Светозар Гледачев, финансов анализатор: Много хора направиха...
Покупката на парцел в бъдеще ще е по-евтина от покупката на парцел в този момент
Не бива да си „ измиваме ръцете " за всяка несполука с рецесията
Разбиранията на средностатистическия българин са от епохата на социализма и в това е неговата покруса
- Г-н Гледачев, дълги години работите като финансов съветник и пишете книги за ръководство на персоналните финанси. Какво ви питат най-често хората, изключително в този момент, когато пандемията обърка и стопанската система?
- Кризи е имало, има и ще има и отсега нататък. Само че тези хора, които имат повече знания, се оправят с рецесиите. А останалите се оказват наранени от всяко икономическо разтърсване. „ Криза” е доста общо разбиране и визира по друг метод както другите хора, по този начин и другите страни. В Полша да вземем за пример не са изпадали в рецесия от 1992 година по една елементарна причина - имат положително ръководство. По същата логичност доста хора, които могат да ръководят персоналните си финанси, по време на рецесия, направиха пари обратно на публичното схващане за рецесия. Така че не трябва да си " измиваме ръцете " за всяка несполука с рецесията. А в България сме привикнали да вършим тъкмо по този начин - да прехвърляме виновността на рецесията. Всеки взема самичък своите решения и облагите или загубите са резултат от тези дейности. В новата ми книга „ Лични финанси, или изкуството да управляваш живота си” потвърждавам точно това - че първо би трябвало да имаме цел, идея и едвам по-късно въз основа на нея да управляваме парите си. Защото един събира пари за жилище, различен за учене, трети за пътешестване. Сравнявам обстановката с лодка или яхта, в случай че щете, - като не знаеш по какъв начин да я управляваш, вятърът те носи в неговата си посока. А в случай че знаеш - използваш вятъра, с цел да те води в посоката, която ти искаш.
- Има ли въпрос, на който няма отговор?
- Да, аморфният „ Какво да върша с парите си?”. Забелязал съм, че българинът няма изцяло схващане за нещата, желае решение „ на парче”. А универсална рецепта няма. Идва някой и ме пита: Къде да влагам? В какво да икономисвам – евро, долари, швейцарски франкове? Депозит или парцел? Вече е ясно, че депозитите не носят рентабилност, само че го разбрахме по комплицирания и допустимо най-бавния метод. Същото ще се случи и с парцелите.
- Като казахте парцели - оживлението в строителството у нас значи ли, че вървим към бързо възобновяване?
- В момента в действителност има строителен взрив. Но забележете - на строителство, а не на продажби. Строи се като за международно, някои купуват, други не, и по този начин се надува така и така надутият строителен балон.
- Ако, хипотетично, разполагам с огромна сума пари, да влагам ли в парцел тъкмо в този момент?
- Не. Но се притеснявам, че множеството няма да схванат повода за това „ не”. Аз считам, че покупката на парцел в бъдеще ще е по-евтина от покупката на парцел в този момент. Чудите се по какъв начин е допустимо това, откакто статистиката регистрира, че цените се подвигат? Веднага ще подскажа: за предходната година приходите на популацията са се нараснали приблизително с 13%, а парцелите в най-развития пазар, този в София - с сред 3 и 5%. В Пловдив с още по-малко. А на доста места в страната дори са паднали. Смятам също, че цените на недвижимостите ще спрат да порастват или най-малко не с тези темпове. Знаете, че в центъра на Пловдив и на доста други места в страната, ценовите равнища към момента не са се върнали на тези отпреди рецесията през 2008-2009 година. За някои градове и места в никакъв случай и няма да се върнат. Тоест, това е тотална загуба за тези, които са купили парцел тогава. Правя ангажимента, че при покупката е доста значимо да се прави разлика сред апартамент за инвестиция и дом за живеене. Сега евентуално множеството читатели си споделят: „ Да, бе, съседът купи квадратът на 500 евро, а в този момент го продаде за 700 евро, значи е на облага!”. Не, не е! Защото инфлацията на недвижимата благосъстоятелност е доста огромна и съседът ви не я регистрира.
