Цветан Цветанов: България има огромен дефицит на лидерство в политиката, кабинет върху оста ГЕРБ-ДПС няма да е устойчив
" Политическата рецесия, в която се намира българският парламент, демонстрира неспособност по какъв начин да се вземат решение проблемите на хората и няма никакъв небосвод за това, какво ни чака. Това, че всеки споделя какви са разграничителните линии, тези зидове, които бяха издигнати пред последните изборни акции, през последните къси мандати на ръководство на настоящо държавно управление, задълбочиха тази рецесия. Това, което сега би трябвало да стане ясно за обществото е за какво никой сега не желае с ГЕРБ? ", разяснява пред водачът на " Републиканци за България " Цветан Цветанов.
" Това е огромна неточност, която позволи ГЕРБ. Може би в желанието си наложително, непременно, някой да си приказва с тях, някой да ги припознае, те направиха този ход с преговорния екип в лицето на някогашния президент Росен Плевнелиев и някогашния външен министър Соломон Паси. Преговорният екип на една политическа мощ би трябвало да бъде политическо решение на самата парламентарна група. Тези, които ще бъдат посредници и ще лидират този развой,
трябваше да бъдат препоръчани от всички останали политически партии
А не да бъде посочено от Борисов и респективно от ГЕРБ. Това обрича на крах всяко такова начинание, подобен политически диалог, който може да се води в Народното събрание. И още нещо. Трябва да е ясно за какво ГЕРБ са в изолираност. Ако това не бъде обяснено по съответен метод на обществото, тогава навлиза тъй наречените агитация от тези, които могат да разколебават или да отегчават гласоподавателите ", сподели още някогашният вътрешен министър.
" ГЕРБ през днешния ден, за жалост, се развива в доста отрицателен проект. Докато бях в ГЕРБ съм се борил с неща, които не трябваше да бъдат допускани и успявах да не бъдат. След моето излизане видяхме какво се случи и с геополитическата ориентировка. Когато през днешния ден Борисов излиза и споделя, че е един евроатлантик, дано погледнем какво направи той, прокарвайки ползите на режима на Путин. Защото „ Турски поток “ е напълно част от цялостната външнополитическа идея на режима на Путин, заобикаляйки Украйна, а в следствие и развивайки този боен спор. Украйна – суверенна страна, която желае да е част от съюзи като Европейски Съюз и НАТО. Тези неща бяха блокирани посредством и на политиката, която организираше българската страна. Нека погледнем какво се случваше през последните години. И какво бе особеното сред Борисов и Плевнелиев през годините. Плевнелиев искаше България да имаме по-сериозно наличие в Черноморския район. Борисов пък неглижираше и подаваше послания, които бяха тотално объркващи за съдружниците ни в НАТО. През 2016 година Борисов споделяше на румънския се сътрудника Чолош, че не желаеме военни учения в Черно море, а на всеки военен транспортен съд да качим по някакви знаменосци, които да подвигат знаменцата, само че никога да не позволяваме военни кораби и бойни учения, тъй като това може да докара до боен спор. А пропусна анализите, които бяха и от Мюнхенската конференция за сигурност, и всички отчети, които излизаха от страна на НАТО тогава, че Русия господства в района – военно, политически, стопански, енергийно и осведомително. Русия тъкмо това правеше - тя градеше своите рубежи ", разяснява водачът на " Републиканци за България ".
