Томас Джеферсън и неловката покупка на Луизиана
Покупката в Луизиана е една от най-големите покупко-продажби със земя в историята. През 1803 година Съединени американски щати заплащат на Франция към 15 милиона $ за повече от 2 000 000 квадратни километра земя. Тази договорка е може би най-голямото достижение на президентския мандат на Томас Джеферсън, само че също по този начин слага един главен метафизичен проблем за него.
Томас Джеферсън е буен антифедералист. Въпреки че взе участие в написването на Декларацията за самостоятелност, той не взе участие в писането на Конституцията. Вместо това Конституцията е написана основно от федералисти като Джеймс Мадисън. Джеферсън приказва против мощно федерално държавно управление и вместо това се застъпва за правата на щатите. Той се опасява от робия от всевъзможен тип и признава единствено нуждата от мощно централно държавно управление във връзка с външните работи. Загрижен е, че Конституцията не преглежда свободите, които са предпазени от Закона за правата, и не приканва за ограничение на периода на мандата на президента.
Философията на Томас във връзка с ролята на централното държавно управление се вижда най-ясно при следствието на несъгласието му с Александър Хамилтън по отношение на основаването на национална банка. Хамилтън е корав покровител на мощно централно държавно управление. Национална банка не е категорично упомената в Конституцията, само че Хамилтън счита, че една уговорка (Конституция на Съединени американски щати член I, Раздел 8, уговорка 18) дава на държавното управление пълномощието да сътвори подобен орган. Джеферсън е изцяло несъгласен и счита, че всички пълномощия, дадени на националното държавно управление, са към този момент изброени или изразени. Ако те не са категорично упоменати в Конституцията, тогава те са непокътнати за щатите.
Завършвайки покупката в Луизиана, Джеферсън би трябвало да остави настрани своите правила, защото този вид покупко-продажби не са категорично упоменати и надлежно позволени в Конституцията. Ако беше изчакал конституционно изменение обаче, договорката можеше да пропадне. С поддръжката на американския народ, Джеферсън въпреки всичко взема решение и купува земята.
Той би трябвало да работи бързо, когато открива, че Испания е подписала скришен контракт с Франция през 1801 година, отстъпвайки й Луизиана. Франция внезапно съставлява евентуална опасност за Америка – страхът е, че в случай че Америка не купи Ню Орлиънс от Франция, това може да докара до война.
Смяната на собствеността от Испания на Франция довежда до затваряне на складовете на пристанището за американци и се появяват опасения, че Франция ще предприеме дейности, с цел да прекъсне напълно достъпа на Америка до пристанището. Джеферсън изпраща пратеници във Франция, с цел да се опита да обезпечи закупуването на Ню Орлиънс. Вместо това обаче те се завръщат със съглашение да купят цялата територия на Луизиана, защото Наполеон се нуждае от пари за идната война против Англия.
С закупуването на тази нова територия земната повърхност на Америка съвсем се удвоява. При покупката обаче не са избрани точните южни и западни граници и Америка ще би трябвало да работи с Испания, с цел да контракти съответните детайлности по този въпрос.
Когато Мериуедър Луис и Уилям Кларк повеждат дребна експедиционна група, наречена Корпус на откритията, из новата територия, това е единствено началото на очарованието на Америка от проучването и „ откриването “ на Запада. Независимо дали държавата е имала по този начин нареченото „ Предопределение на ориста “, което обгръща „ от морето до морето “, както постоянно се споделя в началото на средата на 19 век, желанието й да управлява тази територия не може да бъде отречено.
