане на двадесет хиляди полски бойци в Западна Украйна, с цел да се освободят за фронта украинските войски, охраняващи границата с Беларус, до момента остава без отговор.
Очевидно е, че за идващото консолидиране на европейските страни, този път към този момент включващо военна борба с Русия на част от членовете на Европейски Съюз и НАТО, е било належащо Русия да работи като основател на военни дейности. Тоест провокацията, изискваща боен отговор от Москва, трябваше да бъде външно мирна и даже законна от позиция на санкционната война.
Оттук породи самодейността на Литва за блокиране на преноса към Калининградска област.
Моля, обърнете внимание: официално Литва не атакува никого. Освен това стимулира дейностите си с решението на Европейския съюз да наложи наказания против Русия. Тоест, наподобява, че би трябвало да се предявяват искания не към нея, а към Брюксел.
Всъщност това е жестоко нарушаване на интернационалното право. Прецеденти, когато сходни дейности станаха причина за експлоадирането на пълномащабна война, са се случвали нееднократно в международната история.
Всъщност на Русия се предлага или да легализира прецедента на частична обсада на Калининградска област с дълготрайно безучастие - със опасност да се трансформира в цялостна, или да стартира да прекъсва блокадата, на което Москва има законово право, само че което ще бъде интерпретирано от евро-американците като непредизвикана експанзия против член на НАТО.
В същото време главните сили на съветските сухопътни войски са ангажирани в Украйна, а силата на беларуската войска е незадоволителна даже да покрие изцяло личната си беларуска граница по цялата украинско-полско-балтийска дъга.
Ако Литва бъде подкрепена от Полша (а упоритостите на районния водач надали ще разрешат на Варшава да остане встрани), тогава към двете хиляди километра от фронта в Украйна ще бъдат добавени още две-три хиляди километра и войната ще доближи ново (източноевропейско) равнище, с огромна възможност да се трансформира в общоевропейска (към което се стремят САЩ).
По всичко проличава, Вашингтон и Вилнюс правят оценка военната реакция на Русия като малко евентуална. Съответно американската агитация и пропагандните старания на петата колона, която се придвижи към Европа, само че оттова също не стопира да работи за разпадането на Русия, ще бъдат ориентирани към основаване на усещането за безпомощността на Кремъл, неговата некадърност да реагира на настоящите провокации.
Ударът обичайно ще бъде ориентиран към подкопаване на доверието на хората към управляващите, с упованието на следваща дестабилизация на вътрешното състояние на Русия.
Мисля, че не е инцидентно, че към литовската тематика американците прибавиха възбрана за идването на съветски аероплан в Съединени американски щати, който трябваше да изведе съветските дипломати и техните фамилии, изгонени от американците под глобите. Така руснаците наподобява, че би трябвало да изоставен Съединени американски щати, само че не могат да го създадат.
Още една причина петата колона да каже, че Русия не се грижи за своите, че държавното управление е едва, опасява се да тропне с крайник на американците.
Ако не е допустимо да се раздуха незабавно огромен пожар, Съединени американски щати се пробват да го провеждат от доста дребни палежи и пожарчета.
Но даже и да залагат на огромна европейска война, която ще би трябвало да изтощи силите както на Русия, по този начин и на Европейски Съюз, правейки и двамата играчи покорни на американската воля, Съединени американски щати не не помнят за обичайна си офанзива против вътрешната непоклатимост на Русия.
Те към момента губят огромната война и колкото по-зле са нещата за тях на фронта, толкоз по-важно става разрушаването на съветската непоклатимост в стратегическото обмисляне. Вашингтон мечтае за трети път от 100 години да накара Русия да загуби извоювана външна война заради вътрешни проблеми.
Литва, на този общ декор, е единствено едно мъничко огнище на напрежение.
Днес литовската рецесия е на първите страници на медиите, а на следващия ден ще бъде сменена от друга, официално също толкоз незначителна, само че която е неразделна част от световната антируска тактика на Съединени американски щати. В това е и заплахата.
Превед: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