Статистиката сочи, че над милион жилища в България стоят празни, феноменът е прочут като „ резултатът на тъмните прозорци”. Това значи, че те не се дават чартърен, не се продават, а просто стоят като форма на инвестиция. И това е проблем. Означава, че преди време хората са купували, тъй като не са знаели какво да вършат с парите си. И в случай че в един миг 20% от притежателите изкарат на пазара тези парцели? Това ще докара до разтърсвания в цените.
В актуалния свят в действителност има огромни несъответствия. Всяка една стока има стойност и цена. Цената се диктува от пазара - от търсенето и предлагането, а цената от други фактори. Когато те се раздалечат доста, следва пръсване на балона или плавното му „ спихване “. Когато хората са уплашени и не знаят какво да си вършат парите, стигаме до актуалната обстановка - рекорден растеж на спестяванията.
- Които инфлацията яде…
- Да. И от горната страна на всичко нямаме доста разновидности - в банка Х лихвата е 0.2%, а в банка Y - кръгла 0. Все някой пита: Как да се защитим от инфлацията? Как да спечелим? Хората не желаят да четат, само че желаят да печелят. Като идете на щанда за кренвирши, четете Е-та по етикетите, само че не четете 20 реда за неща, които след това биха ви донесли триумф.
Живеем в динамичен свят и множеството хора не го схващат. Всеки желае да живее щастливо, да има пари. Това добре! Да, де, само че няма цел. Все едно да тръгнеш от Пловдив към Варна, само че да минеш през София. Индивидуалният проект и така наречен портфейл се базира на три съществени правилото - ликвидност, рентабилност и риск. Те са взаимно изключващи се. Като увеличиш доходността, усилваш риска и намаляваш ликвидността. Затова е измислено известното предписание да не държим всички яйца в една кошница. А у нас всеобщо се прави тъкмо това - парите или в банка, или в парцел. Когато ти вкараш пари в един актив, решаваш един проблем, само че си създаваш различен. Разбиранията на средностатистическия българин са от епохата на социализма и в това е неговата покруса. Той е в света на видеото, а светът е другаде. Ние сме като аналогови същества в цифрова ера. Пак дублирам - с цел да управляваш мъдро персоналните си финанси, би трябвало да знаеш какво искаш да постигнеш, би трябвало да имаш проект за бъдещето. Новата ми книга е отдадена на това.
- А България в рецесия ли е?
- Ще отговоря с контравъпрос - в рецесия порастват ли приходите на популацията? Ето, през 2020 година имаше корона рецесия, само че приходите в България се покачиха. Включително и на хората, които не работят - на пенсионерите. Имам поради добавката от 50 лв. за всички възрастни. Цялостно, през първото тримесечие на 2021 година по отношение на година по-рано, междинната работна заплата е нагоре с 11% - от 1317 лв. на 1462 лв.. В София за цялата година 2020 година междинната заплата е 1955 лв., а единствено през декември скача на 2031 лв.. Да, имаше сектори като хотелиерство и ресторантьорство, които пострадаха доста. Но в това време в IT бранша междинната работна заплата е 3613 лв.. Дебело наблягам, това е междинното заплащане. Аз преподавам на студенти в ПУ и от тях знам, че има такива, които започват кариерата си с 5000 лв., без да имат и два дни трудов стаж. Заплатите в строителството също се усилиха. Та, запитвам аз, може ли приходите да скачат, цените на парцелите да порастват и покупателната дарба също, а да сме в рецесия? Май мрънкането е допълнително.
Светозар Гледачев е един от най-популярните финансови анализатори у нас. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, след това ВИИ „ Карл Маркс " - София, става помощник и докторант на Българска академия на науките, специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America. Той е академични учител, частник, съветник и финансист. Бил е шеф на банка, два холдинга и на няколко предприятия.
Автор е на три книги на тематика ръководство на персонални финанси. Представянето на последната му книга „ Лични финанси, или изкуството да управляваш живота си” в Пловдив ще бъде на 10 юни от 18.30 часа в залата на БНР-Пловдив. В изданието Гледачев изяснява на понятен език по какъв начин се движи стопанската система и парите и по какъв начин можем да спечелим от това.