" България има голям недостиг на водачество в политиката. Само да довърша, за какво никой не желае с Борисов. Нека да е ясно. Борисов към този момент не може да бъде лицето на евроатлантизма в България. Когато през днешния ден ти демонстрираш, че си угрижен за страната, то би трябвало да дадеш отговор за какво не внесе в периода, който беше разгласен от Европейската комисия - април 2021 година, Плана за възобновяване и резистентност. Всички държави-членки го внесоха. Борисов тогава сподели: „ Няма да го импортирам, дано да го внесе служебният кабинет. “ Борисов сдаде властта май месец 2021 година!? Ето по какъв начин едно затлачване на всички тези процеси докара до това България да се лиши от опцията за 1,6 лева предплатено заплащане. Само ще дам за образец, че Румъния и Гърция взеха по 3,8 милиарда евро предплатени средства, които към този момент ги употребяват и модернизират техните си стопански системи и вършат тази промяна, която е планувана в Плана за възобновяване и резистентност. Ние не внесохме даже и съглашение да бъде подписано с Европейската комисия за идващия финансов програмен интервал. И това в случай, че имахме сполучливо председателство на Европейски Съюз през 2018 година. Тогава Борисов съобщи и Томислав Дончев оглави екипа – от средата на 2018-а до 2020-а, за създаването на новия финансов програмен интервал, който трябваше да бъде подписан в края на 2020 година. От януари месец 2021 година ние трябваше да стартираме да аплайваме по плановете по новия финансов програмен интервал, който е седемгодишен. Ние сега сме с нулеви години. Това, което заложи в бюджета Борисов за 2021 година, е да стартираме
да си играем с увеличението на държавния дълг
Знаете, че и тогава беше планувано да се тегли дълг, само че тогава започнахме да пласираме излъчвания, а в този момент сега ние не можем да се възползваме от европейската взаимност, само че си плащаме вноската всяка година, която е над 1 милиарда евро. Ние не получаваме повече милиарди, с които да може да създадем тази промяна. Това, което имаме през днешния ден, е опция за започване на съвещания при президента. Той би трябвало да свика Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), тъй като сега държавността е в доста тежка ерозия, което директно разрушава националната ни сигурност. Това институционално опълчване няма да ни даде никаква опция да определим някакъв позитивен небосвод. Като образец мога да дам, че за тази година в бюджета беше планувано да бъде теглен дълг някъде от порядъка на 7,3 милиарда Но тригодишната прогноза на МФ за интервала 2022-2024 година предвиждаше страната да поема дълг от 7,7 до 9 милиарда лв. годишно ", съобщи Цветанов.
" Забележете обаче в този момент Министерство на финансите излиза и споделя, че чака недостиг за 2023-а от 6,6 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт и увеличение на дълга за следващата година с още 15,9 милиарда лв.. Какво ще бъде ситуацията през 2025-а? Когато страната тегли дълг, би трябвало и да може да го обслужва. Вноската ни по дълга за 2022 година е 600 милиона лв.. Вноската ни за 2025 година, при този растеж на държавния дълг, който желаеме да вземем, ще ни коства 2,6 милиарда лв. за годината. Това значи, че ние, в действителност, усилваме разходната си част, само че не вършим нищо за трансформацията на стопанската система си, опция която дава Плана за възобновяване и резистентност. Затова трябват съвещания и даже привикване КСНС при президента, с цел да се види рамката. Важно е тези 22 закона, които би трябвало да се одобряват в Народното събрание, да бъдат признати. Те би трябвало да бъдат
главният приоритет на това Народно заседание
Дали ще има държавно управление, дали ще се поддържа служебното… Трябва да се внесат тези законопроекти, които са минали на публични разисквания и са като решения на Министерски съвет, с цел да се направи проект за деяние на Народно събрание. Само от тези 22 законопроекта, които са свързани с План за възобновяване, и 60-те ограничения, които би трябвало да бъдат направени, ще се даде опция българската стопанска система да получи към 1,6 милиарда лв.. Всичко това е обвързвано с по този начин наречената промяна, която би трябвало да бъде осъществена в стопанската система, с цел да може тя да бъде по-конкурентноспособна на европейския и международния пазар. Ако не реализираме консенсус по тези тематики, това ще очертае и неприятен небосвод за приемането на бюджета за 2023 година. Така ние ще създадем всичко допустимо страната да върви в спиралата надолу и ще влезем в една продължаваща годишна дългова рецесия, която ще бъде пагубна за стопанската система ", добави Цветан Цветанов.
" Ще се продължи със остарелия бюджет. Аз считам, че не се ли дадат отговори на тази правна обязаност с приемането на второ заплащане по Плана, което ние чакаме, тъй като първото заплащане би трябвало да бъде 2,6 милиарда лв. декември месец, нещата няма да са добре. От тези 2,6 милиарда лв. към 1,2 милиарда лв. са да се покрият разноските, които бяха направени за увеличението на пенсиите на пенсионерите. Ако ние не можем да получим второто заплащане от 1,5 милиарда лв. и не успеем да отворим опцията идната година още веднъж да аплайвам и да взимаме пари от европейските фондове за новия финансов програмен интервал и по Плана за възобновяване и резистентност, ние няма да очертаем някакъв небосвод.
