Лъжите могат да ни разболеят и да ни направят самотни
Полезна е лъжата?
Фалшиви извинения, двуличен интерес, измислени оправдания: лъжем, с цел да избегнем споровете.
Само че лъжите не са нещо безобидно. Те могат да ни разболеят и създадат самотни.
„ Всичко е наред, добре съм! “ - това е най-честата неистина, която хората си споделят. Едно от най-разпространените лъжливи оправдания е: "Закъснях, тъй като попаднах в запушване ".
А най-често подхвърляното лицемерно хвалебствие гласи: "Ау, какъв брой добре изглеждаш! "
Според представително допитване на Института за пазарни изследвания "Сплендид рисърч ", близо 60 на 100 от германците лъжат всеки ден. Разбира се, лъжите не са народен, а международен феномен.
Според някои преценки множеството хора изричат най-малко по една неистина в границите на десетминутен диалог. Трудно е да се каже дали това фактически е тъкмо по този начин.
Както ти на мене, по този начин и аз на тебе
"Лъжа, с цел да е удовлетворена майка ми ", написа един потребител във Facebook, отговаряйки на въпроса на Дъждовни води за какво хората от време на време лъжат. 49 на 100 от участниците в анкетата споделят, че лъжата е резонна, когато би трябвало да бъде обнадежден или весел някой човек.
"Отношенията сред хората действат добре единствено когато не се накърнява самочувствието на другите ", споделя психологът Марк-Андре Райнхард от университета в Касел. По тази причина не е допустимо да има общество без неистини, показва той.
"Всички ние сме чувствителни, когато чуваме някаква негативна оценка за личната ни персона - оценка, която вреди на самочувствието ни ". И защото от истината постоянно боли, ние си оставаме с дребните неистини.
Точно по тази причина сипем похвали за новата прическа на приятелката си, вместо да й кажем напряко, че фризьорът не си е приключил работата добре. В подмяна на това тя пък не ни дава отговор: "Ама че си надебеляла! "
По-малко неистини: по-малко главоболие и депресии
Нима лъжата е безусловно нужна? Не е толкоз просто. Защото прекомерно многото неистини ни разболяват. Същите дребни лъжи, които описваме, с цел да зарадваме някого или с цел да предпазим самочувствието си, могат да се окажат нездравословни за душeвността и тялото. Ако лъжите са доста основни, може да се окаже мъчно непрекъснато да се преструваме.
Изследване на Американската асоциация на психолозите, извършено под управлението на Анита Кели потвърждава, че колкото по-малко лъже един човек, толкоз по-добро здраве има.
Учените посъветвали група от хора да се откажат по опция от така наречен "бели неистини " - т.е. от всекидневните дребни неистини, към които се числят освен лъжливите извинения и оправдания, а и преувеличенията за позитивните качества на личната персона.
Чрез наблюденията върху тази контролна група учените съумели да покажат по какъв начин самочувствието и здравето на участниците се трансформира от това, че лъжите са намалели.
Експериментът траял 10 дни. Резултатите посочили, че участниците в контролната група са по-малко напрегнати, меланхолични или депресивни - а разнообразни неприятни признаци от рода на главоболие са намалели или изчезнали. Освен това връзките сред участниците в опита не се били влошили, а противоположното - задълбочили се и се подобрили.
Лъжем, тъй като желаеме да ни обичат
"Страхувам се, че няма да ме харесат и да ме обичат, по тази причина неистина ", написа във Facebook един различен потребител. Всяко пресилване, всяко опрощение, всяка подправена усмивка щади основно личното ни самочувствие, а не това на другите. Защото всички желаеме да се харесваме и да ни одобряват.
Но въпреки всички непрестанно да послъгваме, по принцип се надяваме, че другите са почтени към нас. Авторите на проучването считат, че усещат когато това очакване не се сбъдва. Ето за какво несъразмерните неистини основават отдалеченост и сеят съмнение сред хората.
Но в случай че сме в положение - въпреки и неумишлено - да проумеем, че някой преувеличава, лицемери и усмивката му е подправена, тогава цялата тази непочтеност остава без резултат. Така си спестяваме може би някой и различен спор, само че хората, с които в действителност желаеме да се сближим, остават дистанцирани към нас.
От една страна, ние се нуждаем от лъжите, с цел да не влизаме в спор с близките, въпреки това неискреността вреди на нашето здраве и на желанието ни за близка връзка с родственици и другари. Какво тогава би следвало да вършим? Да споделяме постоянно и на всички места какво тъкмо мислим не е единствената опция.
Психоложката Кели предлага следното: по-малко преувеличавайте, спестете си лъжливите оправдания, казвайте просто: "Съжалявам ". Забранете си да лъжете, това също оказва помощ. Който си забрани дребните неистини, не прави неща, поради които след това би трябвало да лъже.
