Погребалните ритуали датират отпреди зората на цивилизацията. Например, за неандерталците

Погребалните ритуали датират отпреди зората на цивилизацията. Например, за неандерталците се знае, че целеустремено са погребвали умрелите още преди 130 000 години. Ние, хората, се погребваме от най-малко 100 000 години.

Относно черния цвят – първите, които го употребяват в погребален подтекст, най-малко първите, за които има оживели исторически извори, са античните римляни, чиято цивилизация може да се наблюдава до 753 прочие н. е. Те са носили специфична тъмна, вълнена роба, наречена „ toga pulla “ (вместо общоприетата бяла „ toga virillis “, която всички знам), по време на печал. А от време на време и като знак на митинг, да вземем за пример, против някое решение на сенатора.

По-познати форми на облекло в Западния свят се появяват в Европа през средновековието. В общество със прецизна подчиненост, облеклото следва този строй и по време на печал единствено най-високопоставените хора могат да си разрешат скъпия черен или бял креп постоянно с дълга качулка и пелерини. По-обикновените хора носели и по-обикновени тъмни облекла. Горе-долу по това време вдовиците стартират да носят присъщия воал и вдовишко облекло.

Траурен пръстен

По време на обществената гражданска война през 18 век, макар че едрите търговци в Америка и Европа към момента заемат и по-високи равнища в обществото, вложението в специфични и постоянно скъпи облекла особено за печал от хората от по-ниските прослойки става обикновено. Някои даже си разрешават цели черни дрешници (и им се налага). Върхът на тоалета са траурните бижута – аксесоари като брошки, пръстени, гердани и други.

Кралица Виктория, облечена в печал

Така в средата на 19 век, когато английският принц Албърт почива (1861), кралица Виктория облича иконичните си траурни одежди от тежък креп, а обществото я следва като някои хора не престават да носят траура си даже след оповестения интервал, първо, като почитание към принца и второ, с цел да изкарат малко към този момент от специфичните си облекла, които другояче не могат да бъдат употребявани в всекидневието.

Във Викторианската ера също по този начин се открива какъв брой време да се носи един печал. Въпреки че това време постоянно не се извършва тъкмо или напряко се подценява, чака се една вдовица да тъгува (видимо) в продължение на една година след гибелта на брачна половинка й – това включва носене само на тъмни облекла и воал, когато е на открито, както и да заобикаля „ балове и занимания “. В годината по-късно тя би трябвало да е в „ полутраур “ като може да носи цветове като лилаво и виолетово, както и малко общоприети бижута.

Викторианските правила, които рефлектират в протестантските обичаи, не са последвани от католиците през 19 век като техните правила са малко по-задължителни. Например, католическите вдовици и вдовци се чака да единствено черно в продължение на една година – интервал на бездънен печал. След това идва интервалът на полутраур, който е 6 месеца и продължава да е тежък цветово за вдовиците – те би трябвало да носят черни облекла с малко бяло или бели облекла с нещо черно. Последният интервал е на лек печал, когато към този момент са им позволени приглушени цветове на сиво, лавандулово и лилаво. За католическите вдовци е важи същото като те обаче няма интервал на полутраур.

На децата католици (под 12-годишна възраст) може да носят сиво през зимата и бяло през лятото. За тях формалното тъгуване е разграничено на 6 месеца тежък печал, 6 месеца полутраур и 3 месеца лек печал.

Всичко това може да наподобява прекомерно, само че облеклото най-малко алармирало на другите ситуацията, в което се намира човек, и по този начин допуска към него да се отнасят с повече схващане и състрадание.

От друга страна, подобен дрешник постоянно коствал много пари, което за бедните хора означавало още веднъж късата съчка, както написа и в „ Магьосникът от Оз “: „ Най-голямото ми предпочитание в този момент е — добави тя — да се върна в Канзас, тъй като вуйна Ем несъмнено мисли, че ми се е случило нещо доста ужасно, и по тази причина ще си постави жалейни облекла. А пък в случай че жътвата тази година не е по-добра от предходната, сигурна съм, че чичо Хенри няма да може да си го разреши. “

…

С времето тези правила са явно са се смекчили доста, главно поради Първата международна война, когато траурът обзема забележителен % от популацията. Но даже през 60-те години някои от старите обичаи към момента се практикуват от мнозина. Например, избягването на балове, празненства и сходни е обикновено да се заобикаля към година и макар че спортовете са предстоящо занятие, човек още веднъж би трябвало да се облече по съответния метод.

Днес, всевъзможни правила са съгласно опечалените. Етикетът на самото заравяне обаче към момента е съответен и се съблюдава, в случай че не се спомене друго – да вземем за пример, обичания цвят на умряли или в случай че той е желал нещо съответно приживе.