За страната ни това ще бъде злополука
Това значи инфлация, ще стартира да се мисли по какъв начин да се преструктурира бюджетът. Големият проблем е, че всеки отваря някаква предизборна популистка изразителност. Това ще бъде проблем, който ще бъде с доста тежки последици за страната. За всички е ясно и изключително за тези, които се занимават с политика и следят политическите процеси, какви са финансовите параметри на страната. България като фискална конструкция е основана на косвени налози. Преките налози имат относително дребен дял в приходната част на бюджета. Когато пипаш Данък добавена стойност, акцизи и митата, които са ти главната част от приходите в бюджета, това значи, че ти незабавно отваряш една опция за популизъм - да харчиш повече в сравнение с си изкарал. Това е неуместно за една страна, за една политика, която би трябвало да се придържа към Маастрихските критерии, за една страна, която си е сложила за цел от 2024 година да влезе в еврозоната ", добави Цветанов.
" Според мен ще се направи всякаква опция по оста ГЕРБ-ДПС, тъй като това го видяхме при гласуванията за ръководител на Народното събрание. Когато се гласоподава кандидатурата на Росен Желязков, ГЕРБ получиха поддръжката единствено от Движение за права и свободи. Когато ГЕРБ отдръпнах кандидатурата на Росен Желязков и беше номинирана кандидатура от Движение за права и свободи, те получиха поддръжката единствено от ГЕРБ. Вижте, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат интерес и опит в това по какъв начин да показват една политика за добра и по какъв начин те са загрижени за бъдещето на страната. Но за мен стабилността на едно държавно управление, което се крепи върху оста ГЕРБ-ДПС, не считам, че ще бъде стабилно. Ако приемем хипотезата, че ще има някакво държавно управление на тази основа, то ще бъде доста несигурно и ще бъде в неспособност да извърши всичко това, което е нужно на страната. Убеден съм, че ще има скорошни предварителни парламентарни избори. Важно е всеки от политическите играчи, които са в Народното събрание, както и тези, които са отвън Народното събрание, да осъзнаят опцията по какъв начин може да се излезе от тази обстановка, по какъв начин може да има парламент, който да бъде с по-голяма стойност и да взема решение проблемите на хората. Това може да стане единствено с увеличението и опцията да се създадат доста мощни ясни съюзи, които да бъдат сред съидейници, загрижени за бъдещето на страната и за действителното евроатлантическо участие на страната в съюзи като Европейски Съюз и НАТО ", заключи ръководителят на Република България.
" Това е огромна неточност, която позволи ГЕРБ. Може би в желанието си наложително, непременно, някой да си приказва с тях, някой да ги припознае, те направиха този ход с преговорния екип в лицето на някогашния президент Росен Плевнелиев и някогашния външен министър Соломон Паси. Преговорният екип на една политическа мощ би трябвало да бъде политическо решение на самата парламентарна група. Тези, които ще бъдат посредници и ще лидират този развой,
трябваше да бъдат препоръчани от всички останали политически партии
А не да бъде посочено от Борисов и респективно от ГЕРБ. Това обрича на крах всяко такова начинание, подобен политически диалог, който може да се води в Народното събрание. И още нещо. Трябва да е ясно за какво ГЕРБ са в изолираност. Ако това не бъде обяснено по съответен метод на обществото, тогава навлиза тъй наречените агитация от тези, които могат да разколебават или да отегчават гласоподавателите ", сподели още някогашният вътрешен министър.
" ГЕРБ през днешния ден, за жалост, се развива в доста отрицателен проект. Докато бях в ГЕРБ съм се борил с неща, които не трябваше да бъдат допускани и успявах да не бъдат. След моето излизане видяхме какво се случи и с геополитическата ориентировка. Когато през днешния ден Борисов излиза и споделя, че е един евроатлантик, дано погледнем какво направи той, прокарвайки ползите на режима на Путин. Защото „ Турски поток “ е напълно част от цялостната външнополитическа идея на режима на Путин, заобикаляйки Украйна, а в следствие и развивайки този боен спор. Украйна – суверенна страна, която желае да е част от съюзи като Европейски Съюз и НАТО. Тези неща бяха блокирани посредством и на политиката, която организираше българската страна. Нека погледнем какво се случваше през последните години. И какво бе особеното сред Борисов и Плевнелиев през годините. Плевнелиев искаше България да имаме по-сериозно наличие в Черноморския район. Борисов пък неглижираше и подаваше послания, които бяха тотално объркващи за съдружниците ни в НАТО. През 2016 година Борисов споделяше на румънския се сътрудника Чолош, че не желаеме военни учения в Черно море, а на всеки военен транспортен съд да качим по някакви знаменосци, които да подвигат знаменцата, само че никога да не позволяваме военни кораби и бойни учения, тъй като това може да докара до боен спор. А пропусна анализите, които бяха и от Мюнхенската конференция за сигурност, и всички отчети, които излизаха от страна на НАТО тогава, че Русия господства в района – военно, политически, стопански, енергийно и осведомително. Русия тъкмо това правеше - тя градеше своите рубежи ", разяснява водачът на " Републиканци за България ".
