Правителството иска достъп до европарите, за да финансира дефицита
Политическата невъзможност принуди изпълнителната власт да изиска следващото удължение на действието на в този момент настоящия бюджет, който е за 2022-а, с още 3 месеца. Ясно е, че даже да има постоянен кабинет, което е все по-малко евентуално, време за внасянето и приемането на постоянен бюджет за 2023-а до прекратяването на 10 юни на действието на настоящия няма. И, с цел да може държавното управление, което и да е то, през юни, а евентуално до идващото национално заседание, да обезпечи законосъобразното финансиране на държавните и общински действия, включително и на изборите, се постанова удължение с три месеца на сегашния бюджет.
Удължаването обаче е с избрани нововъведения, които се постановат от една страна поради стремглаво възходящия недостиг и от друга поради невъзможността страната да емитира нов дълг. Правителството не е поискало увеличение на дълговия таван, а е избрало различен път - обновяване на достъпа до парите от еврофондовете и приемане на опция да вземе средства от Сребърния фонд или както е законовото му название - Държавен фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система. Това излиза наяве от точка 2 на параграф 3 от предложенията за удължение импортирани в националното заседание.
Ще напомним, че съгласно Министерството на финансите към 10 май по сметките на Сребърния фонд е имало 3.7 милиарда лв. и още 4.6 милиарда лв. са по сметките на европроектите. Достъпът на държавното управление до тези два източника на финансиране, които са част от фискалния запас в Българска народна банка, бяха блокирани с решение на Народното събрание в края на предходната година.
(Проекто) Бюджет 2023 идва с недостиг от съвсем 12 милиарда лв..
При опазване на настоящото законодателство ни чака не еврозона, а изтегляне на огромен и безценен дълг
Ясно е че тези средства държавното управление ще употребява за финансиране на настоящия недостиг и на неотложните за реализиране европроекти. Парите за покриване на недостига ще се употребяват заемообразно. С други думи ще се връщат, когато изпълнителната власт (било то постоянна или служебна) получи нужните бюджетни данъчно-осигурителни приходи или достъп до издаването на нови заеми.
Заемообразното използването на парите за европроекти е позната от предишното процедура. В тези случай държавното управление няма по какъв начин да не върне сходни заеми, тъй като тези пари са дадени целево и в случай че не бъдат употребявани за финансиране на контрактуваните планове Европейската комисия ще си ги изиска назад. Виж със Сребърния фонд обстановката е малко по друга. Той се натрупа през годините с концепцията след време с приходите от вложението на акумулираните в него пари да се обезпечи увеличение на пенсиите. Опитите за прилагане на Сребърния фонд за финансиране на бюджетния недостиг на времето донесоха доста главоболия на първият финансов министър в държавните управления на ГЕРБ Симеон Дянков, който искаше тези средства да се влагат в български държавни скъпи бумаги. Тогава държавното управление на Борисов получи просторно писмо от ЕЦБ. В което се обясняваше за какво това не трябва да се прави.
Сега служебния кабинет, притиснат от събитията още веднъж желае достъп до " белите пари за черни дни " в Сребърния фонд. Проблемът е, че в случай че го получи, взетите от там " назаем " средства може в никакъв случай да не бъдат възобновени. Вярно е, че финансовият министър Росица Велкова съобщи, че тези пари няма да бъдат употребявани, само че за какво тогава сходна опция изобщо се позволява с импортирания проектозакон. На всичко от горната страна в признатата през 2022-а от Министерския съвет капиталова стратегия на фонда се споделя, че парите му ще продължат да стоят в Българска народна банка. Затова е добре изваждането им от там даже като догадка да бъде изключена.
Удължаването обаче е с избрани нововъведения, които се постановат от една страна поради стремглаво възходящия недостиг и от друга поради невъзможността страната да емитира нов дълг. Правителството не е поискало увеличение на дълговия таван, а е избрало различен път - обновяване на достъпа до парите от еврофондовете и приемане на опция да вземе средства от Сребърния фонд или както е законовото му название - Държавен фонд за гарантиране на резистентност на държавната пенсионна система. Това излиза наяве от точка 2 на параграф 3 от предложенията за удължение импортирани в националното заседание.
Ще напомним, че съгласно Министерството на финансите към 10 май по сметките на Сребърния фонд е имало 3.7 милиарда лв. и още 4.6 милиарда лв. са по сметките на европроектите. Достъпът на държавното управление до тези два източника на финансиране, които са част от фискалния запас в Българска народна банка, бяха блокирани с решение на Народното събрание в края на предходната година.
(Проекто) Бюджет 2023 идва с недостиг от съвсем 12 милиарда лв..
При опазване на настоящото законодателство ни чака не еврозона, а изтегляне на огромен и безценен дълг
Ясно е че тези средства държавното управление ще употребява за финансиране на настоящия недостиг и на неотложните за реализиране европроекти. Парите за покриване на недостига ще се употребяват заемообразно. С други думи ще се връщат, когато изпълнителната власт (било то постоянна или служебна) получи нужните бюджетни данъчно-осигурителни приходи или достъп до издаването на нови заеми.
Заемообразното използването на парите за европроекти е позната от предишното процедура. В тези случай държавното управление няма по какъв начин да не върне сходни заеми, тъй като тези пари са дадени целево и в случай че не бъдат употребявани за финансиране на контрактуваните планове Европейската комисия ще си ги изиска назад. Виж със Сребърния фонд обстановката е малко по друга. Той се натрупа през годините с концепцията след време с приходите от вложението на акумулираните в него пари да се обезпечи увеличение на пенсиите. Опитите за прилагане на Сребърния фонд за финансиране на бюджетния недостиг на времето донесоха доста главоболия на първият финансов министър в държавните управления на ГЕРБ Симеон Дянков, който искаше тези средства да се влагат в български държавни скъпи бумаги. Тогава държавното управление на Борисов получи просторно писмо от ЕЦБ. В което се обясняваше за какво това не трябва да се прави.
Сега служебния кабинет, притиснат от събитията още веднъж желае достъп до " белите пари за черни дни " в Сребърния фонд. Проблемът е, че в случай че го получи, взетите от там " назаем " средства може в никакъв случай да не бъдат възобновени. Вярно е, че финансовият министър Росица Велкова съобщи, че тези пари няма да бъдат употребявани, само че за какво тогава сходна опция изобщо се позволява с импортирания проектозакон. На всичко от горната страна в признатата през 2022-а от Министерския съвет капиталова стратегия на фонда се споделя, че парите му ще продължат да стоят в Българска народна банка. Затова е добре изваждането им от там даже като догадка да бъде изключена.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