Не бива да си „ измиваме ръцете " за всяка несполука с рецесията
Разбиранията на средностатистическия българин са от епохата на социализма и в това е неговата покруса
- Г-н Гледачев, дълги години работите като финансов съветник и пишете книги за ръководство на персоналните финанси. Какво ви питат най-често хората, изключително в този момент, когато пандемията обърка и стопанската система?
- Кризи е имало, има и ще има и отсега нататък. Само че тези хора, които имат повече знания, се оправят с рецесиите. А останалите се оказват наранени от всяко икономическо разтърсване. „ Криза” е доста общо разбиране и визира по друг метод както другите хора, по този начин и другите страни. В Полша да вземем за пример не са изпадали в рецесия от 1992 година по една елементарна причина - имат положително ръководство. По същата логичност доста хора, които могат да ръководят персоналните си финанси, по време на рецесия, направиха пари обратно на публичното схващане за рецесия. Така че не трябва да си " измиваме ръцете " за всяка несполука с рецесията. А в България сме привикнали да вършим тъкмо по този начин - да прехвърляме виновността на рецесията. Всеки взема самичък своите решения и облагите или загубите са резултат от тези дейности. В новата ми книга „ Лични финанси, или изкуството да управляваш живота си” потвърждавам точно това - че първо би трябвало да имаме цел, идея и едвам по-късно въз основа на нея да управляваме парите си. Защото един събира пари за жилище, различен за учене, трети за пътешестване. Сравнявам обстановката с лодка или яхта, в случай че щете, - като не знаеш по какъв начин да я управляваш, вятърът те носи в неговата си посока. А в случай че знаеш - използваш вятъра, с цел да те води в посоката, която ти искаш.
- Има ли въпрос, на който няма отговор?
- Да, аморфният „ Какво да върша с парите си?”. Забелязал съм, че българинът няма изцяло схващане за нещата, желае решение „ на парче”. А универсална рецепта няма. Идва някой и ме пита: Къде да влагам? В какво да икономисвам – евро, долари, швейцарски франкове? Депозит или парцел? Вече е ясно, че депозитите не носят рентабилност, само че го разбрахме по комплицирания и допустимо най-бавния метод. Същото ще се случи и с парцелите.
- Като казахте парцели - оживлението в строителството у нас значи ли, че вървим към бързо възобновяване?
- В момента в действителност има строителен взрив. Но забележете - на строителство, а не на продажби. Строи се като за международно, някои купуват, други не, и по този начин се надува така и така надутият строителен балон.
- Ако, хипотетично, разполагам с огромна сума пари, да влагам ли в парцел тъкмо в този момент?
- Не. Но се притеснявам, че множеството няма да схванат повода за това „ не”. Аз считам, че покупката на парцел в бъдеще ще е по-евтина от покупката на парцел в този момент. Чудите се по какъв начин е допустимо това, откакто статистиката регистрира, че цените се подвигат? Веднага ще подскажа: за предходната година приходите на популацията са се нараснали приблизително с 13%, а парцелите в най-развития пазар, този в София - с сред 3 и 5%. В Пловдив с още по-малко. А на доста места в страната дори са паднали. Смятам също, че цените на недвижимостите ще спрат да порастват или най-малко не с тези темпове. Знаете, че в центъра на Пловдив и на доста други места в страната, ценовите равнища към момента не са се върнали на тези отпреди рецесията през 2008-2009 година. За някои градове и места в никакъв случай и няма да се върнат. Тоест, това е тотална загуба за тези, които са купили парцел тогава. Правя ангажимента, че при покупката е доста значимо да се прави разлика сред апартамент за инвестиция и дом за живеене. Сега евентуално множеството читатели си споделят: „ Да, бе, съседът купи квадратът на 500 евро, а в този момент го продаде за 700 евро, значи е на облага!”. Не, не е! Защото инфлацията на недвижимата благосъстоятелност е доста огромна и съседът ви не я регистрира.
