VisegradInsight: България е изключение - войнстваща нелиберална демокрация
Политическата опция - фундаменталната същина на демократичната народна власт - в България е цялостна нереалност. Реалността е подмолното договаряне и разпределянето на функционалности съгласно потребностите и желанията на ръководещите. Ролята на опозиционните политически партии не се разграничава доста от тази на Адамовия смокинов лист в парадайса.
Това се споделя в следващата обява в непознати медии за България. Анализът отново е за политическата обстановка в страната ни. Отново е обърнато внимание на две основни персони – Борисов и Пеевски. „ Недемократичните сили в България, заложени в същността й, я отдалечава от страните от Централна Европа “ написа този път Спасимир Домарадски, професор по политически науки и интернационалните връзки в Университета Лазарски във Варшава. Анализът му, оповестен в изданието VvisegradInsight.eu*, е илюстриран със фотоси на премиера Бойко Борисов и депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски, което непроменяемо ще предизвика дежурната порция плювни от пеевските медии. Но те няма да извърнат внимание на сравнителния разбор, с който се демонстрира, че ситуацията в подложените на критика от огромна част от Европейски Съюз поради политически репресии Унгария и Полша е надалеч по-розово в сравнение с в България.
Ето какво написа професор Домарадски, преводът е на Фрогнюз:
Недемократичните сили в България, заложени в същността й, я отдалечава от страните от Централна Европа. Примери за конституционни ограничавания на политическата независимост в демокрациите са страни като Германия и Полша. Там във връзка с нацизма и комунизма, както и съпътстващата го расова и етническа ненавист, потреблението на власт за придобиване на власт или основаването на секрети структури е неразрешено. Такива ограничавания включват множеството демократични конституции, в това число българската, което е очебийно в член 11. т. 4 от Конституцията.
(б.пр.- Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си слагат за цел принудително завладяване на държавната власт. Това гласи член 11. т. 4 от Конституцията)
Позовавайки се на своята преценки въз основа на проучванията си в Унгария и Полша, Майлс Мафтеан* слага началото на хипотезата, че през днешния ден инструментът на войнствените демокрации е в ръцете на нелибералните политически елити, които употребяват същата войнствена логичност към своите политически съперници.
Ситуацията в София
Репресивни закони за медиите, деятели на гражданското общество и просветителни институции имат за цел да отстранен върховенството на закона посредством унищожаването от страна на управляващите на взаимоконтрола, равенството и отбраната на гражданските права.
В търсене на способи за противопоставяне на тази нелиберална наклонност, Мафтеан предлага съпоставяне в вероятност, която разпознава най-непосредствените рискове за демократичните институции в Централна и Източна Европа. Широката географска рамка ни разрешава да представим редица образци от всички страни в коридора сред Германия и Русия, в това число България.
За страдание, колкото и да се пробвам да намеря паралели сред политическите процеси в Унгария и Полша и политическата обстановка в България, ми се коства, че политическият опит е на напълно друго равнище.
Докато Западът е угрижен за консолидирането на нелибералната народна власт в Централна Европа, това от дълго време се корени в югоизточната част на съюза. Българският случай няма паралели, само че предлага позиция за бъдещето на нелибералната народна власт. Пътят, по който Унгария и Полша са поели, води до място, където България от дълго време е била.
За да не бъдем голословни, дано погледнем образците, с които Мафтеан илюстрира в своята визия: съкрушителни антиправителствени митинги, поемайки контрола над институции, които се управляват от опозицията, ограничавайки свободата на медиите и така нататък
„ В България никой не разрушава антиправителствени митинги със мощ, тъй като те са незначителни. Последните огромни митинги против недостижимия политически хайлайф бяха свързани с избирането на Делян Пеевски за началник на ДАНС. Те продължиха повече от година, с цел да накарат държавното управление на Орешарски да падне оставка, само че не и да отслабят позицията на Пеевски, която към момента извлича дивиденти от ролята му на алфа и омега в българската политическа действителност. “
В България има съпротива, само че нейната позиция е много по-различна от тази на опозицията в Унгария и Полша.
Да, сходно на тях, българската съпротива се бори за власт, само че не е нито изолирана, нито потисната. Орбан и Качински превземат страната посредством законодателни актове и отстраняват хора от редица позиции, умишлено основани с друга дълготрайност, с цел да подсигуряват наличието на избрани политически субекти на власт.
„ Тяхната цел е да уловят политическата система в нейната целокупност. “
В България фактът, че президентът е от по този начин наречената съпротива, би трябвало да покаже, че това не е по този начин. Но доста по-добро пояснение дава казусът с омбудсмана Мая Манолова, която преди да бъде определена за поста си и по време на държавното управление на Борисов и на гласовете на ГЕРБ, беше най-жестокият критик на властта.
