Учени от БАН разработват проект за съхненето на полезащитните горски пояси
Полезащитните горски пояси са с голямо стопанско и екологично значение за житницата на България-Добруджа. Това съобщи в Добрич по време на общественото показване на резултатите по план на Института по гората при Българска академия на науките зам.-министърът на земеделието и храните Мирослав Маринов. Той е подчертал тяхното значение за предотвратяване на почвата от ветрова ерозия и позитивното им въздействие върху влажността и регулирането на водния режим.
Първите залесявания на полезащитните горски пояси са още през 20-те години на XX век, като най-масовото основаване стартира след 1951 година с приемане на План за видоизменение на Добруджа. В този проект е заложено основаването на девет държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни горски пояси. В осъществяването на тази задача са включени повече от 40 учени от разнообразни посоки - лесовъди, метеоролози, почвоведи, хидролози.
В края на 60-те години на XX век са основани 9 650 хектара от проектираните 13 200 хектара пояси. Тъй като през последните 30 години стартира всеобщо изсичане на тези пояси, планът на института има за цел да даде ясна картина на провалите, за възобновяване им. „ Специфичните агротехнически мелиоративни функционалности допускат стопанисването им да бъде съобразено с задачите, за които са основани. Влошаването на тяхното здравословно положение, потребността от реорганизация на огромни площи и деградиращи пояси, както и доста други проблеми, изискват обединени старания на горски политики, просвета и практики “, изясни Маринов.
Проектът е финансиран от Фонд „ Научни проучвания “. Целта на актуалното изследване е да се направи оценка на структурно-функционалните характерности на полезащитните горски пояси, здравословното положение на дървесните типове, определяне на главните фактори за утежняването, създаване на ограничения за възстановяване на положението и реорганизация на поясите.
Първите залесявания на полезащитните горски пояси са още през 20-те години на XX век, като най-масовото основаване стартира след 1951 година с приемане на План за видоизменение на Добруджа. В този проект е заложено основаването на девет държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни горски пояси. В осъществяването на тази задача са включени повече от 40 учени от разнообразни посоки - лесовъди, метеоролози, почвоведи, хидролози.
В края на 60-те години на XX век са основани 9 650 хектара от проектираните 13 200 хектара пояси. Тъй като през последните 30 години стартира всеобщо изсичане на тези пояси, планът на института има за цел да даде ясна картина на провалите, за възобновяване им. „ Специфичните агротехнически мелиоративни функционалности допускат стопанисването им да бъде съобразено с задачите, за които са основани. Влошаването на тяхното здравословно положение, потребността от реорганизация на огромни площи и деградиращи пояси, както и доста други проблеми, изискват обединени старания на горски политики, просвета и практики “, изясни Маринов.
Проектът е финансиран от Фонд „ Научни проучвания “. Целта на актуалното изследване е да се направи оценка на структурно-функционалните характерности на полезащитните горски пояси, здравословното положение на дървесните типове, определяне на главните фактори за утежняването, създаване на ограничения за възстановяване на положението и реорганизация на поясите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