Статистиката сочи, че над милион жилища в България стоят празни, феноменът е прочут като „ резултатът на тъмните прозорци”. Това значи, че те не се дават чартърен, не се продават, а просто стоят като форма на инвестиция. И това е проблем. Означава, че преди време хората са купували, тъй като не са знаели какво да вършат с парите си. И в случай че в един миг 20% от притежателите изкарат на пазара тези парцели? Това ще докара до разтърсвания в цените.
В актуалния свят в действителност има огромни несъответствия. Всяка една стока има стойност и цена. Цената се диктува от пазара - от търсенето и предлагането, а цената от други фактори. Когато те се раздалечат доста, следва пръсване на балона или плавното му „ спихване “. Когато хората са уплашени и не знаят какво да си вършат парите, стигаме до актуалната обстановка - рекорден растеж на спестяванията.
- Които инфлацията яде…
- Да. И от горната страна на всичко нямаме доста разновидности - в банка Х лихвата е 0.2%, а в банка Y - кръгла 0. Все някой пита: Как да се защитим от инфлацията? Как да спечелим? Хората не желаят да четат, само че желаят да печелят. Като идете на щанда за кренвирши, четете Е-та по етикетите, само че не четете 20 реда за неща, които след това биха ви донесли триумф.
Живеем в динамичен свят и множеството хора не го схващат. Всеки желае да живее щастливо, да има пари. Това добре! Да, де, само че няма цел. Все едно да тръгнеш от Пловдив към Варна, само че да минеш през София. Индивидуалният проект и така наречен портфейл се базира на три съществени правилото - ликвидност, рентабилност и риск. Те са взаимно изключващи се. Като увеличиш доходността, усилваш риска и намаляваш ликвидността. Затова е измислено известното предписание да не държим всички яйца в една кошница. А у нас всеобщо се прави тъкмо това - парите или в банка, или в парцел. Когато ти вкараш пари в един актив, решаваш един проблем, само че си създаваш различен. Разбиранията на средностатистическия българин са от епохата на социализма и в това е неговата покруса. Той е в света на видеото, а светът е другаде. Ние сме като аналогови същества в цифрова ера. Пак дублирам - с цел да управляваш мъдро персоналните си финанси, би трябвало да знаеш какво искаш да постигнеш, би трябвало да имаш проект за бъдещето. Новата ми книга е отдадена на това.
- А България в рецесия ли е?
- Ще отговоря с контравъпрос - в рецесия порастват ли приходите на популацията? Ето, през 2020 година имаше корона рецесия, само че приходите в България се покачиха. Включително и на хората, които не работят - на пенсионерите. Имам поради добавката от 50 лв. за всички възрастни. Цялостно, през първото тримесечие на 2021 година по отношение на година по-рано, междинната работна заплата е нагоре с 11% - от 1317 лв. на 1462 лв.. В София за цялата година 2020 година междинната заплата е 1955 лв., а единствено през декември скача на 2031 лв.. Да, имаше сектори като хотелиерство и ресторантьорство, които пострадаха доста. Но в това време в IT бранша междинната работна заплата е 3613 лв.. Дебело наблягам, това е междинното заплащане. Аз преподавам на студенти в ПУ и от тях знам, че има такива, които започват кариерата си с 5000 лв., без да имат и два дни трудов стаж. Заплатите в строителството също се усилиха. Та, запитвам аз, може ли приходите да скачат, цените на парцелите да порастват и покупателната дарба също, а да сме в рецесия? Май мрънкането е допълнително.
Светозар Гледачев е един от най-популярните финансови анализатори у нас. Завършил е Математическата гимназия в Пловдив, след това ВИИ „ Карл Маркс " - София, става помощник и докторант на Българска академия на науките, специализира и квалифицира от University of Delaware и Bank of America. Той е академични учител, частник, съветник и финансист. Бил е шеф на банка, два холдинга и на няколко предприятия.
Автор е на три книги на тематика ръководство на персонални финанси. Представянето на последната му книга „ Лични финанси, или изкуството да управляваш живота си” в Пловдив ще бъде на 10 юни от 18.30 часа в залата на БНР-Пловдив. В изданието Гледачев изяснява на понятен език по какъв начин се движи стопанската система и парите и по какъв начин можем да спечелим от това.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