Показвал ми е гърба си, беше целият в синини и

" Показвал ми е гърба си, беше целият в синини и дупчици от карфици. А глезенът му беше по този начин деформиран, че му бяха създали специфична обувка, тъй като той беше съвсем неработоспособен. Аз се чудех по какъв начин изобщо играе и тренира този човек. Но, той имаше изключителна воля и обич към футбола. Съжалявам, че не избра волейбола, тъй като може би щеше да бъде още жив ", споделя пред БГНЕС с голяма болежка в сърцето и сълзи на очите именитият ни волейболист Димитър Каров по адрес футболната икона Георги Аспарухов, който през днешния ден (4 май) щеше да навърши 80 години .

Двамата ги свързва освен това от другарство. Каров - една от най-големите звезди на ЦСКА и националния тим по волейбол, е женен за сестрата на Гунди - Лидия .

" Запознахме се през септември 1965 година. Георги беше на лагер с националния тим на " Спортпалас ", аз бях контузен 9 месеца - имах вода в коляното. Почивах дълго, наложи се даже да вървя в Полша при професор Круца. Като влязох в кабинета му, той ми сподели да си отворя устата и като ми видя сливиците, вика: " Тука ли искаш да ти ги махнем или ще се прибереш в България? " Върнах се, три дни бях във Военна болница на пеницилин. Като ме оперираха, на другия ден към този момент нямах вода в коляното. След това бях в Бургас, на " Спортпалас ", на кални бани в Поморие. Изкарах дълго лекуване. Тогава, на " Спортпалас ", се засякохме и с Лидия, която също беше там на лагер с младежкия националния тим по волейбол. Така стартира нашето другарство и другарство, което след това прерасна в освен това ", спомня си Каров, който е Носител на Купата на европейските първенци през 1969 година с ЦСКА.

Следва женитба, на която Георги Аспарухов не участва. Защо? " Гунди я пропусна, тъй като имаше мач с ЦСКА. Ние изобщо не се съобразихме. Нито сме го питали за дата. Тогава, 1970-а година, пък аз имах Световно състезание (бел. ред. - България приключва на второ място след драма на финала с Германия, приключила 2:3 в зала " Фестивална " ) и бяхме решили тържеството да е по-късно. Така стана, че той не можа да участва. Но се регистрира като положително братче. Беше запазил маса за 20 индивида в хотел " София " и след мача, на Панорамата продължихме до към 01.00-02.00 ч. през нощта. След това с Лидия заминахме за " Тихия път ". 3 дни на хотел, нещо като сватбено странствуване. Толкова ангажирано беше нашето всекидневие, че малко имахме опция да контактуваме, само че спортният живот е това. Много скърбя за това... Клубни, национални тимове, лагери, шампионати... ", споделя волейболната легенда.

" Ходил съм на мачове на Георги със сестра му. Спомням си този с Бенфика на " Герена ", беше ни взел билети. Левски игра прелестно против Еузебио, Торес - всички огромни звезди на Португалия. Отборът направи доста прекрасен мач. Гунди се показа ужасно. В Лисабон също игра добре и имаше отлични мнения както за него, по този начин и за целия отбор ", продължава Каров, за който любопитна детайлност е, че от дребен е последовател на Левски, само че във волейбола остава постоянно правилен на ЦСКА.

" Като професионален състезател, аз не мога да бъда ентусиаст. От дете съм левскар. Израснал съм в София. По това време в столицата бяха 75-80% левскари. Баща ми ме водеше на стадиона. Помня Боре Апостолов, Кукуша, Патрата, Теко Абаджиев... Те бяха преди Георги. Ходехме с другари от махалата пешком до стадиона и пред вратите казвахме: " Чичко, може ли да влезем с теб ", по този начин беше... ", споделя той по тази тематика.

Заради професионалните си задължения, Каров и Гунди не са прекарвали доста време дружно, само че и двамата са изпитвали извънредно наслаждение да се виждат на фамилните сбирки.

" Били сме се на обеди и вечери, горе на " Редута " при баба Мара и дядо Аспарух. За Гергьовден, за Коледа, рождени и именни дни... Говорихме повече по общи тематики. Останал съм със загатна и усещането от болката, която той изпитваше, тъй като беше много измъчван на терена. Разговорът постоянно опираше до това: " Защо играят толкоз жестоко против мен? " Аз му споделях: " Аз в случай че съм на теб, няма да разреша по този начин да ме ритат ", а той отговаряше: " Митьо, какво да направя?! Спортът е подобен. Във волейбола ви разделя мрежата, вие сте си добре. Може единствено да се заяждате. При нас контактът е нечовечен ”.

“И Лидия, и Величка са му подмятали, споделяли... Но той нямаше тази мощ да се откаже от тази игра. Тази игра му беше в душата. Той беше извънреден гений. Това, което той правеше на терена, ние даже през днешния ден не може да го забележим от център-нападателите на международно равнище. Действително той беше надраснал времето си. Той го усещаше това. Забавляваше се. Както с топката, по този начин и с противниковите играчи, които трябваше да го пазят. Може би по тази причина те бяха толкоз напористи, даже дори жестоки към него. Той в дадени моменти ги надиграваше и те ставаха малко за смях. Що се касае за любовта му към футбола, тя бе изключителна. Той беше подготвен на всичко единствено и единствено да може да играе ", спомня си Каров и отбелязва, че Аспарухов е можел да тръгне и по различен път.