Това единствено по себе си демонстрира, че политическата опция - фундаменталната същина на демократичната народна власт - в България е цялостна нереалност. Реалността е подмолното договаряне и разпределянето на функционалности съгласно потребностите и желанията на ръководещите. Ролята на опозиционните политически партии не се разграничава доста от тази на Адамовия смокинов лист в парадайса.
Сравнителен разбор
В Унгария и Полша обществото се интересува и се тормози, когато медиите трансформират собствеността си. За да си обезпечат средства за тяхното медийно владичество, Орбан и Качински поеха всички вероятни държавни промишлености, с цел да натрупат средствата, с които да осъществят своите политически визии.
В България, даже когато множеството от главните медии станаха благосъстоятелност на същия Делян Пеевски, никой не смяташе, че българската народна власт е пристигнала до своят край. Всеки знае кой стои зад всяка медия и прави избор въз основа на това познание. Войните сред медиите са изцяло безразлични към апатичното болшинство.
„ Фалитът на КТБ, прочут още като „ банката на властта “, също не провокира всеобщи митинги, тъй като цялото общество знаеше, че множеството от тези, които имат спестявания, по един или различен метод са свързани с управляващите. “
Нещо повече, в мощно поляризираното общество сред бедните и богатите, мъчно може да се предизвика всеобщото отвращение против загубата на имущество от богатите.
Следователно, когато се натрупва задоволителен политически капацитет за основаване на различна политическа групировка, какъвто беше казусът с обединяването на Реформаторите, множеството го считат за трамплин за персонална полза. В момента, в който се допряха до властта, те отхвърлиха всички идеали, тъй като знаят, че това е моментът за персонална полза, а различен може да не се появи.
Обиколни пътища
Наистина, България върви по пътя на политическия плурализъм и свободната стопанска система дружно с Полша и Унгария, само че за разлика от тях, тя се разви в напълно друга посока. Причините за това деформиране могат да се търсят в метода, по който се предава властта, с качеството на опозицията, с ролята на някогашните комунисти или даже с проведената престъпност, само че това не е толкоз значимо.
Българската реалност е доста по-напред от процесите на демократично оттегляне в Централна Европа, тъй като не съумя да консолидира демокрацията като такава. Затова българската политическа класа не се нуждае от нелибералната война.
Нелибералният режим от дълго време е консолидиран.
=====
*The Visegrad Insight е главната платформа за диспути и разбори за Централна Европа, показва бъдещи насоки на политика за Европа и района. Създаден е през 2012 година от фондация Res Publica - самостоятелен мозъчен концерн във Варшава с водещи изявления на полски език Res Publica Nowa и New Europe 100, мрежа от водачи на утрешния ден.
*Майлс Мафтеан (Miles R Maftean) е учител по „ Политическа доктрина “ и откривател от Централноевропейски университет.
Това се споделя в следващата обява в непознати медии за България. Анализът отново е за политическата обстановка в страната ни. Отново е обърнато внимание на две основни персони – Борисов и Пеевски. „ Недемократичните сили в България, заложени в същността й, я отдалечава от страните от Централна Европа “ написа този път Спасимир Домарадски, професор по политически науки и интернационалните връзки в Университета Лазарски във Варшава. Анализът му, оповестен в изданието VvisegradInsight.eu*, е илюстриран със фотоси на премиера Бойко Борисов и депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски, което непроменяемо ще предизвика дежурната порция плювни от пеевските медии. Но те няма да извърнат внимание на сравнителния разбор, с който се демонстрира, че ситуацията в подложените на критика от огромна част от Европейски Съюз поради политически репресии Унгария и Полша е надалеч по-розово в сравнение с в България.
Ето какво написа професор Домарадски, преводът е на Фрогнюз:
Недемократичните сили в България, заложени в същността й, я отдалечава от страните от Централна Европа. Примери за конституционни ограничавания на политическата независимост в демокрациите са страни като Германия и Полша. Там във връзка с нацизма и комунизма, както и съпътстващата го расова и етническа ненавист, потреблението на власт за придобиване на власт или основаването на секрети структури е неразрешено. Такива ограничавания включват множеството демократични конституции, в това число българската, което е очебийно в член 11. т. 4 от Конституцията.
(б.пр.- Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си слагат за цел принудително завладяване на държавната власт. Това гласи член 11. т. 4 от Конституцията)
Позовавайки се на своята преценки въз основа на проучванията си в Унгария и Полша, Майлс Мафтеан* слага началото на хипотезата, че през днешния ден инструментът на войнствените демокрации е в ръцете на нелибералните политически елити, които употребяват същата войнствена логичност към своите политически съперници.
Ситуацията в София
Репресивни закони за медиите, деятели на гражданското общество и просветителни институции имат за цел да отстранен върховенството на закона посредством унищожаването от страна на управляващите на взаимоконтрола, равенството и отбраната на гражданските права.
В търсене на способи за противопоставяне на тази нелиберална наклонност, Мафтеан предлага съпоставяне в вероятност, която разпознава най-непосредствените рискове за демократичните институции в Централна и Източна Европа. Широката географска рамка ни разрешава да представим редица образци от всички страни в коридора сред Германия и Русия, в това число България.
