Покрай Великденските празници решихме да ви върнем в детството, заедно

Покрай Великденските празници взехме решение да ви върнем в детството, дружно с нашия другар - Патиланчо. Вярваме, че това ще ви донесе доста позитивни страсти и мемоари от вашите подвизи в  боядисване на яйцата като деца. Освен това Патиланско Царство е брошура, която едва ли има човек, които да не обича. 
Приятно четене! 
Великденски яйца
Драги ми Смехурко,
Минаха несетно великите пости. За Великден се стегна баба Цоцолана. Стаите почисти. Стените замаза. Когато настана Великата сряда, тя по този начин ми сподели:
— Слушай, Патилане! Утре в зори още, щом от легло станем, ще червим яйцата.
Аз ѝ отговорих:
— Добре че ме сети да свикам децата. А знаеш ли, бабо, че през вчерашния ден научих нова майстория. Знам да оцветявам яйцата отлично. И всичко ще стане и бързо, и елементарно. Леснината на следващия ден аз ще ви открия.
Съобщих незабавно на моите хора. На сутринта рано да бъдат събрани вкъщи на двора. Не забравих също Алберта и Лора. И тях аз поканих.
Сутринта в четвъртък всички се събрахме. Баба Цоцолана изнесе яйцата. Аз бои подготвих в дълбоки паници. Изнесох стъклото с дървеното масло. И във всяка чиния капнах над боята ситни капки масло. После се провикнах:
— Давайте яйцата! Едно по едничко всичките ще минат през моите паници! Оттам ще излязат в чудесна одеждa.
И както им рекох, таман по този начин стана. Едно по едничко потапях яйцата във всички паници. После ги изваждах пъстри и засмени. Чудеха се всички. А най-вече баба.
— А бре, Патилане, ти чудеса правиш!
— Бате Патилане, и нашите яйца по този начин ще нашариш!
— И нашите също!
— И наш’те!
— И наш’те!
Данчо се затири. Яйцата донесе. После Дана, Гана. И Ганчо, и Панчо. И дребната Мика от къщи яйцата с кошница домъкна. После се разтича и махлата свика. Надойдоха баби. Надойдоха майки. Изпълни се двора.
— Чакайте бе, хора! — викнах им запъхтян. — Всички яйца тука все ще ги нашаря. Ала самичък не мога. Помощници трябват!
Из един глас викна моята тайфа:
— Че по този начин кажи бе, бате Патилане! Знаеш по какъв начин сме ние за работа жадни!
И сграбчиха всички паници, лъжици и бои, и четки, масло в стъкленици. И работа кипна за знамение и приказ. Всеки боядисва. Всеки цапа, шари и багра размацва накъдето свари.
Така чак до пладне яйцата червихме. Докато най-сетне и ние самите на шарени яйца се преобразихме.
Тогава дойде майсторът Лавренти. Викна от вратата:
— Скоро, Патилане, оставяй яйцата! Ела се разправяй със ядосани клиенти! От сутринта чакат! Съседката Недка даже се разплака: „ Ако днеска — каже — аз не се подстрижа, и точно на Великден рошава ще вървя. С тия козунаци напълно се улисах. Вчера ги забърках. Днес други ще меся! “. Моля ти се, скоро ела, Патилане! Че другояче неприятно за мене ще стане. Ни една клиентка не ще ни остане!
Аз му отговорих:
— Не плаши се толкова, майсторе Лавренти! Аз ще те избавя. Които не желаят малко да почакат, изпрати ги тука. Аз ще се разправя.
Лавренти се върна и дълго не мина. Клиентки припрени с дигнати постници пристигнаха при мене. Аз усмихнат ги срещнах.
— О, благи госпожи, крънкам опрощение! — извиках им добродушно. — Аз не ви забравих. И за вас се сещах. Но какво да върша? Вижте, и тук бързат. Как да ги оставя! Тъй е обичаят. Но която желае, дано заповяда. Тук ще я подстрижа, в случай че тя се врича. Но не давам отговор, в случай че и тя също на яйце стоцветно тутакси замязя!
Така ги смирявах, боите засмени им взеха очите. Върнаха се у дома, свикаха децата, при нас дотърчаха да червят яйцата. До вечерта късно бояджии бяхме. И доста се смяхме. Хайде стига към този момент, драги ми Смехурко. Честит ти Великден! Поздрав най-сърдечен!
Твой другар безконечен:
Весел Патиланчо
Автор: Ран Босилек