Детето в мен
Поглеждам се в огледалото - сплетена на плитки, с розов потник и по детски радостна усмивка от сладоледа, който съм получила преди малко... като се замисля, в това по нищо не се разграничавам от времето, в което съм се разхождала с майка ми за ръка... с разликата, че в този момент от мен се чака да съм стара, сериозна, виновна... и скучна!
А детето в мен още е живо и желае своето: мечтае за приказни случки и секрети скривалища, желае му се да грабне тебешира и да чертае дама по асфалта, като едно време... да скача нехайно от крайник на крайник и целият свят да е просто една безкрайна игра... да може да каже това, което мисли без терзание, да показва свободно страстите си, да направи на момента това, което му идва от вътрешната страна непринудено и естествено... Сигурна съм, че и най-сериозният, виновен и значим човек най-малко един път е изпитал копнежа да се завърне към безгрижното си детство - там, където всички чудеса са вероятни и въображението ражда толкоз доста причудливи облици, истории и завършения! В съпоставяне с тях, всекидневието на възрастните е огромна досада.
Затова би било добре, в случай че си позволим в живота ни да има моменти, в които да си напомним какви сме били и да събудим у себе си детето. Ето какво ни споделя то:
Бъдете откровени! - Децата постоянно споделят това, което мислят, без да се преценяват с мнението на близките. Дори и да ги обиден, то не е съзнателно, защото в съзнанието си към момента те са прекомерно чисти и неподправени. Разбира се, за един възрастен е несвоевременно да е с такова държание, само че въпреки всичко е добре да си напомним какво е да сме откровени на първо време пред себе си, а по-късно и пред другите, да не се опасяваме да отстояваме мнението си, да бъдем такива каквито сме.
Правете положително! - Като дребни ни учат по какъв начин да бъдем положителни и човечни, да разграничаваме положителното от неприятното, да се стремим към първото, а когато постъпим зле, да не забравяме да се простим... само че когато пораснем, постоянно тези показа се изместват и объркват. Водени от други подбуди, черно-белият свят става прекомерно пъстър, с цел да разграничаваме нюансите му и попадаме в клопката на личните си възгледи. За да се измъкнете, просто си припомнете думите на родителите си: " Не прави на другите това, което не искаш да се случи на теб " и постоянно ще знаете кое е положителното.
Мечтайте без граници! - За малчуганите не е проблем да мечтаят, само че обременени от действителността, която ги притиска непрекъснато, на възрастните им е много мъчно да се провиснал и да дадат воля на въображението си, или постоянно нямат време за това. Но колкото и да сте практични, надали ще ви навреди, в случай че спрете за миг, пандизите очи и си визиите какъв брой хубаво би било, в случай че... Ако не можете да се сетите за нищо, значи много от дълго време сте приспали детето в себе си и е време да измененията това.
Доставяйте си наслада! - Децата като че ли имат вяра, че светът е организиран по този начин, че да им обезпечава занимания от заран до вечер и в центъра на този безконечен ваучър, несъмнено, стои играта. Възрастните въпреки това обаче се затрупват със отговорности, които запълват деня им и рядко се сещат да си доставят наслаждение с нещо, което обичат да вършат. А постоянно е нужно напълно малко, с цел да се заредим - късче шоколад, прекрасен филм, приятна музика... даже обичан мирис... Въпрос на персонално желание е и тук рецептата си остава ваша.
Не се взимайте прекомерно насериозно! - Позволете на възприятието ви за комизъм да притъпява сериозността, която ви обзема и си спомнете какъв брой скучни и досадни са ви се коствали възрастните, когато сте били дете. Това ще ви помогне да гледате даже на значимите неща по различен метод и да свалите насъбраното напрежение. Няма нищо срамно да се вживеете в някоя игра и да си припомните насладата от това да потънете в нея.