" Той също е играл волейбол. И то доста добре. Димитър Гигов и футболният му треньор са имали огромни разногласия към кой спорт да се насочи. В нашия клуб " Гунди ", който учредихме през 2004 година, има негови другари, съученици, които са били волейболисти, баскетболисти и така нататък..Всички споделят, че той е бил всестранно развъртян. Веднъж е трябвало да го изпитат в час по физическо. Георги единствено си е свалил обувките и с панталоните, както е бил, е покрил норматива на дълъг скок с предно салто. Може да си визиите каква еластичност и пъргавост е имал. Без да загрява. "

Тук идва моментът, в който Димитър Каров споделя и най-незабравимия си спомен обвързван с Гунди :

" Декември 1970 година, когато беше нашата женитба с Лидия. Имаше едно доста известно заведение " Козница ", което се намираше на ъгъла на " Граф Игнатиев " и " Алабин ". Там работеше Бай Коце, страховит левскар. Георги се беше свързал с него да провежда някои неща по тържеството, а самата женитба се организира в БИАД - на " Раковска " и " Гурко ". След като направихме срещата в 8,30, един час останахме при Бай Коце. Той беше наредил една триметрова софра с всевъзможни мезета, имаше каквото се сети човек. Както и да е. Всичко мина и тръгнахме. До " Гурко " и " Раковска " изминахме пътя за час и половина-два. До тогава не бях виждал, човек да бъде по този начин обичан, по този начин мечтан... хората го спираха безусловно на всеки метър, с цел да го допрян, да си поговорят с него. Тогава нямаше мобилни телефони, с цел да си вършат фотоси, само че това, което стана - за час и половина-два в тези 500 метра, беше изумително. Тази доброта, тази душевна хубост, която той излъчваше и всичко, което правеше на футболния терен, просто беше възхитително. "

Относно интерес и предложения за Гунди от задгранични тимове се е писало и говорело доста. За страдание неговият живот и спортна кариера минават по времето, когато властта в България не разрешава прехвърляния отвън граница.

" Доколкото знам Милан е имал най-голямото предпочитание да го вземе. Искал го е персонално Нерео Роко. Казал е, че Георги Аспарухов е неговата фантазия за център-нападател. Провели са се диалози с управлението на Милан. Съпругата му Величка е знаела британски и е превеждала тогава. Георги обаче е споделил: " Аз съм роден в България, израснал съм в Левски, Левски ме е основал, желая там да остана и да си завърша кариерата ". Това е, което аз знам от него и от Величка ", споделя Каров.

Тук стигаме и до хипотезата, в случай че през днешния ден беше жив Аспарухов, би ли имал място на " Герена ", като треньор или началник .

" Трудно е да се гадае, знаейки за неговата доброта и темперамент. Но виждайки престижа, който имаше, в случай че управлението заставаше зад него, можеше да стане един добър треньор. Всички знаем, че това е несигурна и виновна работа. Зависиш от доста неща - от играчи, от ръководители, конюнктура, от съперник и така нататък Една управителна роля в Левски, каквато имат множеството огромни играчи, считам, че той можеше да извършва. С неговото име и с неговия престиж, Левски щеше да бъде на още по-високо равнище ", безапелационен е Димитър Каров.

Както е известно, на 30 юни 1971 година при злополука с кола в прохода „ Витиня ” Аспарухов умира дружно със съотборника си в Левски по това време и легенда на Локо Сф Никола Котков. На път за Враца автомобилът им се забива в камион с ремарке, който пътува към столицата .

" Тази преживелица беше жестока. Бяхме на лагер с националния тим в Албена. Жена ми беше бременна в шестия месец с първата ни щерка и беше с мен. Всичко стана някъде към 11:00-11.15 ч. на 30-и. Ние се прибрахме в хотела, Лидия се качи в публикация, аз останах с момчетата във фоайето. Изведнъж по тв приемника се чу изключително известие за случая. Никога няма да не помни по какъв начин ми се подкосиха краката, по какъв начин ми се завъртя главата... Изпаднах с потрес, имах възприятие, че ще припадна. Знаех, че би трябвало да отида да кажа на моята брачна половинка какво е станало. Тя не беше чула, беше се качила в стаята да си почива. Беше нещо грубо... Ръководството на националния тим ни купи билети, качихме се на самолета Варна-София. Чакаха ни на летището с кола, а когато пристигнахме... " Редута " беше в печал. Улиците бяха цялостни с хора на колене. Валеше дъжд, само че никой не мърдаше. Такова нещо не бях виждал. Както и на погребението. Аз останах да вардя жена ми, не можахме да отидем, само че както споделят хората, погребението на Георги е било като това на Цар Борис ", спомня си просълзен Димитър Каров.

Накрая стигаме и до концепцията той и негови другари да основат народен клуб " Гунди " :

" Създадохме го през 2004-а. Както си седяхме на зелената полянка и Пехли - негов съкварталец, който също е играл футбол, сподели: " Защо да не създадем един клуб на Гунди? " И тогава всички с удивление подкрепихме концепцията. Събрахме се, учредихме го. В началото бяхме 10-15 индивида, последователно клубът стартира да се уголемява, в този момент сме някъде към 200-250 члена. Също имаме клубове в Кюстендил, Ботевград, Велико Търново, Троян, Хасково, които също водят своят учредителен живот, само че не по този начин интензивно, както нашият. Събираме се всеки втори вторник на месеца, като се изключи юни, юли и август, когато почиваме. Идват хората, приказваме за Георги, мемоари се описват. Каним някогашни негови другари, съученици, играчи, които описват за него. Девизът на клуба е: " Той е жив, тъй като е безконечен! " /БГНЕС