За страдание, колкото и да се пробвам да намеря паралели сред политическите процеси в Унгария и Полша и политическата обстановка в България, ми се коства, че политическият опит е на напълно друго равнище.
Докато Западът е угрижен за консолидирането на нелибералната народна власт в Централна Европа, това от дълго време се корени в югоизточната част на съюза. Българският случай няма паралели, само че предлага позиция за бъдещето на нелибералната народна власт. Пътят, по който Унгария и Полша са поели, води до място, където България от дълго време е била.
За да не бъдем голословни, дано погледнем образците, с които Мафтеан илюстрира в своята визия: съкрушителни антиправителствени митинги, поемайки контрола над институции, които се управляват от опозицията, ограничавайки свободата на медиите и така нататък
„ В България никой не разрушава антиправителствени митинги със мощ, тъй като те са незначителни. Последните огромни митинги против недостижимия политически хайлайф бяха свързани с избирането на Делян Пеевски за началник на ДАНС. Те продължиха повече от година, с цел да накарат държавното управление на Орешарски да падне оставка, само че не и да отслабят позицията на Пеевски, която към момента извлича дивиденти от ролята му на алфа и омега в българската политическа действителност. “
В България има съпротива, само че нейната позиция е много по-различна от тази на опозицията в Унгария и Полша.
Да, сходно на тях, българската съпротива се бори за власт, само че не е нито изолирана, нито потисната. Орбан и Качински превземат страната посредством законодателни актове и отстраняват хора от редица позиции, умишлено основани с друга дълготрайност, с цел да подсигуряват наличието на избрани политически субекти на власт.
„ Тяхната цел е да уловят политическата система в нейната целокупност. “
В България фактът, че президентът е от по този начин наречената съпротива, би трябвало да покаже, че това не е по този начин. Но доста по-добро пояснение дава казусът с омбудсмана Мая Манолова, която преди да бъде определена за поста си и по време на държавното управление на Борисов и на гласовете на ГЕРБ, беше най-жестокият критик на властта.
Това единствено по себе си демонстрира, че политическата опция - фундаменталната същина на демократичната народна власт - в България е цялостна нереалност. Реалността е подмолното договаряне и разпределянето на функционалности съгласно потребностите и желанията на ръководещите. Ролята на опозиционните политически партии не се разграничава доста от тази на Адамовия смокинов лист в парадайса.
Сравнителен разбор
В Унгария и Полша обществото се интересува и се тормози, когато медиите трансформират собствеността си. За да си обезпечат средства за тяхното медийно владичество, Орбан и Качински поеха всички вероятни държавни промишлености, с цел да натрупат средствата, с които да осъществят своите политически визии.
В България, даже когато множеството от главните медии станаха благосъстоятелност на същия Делян Пеевски, никой не смяташе, че българската народна власт е пристигнала до своят край. Всеки знае кой стои зад всяка медия и прави избор въз основа на това познание. Войните сред медиите са изцяло безразлични към апатичното болшинство.
„ Фалитът на КТБ, прочут още като „ банката на властта “, също не провокира всеобщи митинги, тъй като цялото общество знаеше, че множеството от тези, които имат спестявания, по един или различен метод са свързани с управляващите. “
Нещо повече, в мощно поляризираното общество сред бедните и богатите, мъчно може да се предизвика всеобщото отвращение против загубата на имущество от богатите.
Следователно, когато се натрупва задоволителен политически капацитет за основаване на различна политическа групировка, какъвто беше казусът с обединяването на Реформаторите, множеството го считат за трамплин за персонална полза. В момента, в който се допряха до властта, те отхвърлиха всички идеали, тъй като знаят, че това е моментът за персонална полза, а различен може да не се появи.
Обиколни пътища
Наистина, България върви по пътя на политическия плурализъм и свободната стопанска система дружно с Полша и Унгария, само че за разлика от тях, тя се разви в напълно друга посока. Причините за това деформиране могат да се търсят в метода, по който се предава властта, с качеството на опозицията, с ролята на някогашните комунисти или даже с проведената престъпност, само че това не е толкоз значимо.
Българската реалност е доста по-напред от процесите на демократично оттегляне в Централна Европа, тъй като не съумя да консолидира демокрацията като такава. Затова българската политическа класа не се нуждае от нелибералната война.
Нелибералният режим от дълго време е консолидиран.
=====
*The Visegrad Insight е главната платформа за диспути и разбори за Централна Европа, показва бъдещи насоки на политика за Европа и района. Създаден е през 2012 година от фондация Res Publica - самостоятелен мозъчен концерн във Варшава с водещи изявления на полски език Res Publica Nowa и New Europe 100, мрежа от водачи на утрешния ден.
*Майлс Мафтеан (Miles R Maftean) е учител по „ Политическа доктрина “ и откривател от Централноевропейски университет.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