" България има голям недостиг на водачество в политиката. Само да довърша, за какво никой не желае с Борисов. Нека да е ясно. Борисов към този момент не може да бъде лицето на евроатлантизма в България. Когато през днешния ден ти демонстрираш, че си угрижен за страната, то би трябвало да дадеш отговор за какво не внесе в периода, който беше разгласен от Европейската комисия - април 2021 година, Плана за възобновяване и резистентност. Всички държави-членки го внесоха. Борисов тогава сподели: „ Няма да го импортирам, дано да го внесе служебният кабинет. “ Борисов сдаде властта май месец 2021 година!? Ето по какъв начин едно затлачване на всички тези процеси докара до това България да се лиши от опцията за 1,6 лева предплатено заплащане. Само ще дам за образец, че Румъния и Гърция взеха по 3,8 милиарда евро предплатени средства, които към този момент ги употребяват и модернизират техните си стопански системи и вършат тази промяна, която е планувана в Плана за възобновяване и резистентност. Ние не внесохме даже и съглашение да бъде подписано с Европейската комисия за идващия финансов програмен интервал. И това в случай, че имахме сполучливо председателство на Европейски Съюз през 2018 година. Тогава Борисов съобщи и Томислав Дончев оглави екипа – от средата на 2018-а до 2020-а, за създаването на новия финансов програмен интервал, който трябваше да бъде подписан в края на 2020 година. От януари месец 2021 година ние трябваше да стартираме да аплайваме по плановете по новия финансов програмен интервал, който е седемгодишен. Ние сега сме с нулеви години. Това, което заложи в бюджета Борисов за 2021 година, е да стартираме
да си играем с увеличението на държавния дълг
Знаете, че и тогава беше планувано да се тегли дълг, само че тогава започнахме да пласираме излъчвания, а в този момент сега ние не можем да се възползваме от европейската взаимност, само че си плащаме вноската всяка година, която е над 1 милиарда евро. Ние не получаваме повече милиарди, с които да може да създадем тази промяна. Това, което имаме през днешния ден, е опция за започване на съвещания при президента. Той би трябвало да свика Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), тъй като сега държавността е в доста тежка ерозия, което директно разрушава националната ни сигурност. Това институционално опълчване няма да ни даде никаква опция да определим някакъв позитивен небосвод. Като образец мога да дам, че за тази година в бюджета беше планувано да бъде теглен дълг някъде от порядъка на 7,3 милиарда Но тригодишната прогноза на МФ за интервала 2022-2024 година предвиждаше страната да поема дълг от 7,7 до 9 милиарда лв. годишно ", съобщи Цветанов.