Повикайте детето в себе си, когато светът стане прекомерно сериозен и еднообразен, и с цел да си го напомняте, можете да вършиме по нещо дребно всеки ден. Плитките, сладоледът... усмивките - открийте у себе си всичко, което ви носи благополучие, по детски:)
А детето в мен още е живо и желае своето: мечтае за приказни случки и секрети скривалища, желае му се да грабне тебешира и да чертае дама по асфалта, като едно време... да скача нехайно от крайник на крайник и целият свят да е просто една безкрайна игра... да може да каже това, което мисли без терзание, да показва свободно страстите си, да направи на момента това, което му идва от вътрешната страна непринудено и естествено... Сигурна съм, че и най-сериозният, виновен и значим човек най-малко един път е изпитал копнежа да се завърне към безгрижното си детство - там, където всички чудеса са вероятни и въображението ражда толкоз доста причудливи облици, истории и завършения! В съпоставяне с тях, всекидневието на възрастните е огромна досада.
Затова би било добре, в случай че си позволим в живота ни да има моменти, в които да си напомним какви сме били и да събудим у себе си детето. Ето какво ни споделя то:
Бъдете откровени! - Децата постоянно споделят това, което мислят, без да се преценяват с мнението на близките. Дори и да ги обиден, то не е съзнателно, защото в съзнанието си към момента те са прекомерно чисти и неподправени. Разбира се, за един възрастен е несвоевременно да е с такова държание, само че въпреки всичко е добре да си напомним какво е да сме откровени на първо време пред себе си, а по-късно и пред другите, да не се опасяваме да отстояваме мнението си, да бъдем такива каквито сме.
Правете положително! - Като дребни ни учат по какъв начин да бъдем положителни и човечни, да разграничаваме положителното от неприятното, да се стремим към първото, а когато постъпим зле, да не забравяме да се простим... само че когато пораснем, постоянно тези показа се изместват и объркват. Водени от други подбуди, черно-белият свят става прекомерно пъстър, с цел да разграничаваме нюансите му и попадаме в клопката на личните си възгледи. За да се измъкнете, просто си припомнете думите на родителите си: " Не прави на другите това, което не искаш да се случи на теб " и постоянно ще знаете кое е положителното.
Мечтайте без граници! - За малчуганите не е проблем да мечтаят, само че обременени от действителността, която ги притиска непрекъснато, на възрастните им е много мъчно да се провиснал и да дадат воля на въображението си, или постоянно нямат време за това. Но колкото и да сте практични, надали ще ви навреди, в случай че спрете за миг, пандизите очи и си визиите какъв брой хубаво би било, в случай че... Ако не можете да се сетите за нищо, значи много от дълго време сте приспали детето в себе си и е време да измененията това.
Доставяйте си наслада! - Децата като че ли имат вяра, че светът е организиран по този начин, че да им обезпечава занимания от заран до вечер и в центъра на този безконечен ваучър, несъмнено, стои играта. Възрастните въпреки това обаче се затрупват със отговорности, които запълват деня им и рядко се сещат да си доставят наслаждение с нещо, което обичат да вършат. А постоянно е нужно напълно малко, с цел да се заредим - късче шоколад, прекрасен филм, приятна музика... даже обичан мирис... Въпрос на персонално желание е и тук рецептата си остава ваша.
Не се взимайте прекомерно насериозно! - Позволете на възприятието ви за комизъм да притъпява сериозността, която ви обзема и си спомнете какъв брой скучни и досадни са ви се коствали възрастните, когато сте били дете. Това ще ви помогне да гледате даже на значимите неща по различен метод и да свалите насъбраното напрежение. Няма нищо срамно да се вживеете в някоя игра и да си припомните насладата от това да потънете в нея.
Повикайте детето в себе си, когато светът стане прекомерно сериозен и еднообразен, и с цел да си го напомняте, можете да вършиме по нещо дребно всеки ден. Плитките, сладоледът... усмивките - открийте у себе си всичко, което ви носи благополучие, по детски:)
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