Пол Кругман Когато говорим за фондови пазари, има три правила,

Пол Кругман

Когато приказваме за фондови пазари, има три правила, които би трябвало да запомните. Първо, фондовият пазар не е стопанската система. Второ, фондовият пазар не е стопанската система. Трето, фондовият пазар не е стопанската система.

Затова пазарният срив от последните няколко дни може и нищо да не значи.

От една страна, дано не допускаме, че за спада има основателна причина (макар фактът, че в петък Дау Джоунс загуби 666 пункта, да сочи или интервенция на демонски сили, или някаква мистична връзка със злощастната инвестиция на семейство Къшнър в манхатънския небостъргач на Пето авеню, номер 666). Когато през 1987 година борсата се срина, икономистът Робърт Шилър направи проучване на мотивацията на вложителите в действително време. Оказа се, че сривът бе чиста проба самоподхранваща се суматоха. Хората не продаваха тъй като някоя вест ги е предиздвикала да преразгледат оценката си за цената на акциите. Те продаваха тъй като и другите продаваха.

От друга страна, дано не допускаме също по този начин, че понижаването на цените на акциите ни споделя нещо значително за икономическото бъдеще. Прочута е остроумната забележка на великия икономист Пол Самюълсън, че фондовият пазар е предсказал девет от последните пет рецесии. Сривът през 1987 година да вземем за пример бе последван не от криза, а от стабилен напредък.

Пазарните разтърсвания въпреки всичко би трябвало да ни накарат да се вгледаме деликатно в икономическите вероятности.

Данните, бих споделил, сочат най-малкото, че Америка е на път към низходяща смяна в темпа на напредък. Наличните доказателства допускат, че растежът през идното десетилетие ще бъде към 1,5 % годишно, а не 3 %, както Доналд Тръмп и лакеите му не престават да дават обещание.

Данните допускат също, че рисковите активи като цяло - акции, само че също дълготрайни облигации и недвижими парцели, може би са надценени. Като оставим настрани лудостта по биткойна, въпреки всичко не приказваме за котировките на интернет фирмите от 2000 година или за недвижимите парцели от 2006 година. Стандартните индикатори обаче са много над исторически естествените нива и връщането към нормата може да е мъчително.

Колкото до този срив, в случай че зад него имаше някаква вест, то това е отчетът за заетостта от петък (2 февруари), който сподели доста, въпреки и не голямо, увеличение на възнагражденията.

Нека да се разберем, увеличаващите се хонорари са нещо хубаво. Всъщност това, че до момента възнагражденията не успяваха да се покачат доста бе надълбоко разстройващ минус на другояче удивително устойчивото икономическо възобновяване, което стартира при започване на ръководството на (предишния американски президент Барак) Обама.

Сега обаче виждаме много мощно доказателство, че американската стопанска система се доближава към цялостна претовареност. Отчитаното ниско ниво на безработицата е единствено част от историята. Има и възходяща подготвеност у служащите да напущат работните си места. Това е нещо, което те не вършат, в случай че не са уверени, че ще си намерят нова работа. А в този момент възнагражденията най-сетне се усилват, което сочи, че служащите набират и мощ в договарянията.

Да отбележим още веднъж, всичко това са положителни вести. Те обаче значат, че бъдещият американски напредък не може да пристигна от връщане на безработните на работа. Той би трябвало да пристигна или от увеличение на запаса от евентуални служащи, или от повишаване на продуктивността, т.е. когато един служащ създава повече.

Хората от " бейби взрив " поколението (родени през интервала 1946-1964 година - бел. ред.) обаче към този момент се пенсионират и растежът на американското население в трудоспособна възраст, изключително в началните години на трудовия живот, се е забавил до пълзене. Растежът на продуктивността пък е разочароващ. Взети дружно, тези фактори допускат, че стопанската система вероятно ще нараства два пъти по-бавно от обещаваното от Тръмп.

Повярваха ли пазарите на Тръмп? Най-малкото те действаха по този начин, като че ли американската стопанска система към момента има доста пространство за напредък. Попарването на тази религия би трябвало да значи по едно и също време по-високи лихви и по-ниски котировки на фондовия пазар, каквито следим сега.

Трябва ли обаче да се тревожим за нещо по-лошо от нормално закъснение на растежа?

Е, цената на активите наподобява висока. Широко употребен измерител за оценките на фондовия пазар ги слага на 15-годишен най-много, а подобен индикатор сочи, че цените на недвижимите парцели са отстъпили малко под половината от цената, насъбрана при огромния напредък на този пазар.

Поотделно тези числа не са толкоз тревожни. Бих споделил, че акциите не наподобяват даже почти толкоз надценени, колкото бяха през 2000 година, нито пък жилищният пазар - колкото бе в края на 80-те.

Ако цените на активите понесат удар, можем да чакаме потребителите, които до момента харчеха доста и икономисваха малко, да се оттеглен.

Всичко това може да е управляемо, в случай че може да се разчита, че хората на основни позиции за установяване на политиката ще работят ефикасно. И тъкмо тук стартирам да се безпокоя.

Със сигурност не е добре, че Тръмп се отърва от един от най-хубавите ръководители на Управлението за федерален запас (УФР) в историята, тъкмо преди пазарът да стартира да демонстрира предупредителни сигнали. Джероум Пауел, наследникът на Джанет Йелън, наподобява рационален човек. Нямаме обаче визия, какъв брой добре ще се оправи с рецесия, в случай че такава се развие.

Междувременно настоящият министър на финансите (който съобщи за Давос " Не мисля, че това е котило на глобалисти " ) може да е минимум отличилият се, най-слабо осведомен човек, заемал в миналото тази позиция.

Дали сме се насочили към неприятности? Твърде е рано да се каже. Ако обаче сме, бъдете сигурни, че имаме допустимо най-неподходящите хора за случая.

*Пол Робин Кругман е американски икономист и пишещ анализатор. През 2008 година печели Нобеловата премия за стопанска система за неговите приноси за Новата комерсиална доктрина и Новата икономическа география.

По БТА