" Забележете обаче в този момент Министерство на финансите излиза и споделя, че чака недостиг за 2023-а от 6,6 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт и увеличение на дълга за следващата година с още 15,9 милиарда лв.. Какво ще бъде ситуацията през 2025-а? Когато страната тегли дълг, би трябвало и да може да го обслужва. Вноската ни по дълга за 2022 година е 600 милиона лв.. Вноската ни за 2025 година, при този растеж на държавния дълг, който желаеме да вземем, ще ни коства 2,6 милиарда лв. за годината. Това значи, че ние, в действителност, усилваме разходната си част, само че не вършим нищо за трансформацията на стопанската система си, опция която дава Плана за възобновяване и резистентност. Затова трябват съвещания и даже привикване КСНС при президента, с цел да се види рамката. Важно е тези 22 закона, които би трябвало да се одобряват в Народното събрание, да бъдат признати. Те би трябвало да бъдат
главният приоритет на това Народно заседание
Дали ще има държавно управление, дали ще се поддържа служебното… Трябва да се внесат тези законопроекти, които са минали на публични разисквания и са като решения на Министерски съвет, с цел да се направи проект за деяние на Народно събрание. Само от тези 22 законопроекта, които са свързани с План за възобновяване, и 60-те ограничения, които би трябвало да бъдат направени, ще се даде опция българската стопанска система да получи към 1,6 милиарда лв.. Всичко това е обвързвано с по този начин наречената промяна, която би трябвало да бъде осъществена в стопанската система, с цел да може тя да бъде по-конкурентноспособна на европейския и международния пазар. Ако не реализираме консенсус по тези тематики, това ще очертае и неприятен небосвод за приемането на бюджета за 2023 година. Така ние ще създадем всичко допустимо страната да върви в спиралата надолу и ще влезем в една продължаваща годишна дългова рецесия, която ще бъде пагубна за стопанската система ", добави Цветан Цветанов.
" Ще се продължи със остарелия бюджет. Аз считам, че не се ли дадат отговори на тази правна обязаност с приемането на второ заплащане по Плана, което ние чакаме, тъй като първото заплащане би трябвало да бъде 2,6 милиарда лв. декември месец, нещата няма да са добре. От тези 2,6 милиарда лв. към 1,2 милиарда лв. са да се покрият разноските, които бяха направени за увеличението на пенсиите на пенсионерите. Ако ние не можем да получим второто заплащане от 1,5 милиарда лв. и не успеем да отворим опцията идната година още веднъж да аплайвам и да взимаме пари от европейските фондове за новия финансов програмен интервал и по Плана за възобновяване и резистентност, ние няма да очертаем някакъв небосвод.
За страната ни това ще бъде злополука
Това значи инфлация, ще стартира да се мисли по какъв начин да се преструктурира бюджетът. Големият проблем е, че всеки отваря някаква предизборна популистка изразителност. Това ще бъде проблем, който ще бъде с доста тежки последици за страната. За всички е ясно и изключително за тези, които се занимават с политика и следят политическите процеси, какви са финансовите параметри на страната. България като фискална конструкция е основана на косвени налози. Преките налози имат относително дребен дял в приходната част на бюджета. Когато пипаш Данък добавена стойност, акцизи и митата, които са ти главната част от приходите в бюджета, това значи, че ти незабавно отваряш една опция за популизъм - да харчиш повече в сравнение с си изкарал. Това е неуместно за една страна, за една политика, която би трябвало да се придържа към Маастрихските критерии, за една страна, която си е сложила за цел от 2024 година да влезе в еврозоната ", добави Цветанов.
" Според мен ще се направи всякаква опция по оста ГЕРБ-ДПС, тъй като това го видяхме при гласуванията за ръководител на Народното събрание. Когато се гласоподава кандидатурата на Росен Желязков, ГЕРБ получиха поддръжката единствено от Движение за права и свободи. Когато ГЕРБ отдръпнах кандидатурата на Росен Желязков и беше номинирана кандидатура от Движение за права и свободи, те получиха поддръжката единствено от ГЕРБ. Вижте, ГЕРБ и Движение за права и свободи имат интерес и опит в това по какъв начин да показват една политика за добра и по какъв начин те са загрижени за бъдещето на страната. Но за мен стабилността на едно държавно управление, което се крепи върху оста ГЕРБ-ДПС, не считам, че ще бъде стабилно. Ако приемем хипотезата, че ще има някакво държавно управление на тази основа, то ще бъде доста несигурно и ще бъде в неспособност да извърши всичко това, което е нужно на страната. Убеден съм, че ще има скорошни предварителни парламентарни избори. Важно е всеки от политическите играчи, които са в Народното събрание, както и тези, които са отвън Народното събрание, да осъзнаят опцията по какъв начин може да се излезе от тази обстановка, по какъв начин може да има парламент, който да бъде с по-голяма стойност и да взема решение проблемите на хората. Това може да стане единствено с увеличението и опцията да се създадат доста мощни ясни съюзи, които да бъдат сред съидейници, загрижени за бъдещето на страната и за действителното евроатлантическо участие на страната в съюзи като Европейски Съюз и НАТО ", заключи ръководителят на Република България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