Той е озаглавен Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване и

Той е озаглавен " Антикорупционни институции 2023: точка на заледяване ” и проучва развиването на 57 основни следствия за корупция от прокуратурата и практиката на Антикорупционната комисия.

Докладът ще бъде показан през днешния ден и регистрира намаляващата успеваемост на обвиняванията на прокуратурата и увеличението на прекратените от самата нея следствия, свързани с по този начин наречената “политическа корупция ”. През предходната година, през която предварително беше преустановен мандатът като основен прокурор на Иван Гешев, а на поста краткотрайно беше определен заместникът му Борислав Сарафов, няма влезнала в действие нито една присъда от следените 57 основни следствия, излиза наяве от отчета.

 

“В общи линии се следи все по-голямо затихване на активността на прокуратурата. Не че в предходните години е имало особена интензивност. Където я е имало, тя е била по-скоро кампанийна и по-скоро ориентирана против избрани политически фигури, които са били атакувани с методите на наказателната принуда. В последните 1-2-3 години може би към този момент има цялостно затихване по линия на битката с по този начин наречената “политическа корупция ”, което потегли още от края на мандата на Иван Гешев ”.

 

След промяната на Иван Гешев с Борислав Сарафов “прокуратурата тотално не помни за политическата корупция ”, счита Янкулов и напомни поръчките на Сарафов за битка с корупцията, които започнаха с проблема “Осемте джуджета ”:

 

“Бяха дадени доста гръмки поръчки, тъкмо преди към година, пред Висш съдебен съвет, които естествено и не се осъществиха. Последното развиване по проблема “Осемте джуджета ” към този момент отива в областта на гротеската, тъй като това обвиняване против Петьо Петров е за документна машинация ”.

 

" Цялото това прокламирано огромно разплитане на проблема “Осемте джуджета ”, с множеството му разклонения, естествено, година по-късно можем да кажем, че е към този момент завършило ".

За Мартин Божанов - Нотариуса също имаше обещания за институционална интензивност, напомни специалистът:

 

“Темата беше дейна в институциите, тъй като се беше основало съществено обществено напрежение след гибелта му. Големите медии си припомниха “Списъка за бърз надзор " от нашето следствие, което публикувахме 2021 година. Нямаше по какъв начин в този случай институциите да мълчат. "

 

Той разяснява и проблема Брендо: " Не може чак толкоз доста да ни учудва, че такова лице би могло да влезе на територията на България, макар че е търсен. Трудно ми е да злоупотребявам каква е тъкмо задачата, която го е предиздвикала да се върне. Има алтернатива, естествено, наказванията му да бъдат признати за осъществяване в България. Италианското наказване би могло да бъде редуцирано, в случай че за това закононарушение, за което е наложено, по българския Наказателен кодекс, оптималното планувано за него наказване е по-малко от действително наложеното в осъдилата го страна. Ако е такава обстановката, наказването може да бъде редуцирано до оптималния размер, планувано по българското законодателство. Другият миг, който се разяснява, е за по този начин наречената “кумулация ” сред трите присъди, които са му наложени от италианския, румънския и българския съд. Дали може да бъде направена такава, е малко противоречив въпрос ”.