* Оригиналното заглавие на текста е: "А по какъв начин да му кажеш, че наподобява извънредно? "
Текстът е оповестен тук
Фалшиви извинения, двуличен интерес, измислени оправдания: лъжем, с цел да избегнем споровете.
Само че лъжите не са нещо безобидно. Те могат да ни разболеят и създадат самотни.
„ Всичко е наред, добре съм! “ - това е най-честата неистина, която хората си споделят. Едно от най-разпространените лъжливи оправдания е: "Закъснях, тъй като попаднах в запушване ".
А най-често подхвърляното лицемерно хвалебствие гласи: "Ау, какъв брой добре изглеждаш! "
Според представително допитване на Института за пазарни изследвания "Сплендид рисърч ", близо 60 на 100 от германците лъжат всеки ден. Разбира се, лъжите не са народен, а международен феномен.
Според някои преценки множеството хора изричат най-малко по една неистина в границите на десетминутен диалог. Трудно е да се каже дали това фактически е тъкмо по този начин.
Както ти на мене, по този начин и аз на тебе
"Лъжа, с цел да е удовлетворена майка ми ", написа един потребител във Facebook, отговаряйки на въпроса на Дъждовни води за какво хората от време на време лъжат. 49 на 100 от участниците в анкетата споделят, че лъжата е резонна, когато би трябвало да бъде обнадежден или весел някой човек.
"Отношенията сред хората действат добре единствено когато не се накърнява самочувствието на другите ", споделя психологът Марк-Андре Райнхард от университета в Касел. По тази причина не е допустимо да има общество без неистини, показва той.
"Всички ние сме чувствителни, когато чуваме някаква негативна оценка за личната ни персона - оценка, която вреди на самочувствието ни ". И защото от истината постоянно боли, ние си оставаме с дребните неистини.
Точно по тази причина сипем похвали за новата прическа на приятелката си, вместо да й кажем напряко, че фризьорът не си е приключил работата добре. В подмяна на това тя пък не ни дава отговор: "Ама че си надебеляла! "
По-малко неистини: по-малко главоболие и депресии
Нима лъжата е безусловно нужна? Не е толкоз просто. Защото прекомерно многото неистини ни разболяват. Същите дребни лъжи, които описваме, с цел да зарадваме някого или с цел да предпазим самочувствието си, могат да се окажат нездравословни за душeвността и тялото. Ако лъжите са доста основни, може да се окаже мъчно непрекъснато да се преструваме.
Изследване на Американската асоциация на психолозите, извършено под управлението на Анита Кели потвърждава, че колкото по-малко лъже един човек, толкоз по-добро здраве има.
Учените посъветвали група от хора да се откажат по опция от така наречен "бели неистини " - т.е. от всекидневните дребни неистини, към които се числят освен лъжливите извинения и оправдания, а и преувеличенията за позитивните качества на личната персона.
Чрез наблюденията върху тази контролна група учените съумели да покажат по какъв начин самочувствието и здравето на участниците се трансформира от това, че лъжите са намалели.
Експериментът траял 10 дни. Резултатите посочили, че участниците в контролната група са по-малко напрегнати, меланхолични или депресивни - а разнообразни неприятни признаци от рода на главоболие са намалели или изчезнали. Освен това връзките сред участниците в опита не се били влошили, а противоположното - задълбочили се и се подобрили.
Лъжем, тъй като желаеме да ни обичат
"Страхувам се, че няма да ме харесат и да ме обичат, по тази причина неистина ", написа във Facebook един различен потребител. Всяко пресилване, всяко опрощение, всяка подправена усмивка щади основно личното ни самочувствие, а не това на другите. Защото всички желаеме да се харесваме и да ни одобряват.
Но въпреки всички непрестанно да послъгваме, по принцип се надяваме, че другите са почтени към нас. Авторите на проучването считат, че усещат когато това очакване не се сбъдва. Ето за какво несъразмерните неистини основават отдалеченост и сеят съмнение сред хората.
Но в случай че сме в положение - въпреки и неумишлено - да проумеем, че някой преувеличава, лицемери и усмивката му е подправена, тогава цялата тази непочтеност остава без резултат. Така си спестяваме може би някой и различен спор, само че хората, с които в действителност желаеме да се сближим, остават дистанцирани към нас.
От една страна, ние се нуждаем от лъжите, с цел да не влизаме в спор с близките, въпреки това неискреността вреди на нашето здраве и на желанието ни за близка връзка с родственици и другари. Какво тогава би следвало да вършим? Да споделяме постоянно и на всички места какво тъкмо мислим не е единствената опция.
Психоложката Кели предлага следното: по-малко преувеличавайте, спестете си лъжливите оправдания, казвайте просто: "Съжалявам ". Забранете си да лъжете, това също оказва помощ. Който си забрани дребните неистини, не прави неща, поради които след това би трябвало да лъже.
* Оригиналното заглавие на текста е: "А по какъв начин да му кажеш, че наподобява извънредно? "
Текстът е оповестен тук
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